На днешния ден през 1870 година е роден Ефрем Чучков, наричан Чучето, Чучката и Симеон, български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска реолюционна организация.
Ефрем Чучков е роден в Щип, тогава в Османската империя. Учи в Щип, Скопие и в Солунската българска гимназия. След завършване на средно образование учителства в Ново село, а след това заедно с Гоце Делчев учи във Военното училище в София. После пак заедно с него и напуска училището. Завършва Педагогическото училище в Казанлък 1896 година и учителства няколко години в Пехчево и Мелник, където развива и организационна дейност на ВМОРО. След избухването на Винишката афера от ноември 1897 година минава в нелегалност и се прехвърля в България. През април 1898 година се прехвърля в Македония като войвода на чета и след като успешно приключва задачите си се изтегля в България през юни същата година. Той е сред първите организатори на революционната мрежа на ВМОРО в Щипско, заедно с Тодор Лазаров и Мише Развигоров.
За кратко през 1902 година е пунктов началник на ВМОРО в Кюстендил. На 2 януари 1905 година над село Кнежево, Кратовско, се провежда конгрес на Скопския революционен район. За членове на окръжното ръководство на Скопски район са избрани Даме Груев, Ефрем Чучков, Кръстьо Българията, Мише Развигоров и Атанас Бабата. След смъртта на Мише Развигоров през март 1907 година Ефрем Чучков заедно с Тодор Александров са окръжни началници на Скопския революционен окръг.
На Кюстендилския конгрес от 1908 година Ефрем Чучков е избран за допълнителен член на ЦК на ВМОРО заедно с Петко Пенчев, Павел Христов, Петър Ацев, Аргир Манасиев и Стамат Икономов.
В Балканската война командва отряд №35, който освобождава Кочани. Заедно с четите на Славчо Абазов и Георги Гочев завземат кратовското село Бреза и го предават на сърбите. При Щип четата на Чучков пленяват над 150 отстъпващи турски войници и разбиват турците при Султан тепе. В Щип четата на Чучков симулира пред сръбските власти, че в града са влезли български войски, за да може той да остане в българската окупационна зона. През 1917 година подписва Мемоара на българи от Македония от 27 декември 1917 година.
След Първата световна война Гьорче Петров му урежда пост в Комисията за бежанците, която се противопоставя на възраждащата се ВМРО. Чучков обаче се сближава с Тодор Александров и участва активно във възстановяването на ВМРО. Става войвода на чета в Малешевско и Царевоселско, като по това време негов четник е и Дончо Христов. Чучков е втората авторитетна фигура във възстановената организация след лидера й Александров. През 1922 година четата на Чучков се сражава 7 пъти със сръбски части в Малешевско и Кочанско.
Тежко болен, Чучков умира в София на 1 октомври 1923 година.
