#НаДнешнияДен 1871 умира Петър Берон – български лекар, стопански и просветен деец и дарител. Учен-енциклопедист, педагог и философ. Автор на Рибния буквар (1824) – първия български буквар.
Петър Хаджи Берович е роден през 1799 г. в Котел. За кратко живее в Брашов. Учи в местно килийно училище и в елино-българско училище на даскал Андон Хаджи Кринчу, а след завършването му, започва работа. На 21-годишна възраст отива в Букурещ, където учи в гръцката Княжеска академия, а по-късно с помощ от сънародници – в различни университети в Европа. Учи медицина в Хайделберг и Мюнхен. В Мюнхен слуша лекциите на Фридрих Шелинг и на Лоренц Окен. През 1831 г. защитава докторат и се връща в Румъния. Автор е на около 20 научни труда. Владее девет езика и живее в Париж, Берлин, Лондон, Виена, Прага и Атина. Дипломиран лекар, отдава се и на научни занимания.
Петър Берон дарява средства за подкрепа на много български училища. Той учи и работи активно в Сорбоната (университет в Париж), където е известен като един гениален учен, но беден преподавател. Французите са запленени от този академичен гений, предлагайки му да приеме френско гражданство под името „Пиер Барон“. Той отказва да приеме гражданство, оставайки си поданик на султана. По време на своето пребиваване в Сорбоната живее на последния етаж на една бедна сграда, където на места покривът е срутен и се вижда небето. Получава добра заплата, която влага за експерименти в лабораторията по химия. Продължава да живее в нищета.
През 1824 г. с помощта на просветителя Антон Йованович, издава „Буквар с различни поучения“, или т.нар. „Рибен буквар“. Наречен е така заради изобразените в края на книгата кит и делфин. Всъщност и двата вида животни са бозайници, а не риби. Това е първият български буквар изобщо, и е издаден от Петър Берон в Брашов.
През 1842 г. заминава за Париж и се увлича в изучаването на физико-математическите и природните науки, плод от който труд са неговите научни съчинения, на брой повече от 25 тома. Той често напуска Париж и посещава Румъния по частни дела.
През 1853 г. Берон прави завещание, преработено през 1867 г. един път, а през 1870 г. втори път. За изпълнител на завещанието си, оставя един комитет с председател родолюбивия българин от Букурещ Евлоги Георгиев. През 1871 г. Берон посещава за последен път Румъния, за да уреди някои въпроси във връзка с имота си, по който има заведено дело пред румънските съдилища. Берон е намерен удушен на 21 март 1871 г. в имението си до Крайова, Румъния.
През 1863 г. пише разработка за безжичния морски телеграф. След смъртта му оставените от Берон попечители спечелват съдебното дело, осигуряват имота и изпълват завещанието. От продажбата на имота се получава доста голяма сума, от която малка част бива отделена за котленската община, а останалата – за постройката на Българската мъжка гимназия в Одрин.
Съчинения
„Буквар с различни поучения“ (1824)
„Краснописие“ (1843)
„Система на атмосферологията“ (1846)
„Система на геологията“ (1847)
„Славянска философия“ (1855)
Космобиографичен атлас (1859)[3]
Метеорологичен атлас (1860)
„Панепистемия“ (седем тома, 1861 – 1867)
„Небесна физика“ (три тома, 1866 – 1867)
„Физико-химия“ (1870)
