[et_pb_section fb_built=”1″ _builder_version=”3.22″][et_pb_row _builder_version=”3.25″ background_size=”initial” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat” column_structure=”1_2,1_2″][et_pb_column type=”1_2″ _builder_version=”3.25″ custom_padding=”|||” custom_padding__hover=”|||”][et_pb_text _builder_version=”4.0.6″ hover_enabled=”0″ border_style=”solid”]
Финалната песен от “Криворазбраната цивилизация”:
Славно, честно и почтено
за младите в днешньо време
да са държат у своето
прадедно народно име.
Младите, що са предават
в лъскавата цивилизация
смешни пред света се правят,
лекоумност ги назначя.
Секи момък, сяка мома
от рода си да залюбва:
таз любов за тях е сама,
що природно ги събира.
Да сме верни в секи случай
на народний си обичай:
чуждото за нас е странно,
че за други е скроено.
На днешната дата през 1833 година е роден Добри Войников – български възрожденски учител, драматург, общественик и журналист, музикален и театрален деец.
Добри Войников е роден в Шумен в семейството на поп Васил Войников. Първоначално учи в родния си град при Сава Филаретов, Иван Богоров и Сава Доброплодни. Завършва френския колеж „Сен Беноа“ в Цариград. През целия си живот е учител — отначало в Шумен, където започва обществено-политическата си дейност като организатор на т.нар. „млади“ в черковната борба и като читалищен деец. Принуден да емигрира в Румъния, учителства в Браила и в Гюргево.
През 1860 г. Добри Войников издава „Сборник от разни съчинения“, антология на френската литература, която предизвиква полемики в печата между франкофили и русофили. По-късно публикува „Кратка българска история“ (1861) и „Ръководство за словесност“ (1874), която е сочена за един от най-добрите образци на българската литературна теория от 70-те години. Той е основоположник на българския театър, пръв български режисьор и автор на театрални пиеси. Най-известна сред тях е „Криворазбраната цивилизация“ от 1871 г., която е смятана за най-добрата българска комедия до началото на 20 век. През зимата на 1865 г. Войников организира в Браила българска любителска театрална група, която ръководи до 1870 г. За пръв път в историята на българския театър привлича жени-актриси. През 1869 г. става един от учредителите на Българското книжовно дружество (днешната Българска академия на науките). От 1870 до 1876 г. продължава театралната си дейност в Букурещ, Гюргево и Шумен. По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878) става управител на сиропиталище в Търново, където умира от тиф.[/et_pb_text][/et_pb_column][et_pb_column type=”1_2″ _builder_version=”3.25″ custom_padding=”|||” custom_padding__hover=”|||”][et_pb_text _builder_version=”4.0.6″ hover_enabled=”0″ border_style=”solid”]
Благовест
Ангели бели на бяло предвестие
В бяла предутрин над нас пролетяха…
Вишните цъфнали къпят корони –
Бели корони във бяла предутрина.
Ангели бели на бяло предвестие
В бяла предутрин дълго тръбиха.
Звънко тръбиха, предпролед вестиха –
Бяла предпролед сред бяло сияние.
На днешната дата през 1883 година е роден Сирак Скитник – големият български писател и художник Панайот Тодоров Христов.
Роден е в град Сливен, завършва Богословското училище в София. Учител в прогимназията в с. Върбец, в Сливен и другаде. През 1908 г. заминава за Петербург, където учи живопис в частното училище на Леон Бакст (състудент на Марк Шагал и Василий Кандински).
Член на групата „Мир искусства“, която в края на 19 век и началото на 20 век се оформя като център на руския художествен авангард. Запознава се с модерните течения в европейското изкуство, изпитва влияние от Петербургската декоративна школа (Николай Рьорих, Иван Билибин, Кузма Петров-Водкин); изпраща литературно-художествени писма до сп. „Демократически преглед“. През 1912 г. се завръща в България, участва в Балканската война. През 1913 – 17 г. учителства в Асеновград.
Съредактор на сп. „Златорог“ – от 1922 г. Драматург и артистичен секретар на Народния театър в София, където поставя през 1923 г. пиесата на Морис Метерлинк „Мона Вана“ и изработва проектите на декори към нея. През 1924 – 25 г. е библиотекар в Министерството на просвещението. Председател на дружество „Родно изкуство“, пръв председател на Съюза на дружествата на художниците (дн. СБХ). На 25 януари 1935 г. Цар Борис III издава указ, с който се удържавява Радио „София“. На 18 юни същата година Сирак Скитник пръв поема поста главен ръководител на радиото и остава на него до смъртта си.
Сирак Скитник се утвърждава като една от най-ярките фигури в междувоенното българско изкуство. С ерудиция и темперамент работи за приобщаване на българската култура към модерните европейски явления. Започва творческия си път като поет и автор на импресивно-лиричната проза. Поезията на Сирак Скитник, в която преобладава интимно-изповедният тон, не принадлежи към най-ярките явления на българския символизъм, но живописно-колоритната яркост на природните картини в нея ѝ придава специфичен индивидуален облик. Музикалността на стиха е пренебрегната за сметка на декоративната експресивност на образите.
Умира на 5 март 1943 г. в град София, погребан е в Централни софийски гробища.
[/et_pb_text][/et_pb_column][/et_pb_row][/et_pb_section]
