За младите поколения, дори за заклети меломани, като авторката на тези редове, името на Лени Вълкова е слабо познато и можем само да се чувстваме ощетени от този факт. Повечето от нас сякаш свързват раждането на родната популярна музика с името на Ирина Чмихова, но преди естрадната музика на съвременната българска сцена стъпва джазът, а Вълкова е живата история на този жанр у нас.
Кралицата на джаза в България е и първата наша джаз певица. Родена е като Елена Вълкова на 22 май 1927 г. в София, но корените ѝ са от гр. Кукуш. Потомка е на бежанци, преселили се в столицата след като родният им град бил опожарен по време на Илинденско-Преображенското въстание.
От малка се занимава с музика, балет, театър и оперета. Заслугата за любовта ѝ към изкуството е на нейните родители, които я водели на всички спектакли в театър „Одеон”, а след това отивали в „Гамбринус”, за да слушат оркестъра на Тодор Каролеев. И двамата пеели. От майка си научава многобройни шлагери и стари градски песни. Пее с радиото, огласяйки цялата махала. Изявява се в училищни представления и в местното читалище. На един следващ етап именно родителите ѝ ѝ помагат да избере музиката за свое поприще. В Музикалната академия учи оперно пеене при проф. Иван Попов, но посвещава живота си на джаза, в който се влюбила, гледайки американски мюзикъли. Участва и в постановки на театър „Аура” и на Народния театър.
През 1945 г. – едва 17-годишна – печели конкурс за солистка на първия български джаз оркестър „Джаз Овчаров”, ръководен от Асен Овчаров, като е избрана сред петдесет кандидатки. На конкурса се явява последна, тъй като много се притеснявала, но толкова впечатлява музикантите с удивителния си глас, че след края на изпълненията ѝ в изблик на въодушевление те я вдигат на ръце. В оркестъра пее заедно с Александър Николов – Сашо Сладура. Елена се превръща в Лени и бързо покорява и сърцата на публиката. Скоро се извиват опашки за билети за концертите ѝ, а много желаещи да се докоснат до таланта ѝ остават да я слушат извън залите и заведенията. На тях тя посвещава песента „Over the Rainbow” от мюзикъла „Магьосникът от Оз”. Почитателите ѝ я наричат Сладката Лени и я оприличават на Джуди Гарланд. Въпреки че джазът е смятан за упадъчна музика, сред публиката ѝ е дори Георги Димитров.
На първия ѝ концерт уредбата се разваля и на младата певица ѝ се налага да пее без микрофон. Тогава тя изпълнява „Night and Day” на Коул Портър. По-късно сама пише български текст на песента. През 1947 г. Вълкова пее във варненския бар „Астория”. Хачо Бояджиев прехвърля кабел до бара и Радио „Варна” излъчва един час джаз с Лени Вълкова. Следват проблеми с властта и за режисьора, и за певицата. Изявява се на сцените на зала „България”, Военния клуб, ресторант „България”, бар „София” и др. Пее също с оркестрите „Джаз на оптимистите” на Божидар Сакеларев, „Джаз на младите” и „Джаз темпо” на Димитър Ганев – бъдещия Биг бенд на Българското национално радио. Част е и от „Трите Л-ета” (Лени Вълкова, Люси Найденова/Лиана Антонова и Леа Иванова).
Тежките времена за джаза, в които съдбата ѝ е отредила да се появи на сцената, арестът на Асен Овчаров, интернирането му и въдворяването му по-късно в концентрационния лагер в Белене и убийството на Сашо Сладура в концлагера в Ловеч не сломяват духа на Лени Вълкова и славата ѝ се разнася извън границите на България. Има възможността да пътува и получава предложения да остане в чужбина, но винаги се завръща у дома.
Освен войната на комунистическата власт с джаза и репресиите, на които са подложени неговите представители, втората причина младите да не познават Вълкова са оскъдните записи на нейни изпълнения. Макар и да се радва на успешна кариера, в продължение на десетилетия Лени има записани едва шест песни от втората половина на 40-те години, създадени от композитора Йосиф Цанков и поетесата Надя Трендафилова. Най-популярната от тях е „Тихо гасне тая вечер”. Звукозаписната компания се нарича „Симонавия”. Тя е основана от първия български летец Симеон Петров и е най-голямата на Балканите за времето си. Минават близо седемдесет години, преди певицата отново да прекрачи прага на звукозаписно студио. През 2019 г. по покана на радио „Джаз ФМ” тя записва албум със свои емблематични песни, сред които специално написаните за нея от Йосиф Цанков, световни шлагери с нейни хумористични текстове, джаз стандарти и джаз версии на оперни арии. Албумът вижда бял свят през 2020 г., а Вълкова се превръща в най-възрастния записващ артист в света.
През последните трийсет години Лени Вълкова живее със семейството на дъщеря си в Лондон. Последната ѝ изява пред българска публика е през 2018 г. в Литературния клуб „Перото”, когато застава пред микрофона и пее безупречно на впечатляващата 91-годишна възраст. Днес легендарната българска певица навършва 93 години.
