fbpx

НОВО

Турция на шест морета

Както вече е добре известно, в Източното Средиземноморие Турция и Гърция си мерят дължината на плажните кърпи. И двете страни имат аргументи: докато чисто военното предимство е на страната на Анкара, то зад гърба на Атина наднича силна дипломатическа подкрепа....

Генетичната история на българите

Когато стане въпрос за история, особено за нашата, често изниква темата за произхода. Откъде идваме? Колко древен е нашият народ? Въпроси, за които няма точни отговори, а само теории. От кого всъщност сме произлезли ние българите, кои са нашите най-близки роднини? По...

Какво има на политическата сергия у нас?

Българският политически дебат страда от липсата на критично мислене и умение за вникване в нюансите. Разсъждаването в черно-бялата гама не помага за разбиране на реалността, която е сложна така или иначе. А и това е нарочно търсен ефект - емоциите се контролират...

Хората заделят за черни дни. Колко тежка ще е кризата?

Притесненията от политическата турбуленция потискат потреблението и влошават бизнес климата Светът преминава през изключително несигурни времена. Гражданите, бизнесът и държавата търсят отговори на въпросите как и кога ще преодолеем икономическите предизвикателства....

Защо всеки се прави на какъвто не е?

Скараха се премиерът и президентът и „революцията“ пламна Обществото е като организъм, като тяло, което има лява и дясна ръка След като „Великото народно въстание“ не се състоя (все още не разбирам защо го наричат така, при положение че нито е велико, нито е народно,...

Защо сменихте залата?

Потопени сме в символи, те са навсякъде около нас. Ето например новата сграда на Парламента. Защо смениха старата, защо се преместиха? Парламентът между паметника на Цар Освободител, Патриаршеската катедрала, Академията на науките и Университета е символ. Символ на...

Два месеца протести. Как стигнахме дотук?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ", Михаил Кръстев, води предаването "Реакция" по ТВ Европа. Гостуваха му авторът в платформата и журналист Кузман Илиев, проф. Антоанета Христова и Силвия Великова. Вижте пълното...

Урокът по екология, който децата ни няма да получат в училищe

Преди няколко години преживях стреса от първия си личен сблъсък с новото екологично образование в училищата. Беше точно преди подписването на Парижкото споразумение за климата в края на 2015 г. Дъщеря ми, тогава в 4-ти клас, сподели, че „въглеродният диоксид е...

Българското общество е жертва на политическо лицемерие

Гражданите са оставени на сляпо да се ориентират в обстановката Новият есенен политически сезон стартира с повече проблеми и неизвестни Основният въпрос е липсата на междуинституционален и междупартиен диалог Новият есенен политически сезон стартира с повече проблеми...

Обичам Родината, мразя държавата!

Миналата седмица в коментарите под един текст се появи баналното клише: "Обичам Родината, мразя държавата!". И човек не може да не се запита каква, аджеба, е разликата между родина и държава и защо хората са склонни да обичат едното и да мразят другото. И изобщо...

Датата 22 юни 1941 г. и светът, който тя създаде

Време за четене: 6 мин.

В началото на август 1941 г., непосредствено след като е затворил т.н. „Умански котел“, генерал-фелдмаршал Герд фон Рундщет пише на своята съпруга: „Необятната шир на Русия ни поглъща“. Изминал е месец и половина от началото на операция „Барбароса“ и нахлуването на германската армия в Съветския съюз, съвсем нов етап във Втората световна война и началото на нещо, което ще остане в руската история като „Великата отечествена война“. Хитлер е убеден, че след като вермахтът „разбие врата“ и цялата „прогнила постройка ще рухне“, визирайки Съветския съюз. В обкръжението при Киев са попаднали 665 000 души, още в първите два дни на войната унищожава над 2 000 самолета на Червената армия. Германската армия настъпва, настъпва и настъпва. Но колкото повече навлизат в територията на врага, толкова по-далечна остава крайната им цел.

Планът за „мълниеносна война“, вдъхновен от бързите победи на Западния фронт и в Източна Европа, губи все повече и повече своята инерция, а с всеки изминал ден все по-ожесточена става и съпротивата на Червената армия. Първоначалните разчети на Генералния щаб на вермахта са за около 200 вражески дивизии. През септември 1941 г. те вече са 360. Германската армия ще претърпи поражение в полята под Москва. Година по-късно генерал Паулус ще бъде обкръжен и ще капитулира при Сталинград. Малко над половин година след това вермахтът ще бъде разгромен при Курск. Ще бъде свалена обсадата на Ленинград, ще дойде операция „Багратион“, а през април 1945 г. Червената армия ще бъде на подстъпите на Берлин. И така точно в 2:10 на 9 май 1945 г., московско време, Юрий Левитан ще прочете съобщение на съветското информбюро за безусловната капитулация на Германия. Войната, започнала на 22 юни 1941 г., приключва по-малко от четири години по-късно, а цената на победата са десетки милиони човешки животи, неизмерими материални разрушения и още толкова преобърнати за поколения напред човешки съдби.

 Всъщност датата 22 юни 1941 г. е от онези дати в световната история, които преобръщат хода на нейното развитие. Към днешния момент бихме могли само да гадаем как би изглеждал светът, ако преди почти осем десетилетия операция „Барбароса“ не бе започнала. Какви биха били световните граници, международния ред, как би се развила историята в следващите години… Предвид фактите датата 22 юни 1941 г. е основополагащата за бъдещия световен ред, защото през плана „Барбароса“ минава пътят към Берлин, към Корея и Виетнам, към Студената война, към двуполюсния модел, към днешното глобално противопоставяне в условията на многополюсен свят. Наследството на 22 юни 1941 г. присъства в думи като „Група на съветските войски в Германия“, останали там до 1994 г., както и в една цялостна и системна нагласа, психология и отношение, което съществува на изток за политическите и международните отношения.

В следващите десетилетия, продиктувана от разрушителния удар на операция „Барбароса“, една голяма част от политическите възприятия в съветското и руското пространство ще бъдат изградени въз основа нуждата от защита. Огромни ресурси ще бъдат насочени към създаване и поддържане на военна мощ, както и към постоянно чувство за несигурност от настъпващ външен враг. Всичко това ще играе огромна роля върху руската външнополитическа идея, която независимо от различните идеологически оттенъци, които ще носи, винаги ще има една неизменна идея – да гарантира сигурността на страната по такъв начин, че да не бъде допуснат отново сценарий, който да повтори разрушенията на Великата отечествена война. Тази своеобразна традиция е прекъсната може би единствено по времето на Михаил Горбачов и ранното президентство на Борис Елцин, когато първо съветската, а после руската държава преформулират своите външнополитически приоритети и поемат в коренно различна посока. Ефектът „22 юни“ се завръща в края на 90-те години на ХХ век първо с идването на власт на Евгений Примаков, а после и с това на Владимир Путин.

В своята книга „Политиката“ Хенри Кисинджър посочва, че според него страна с толкова големи размери не би трябвало да страда от клаустрофобия. Търсейки отговор на този въпрос Хенри Кисинджър се опитва да го намери в руската външнополитическа експанзия за последните четири столетия. Историческият анализ обаче пропуска една много съществена подробност, а именно природата на руската история. Няколкократно в нея може да бъде проследено следното: огромно, военизирано нашествие на чужд враг, оставящо много трайна следва върху светоусещането на руската политика. Независимо дали става дума за ранното татарско нашествие, превземането на Москва от поляците, нашествието на Наполеон или Великата отечествената война, то неминуемо бихме могло да установим една рамка на повторяемост. Това повторение е причината за явлението, което Хенри Кисинджър нарича „клаустрофобия“.

Всъщност това не е точното понятие. Рефлексът за самосъхранение, примесен с желанието да се избегнат катастрофалните по своя размер материални и човешки щети, както и това, че заплахата всеки един път в руската история се появява отвън, ражда тази дефанзивно-защитна доктрина, за която, колкото и парадоксално да звучи, търси начини да гарантира своеобразни буфери в територии, които Русия традиционно вижда като обект на свои интереси. И тук най-голямо влияние оказва датата 22 юни 1941 г.

Малко са явленията в руската история, които могат да се сравняват с щетите, които нанасят операция „Барбароса“ и Великата отечествената война. Всяка победа, особено онази, която е трудно извоювана, носи своите изводи не за едно, а за много поколения политически дейци на една или друга страна. Историческите събития и тяхната тежест за в бъдеще няма как да бъдат игнорирани или да не бъдат разглеждани като фактор, когато се прави анализ на един процес или явление. Десетилетия наред, ако проследим начините, по които се организира руската отбранителна идея, бихме могли да видим, че тя има една незаобиколима цел, а именно да не допусне нов 22 юни.

Много може да се говори как тази дата е променила светът, в който живеем. Преди началото на Великата отечествена война Съветският съюз е преди всичко регионален фактор, който е често игнориран от традиционните Велики сили. До 1941 г. той така и не успява да получи дори част от международния престиж на бившата Руската империя. През 1945 г.  Съветският съюз вече е една от двете суперсили в света, която ще се изправи срещу втората такава, която дължи своето издигане отново на Втората световна война. Преди нея Съединените щати е страна, която в годините след Първата световна война, има една отличителна черта на своята външна политика – изолационизма си. През май 1945 г. тя е другата суперсила в света заедно със Съветския съюз. Залезът на големите колониални империи като Великобритания и Франция е вече започнал. Втората световна война засилва този процес многократно. Във времето на Парижката мирна конференция през 1947 г. Великобритания се готви да се раздели с перлата в своята корона – британска Индия, от която ще излязат две бъдещи държави Индия и Пакистан. Тази съдба скоро ще последва и френска Западна Африка. И докато датата, която е ключова за американското включване в глобалния ред като водеща сила, може да се определи като 7 декември 1941 г., то тази дата в руската история остава 22 юни 1941 г.

Много би могло да се пише и говори за събитията, които довеждат, както и за тези, които последват около това съдбоносно число. Не са много датите в историята, които променят света около нас по такъв фундаментален и съдбоносен начин. Не са много и датите, които са изпълнени с толкова много жертви. Всяка една единица от милионите загинали е лична трагедия за някого и за неговите близки хора. В днешна Русия няма семейство, което да не е засегнато лично от Великата отечествена война. Тук отново може да се говори много – за лични истории, за колективна памет, за отговорност пред миналото… Всеки един от тези аспекти е част от онзи свят и онова светоусещане, което е създала датата 22 юни 1941 г. 

Споделете чрез

Предишен

Следващ