На днешния ден е роден Найден Геров – български писател, езиковед, фолклорист, общественик, борец за „ново българско училище“ и черковна независимост. За най-големия му принос(но определено не единствен) се смята неговият „Речникъ на блъгарскый языкъ“. Подпомага развитието на литературата, културата и образованието.
Роден е в Копривщица, за която К. Фотинов в своето „Землеописание“ отбелязва, че е дала много лица „пречестни и значителни“. Баща му – даскал Геро, прототип на хаджи Генчо в Каравеловата повест „Българи от старо време“, е известен със своите строгост и ученост.
Образование
Геров получва началото си образование от баща си, а след това е изпратен в Пловдив, за да учи гръцки език. От 1836 до 1839 г. е ученик на Неофит Рилски в Копривщица, а след това заминава за Одеса и учи в Ришьолевския лицей, който завършва с отличие. Найден Геров е първият, завършил висше образование българин, който пренебрегва възможностите си за бляскава кариера в Русия и се завръща в родината. Важни свидетелства за любовта му към отечеството ще останат писмата му по пътя от Одеса до Копривщица.
По време на образованието взема активно участие в живота на българската колония в Одеса (едно от главните културни средища на българска емиграция). Тук са: В. Априлов, братя Тошкови, Никола и Спиридон Палаузови, Димитър и Елена Мутеви, Иван Богоров, Добри Чинтулов, Никола Михайловски и други видни дейци и книжовници. Това са все един тип родолюбци, от които Найден Геров черпи опит, вдъхновение и поука. В Одеса интелигенцията постоянно се събирала и обсъждала въпроси, които културата и политиката поставяли. Сближават се и по някои основни склонности – повечето от тях, покрай другите си занимания, четат и пишат стихове. Тук се явяват първите сериозни стихотворни трудове в българската литература.
Красотата на езика
Несъмнено Найден Геров играе важна роля във възрожденското утвърждаване на българския език и по този начин – на българския народ. Под влиянието на руския славист Юрий Венелин мнозина българи считали, че говоримият български не е пригоден за поетичен изказ. Геров, за да обори песимизма им, написва поемата „Стоян и Рада“, напечатана през 1845г. в Одеса. За пръв път в нашата поезия е употребен чист тоничен стих – четиристъпен ямб. Впечатлението е било голямо, защото след нея такъв спор няма.
Първи български поет
Геров, заедно с Д. Чинтулов, който печата песните си 4 години по-късно , слага началото на българското стихосложение и се счита за първи български поет.
Стиховете на Геров традиционно се разделят главно на две групи: патриотични и любовни. Отдалечен от близки и родина, Найден е обхванат от носталгия; тук съдбата на неговото отечество му се разкрива с всичкия си трагизъм и той излива своите чувства в стихове, засягайки славното минало на отечеството, от което откроява образите на Кубрат, Крум и Симеон. Чрез тях одухотворява една от основните страсти на своя нрав: омразата към гърци и османлии, породена от обичта към родината. Макар никога да не напечатва революционната си поезия, тя дава начало на българската революционна поезия въобще, представители на която по-късно са Чинтулов, Раковски, Каравелов и която достига своя апогей в стиховете на Ботев. Най-значимото му произведение остава „Стоян и Рада“.
Любовта към родината в писма
Любовта му към отечеството, привързаността към родния бит и природа личат и в кореспонденцията на Геров по време на пътуването му от Одеса до Копривщица. Всичко е писано с най-големи подробности, отбелязва българската природа, българските нрави, всичко характерно за българските градове, носиите и обичаите. Това са първите пътни бележки в българската художествена литература. Геров е първият български автор на художествен пътепис, като според някои изледователи писмата му могат дори да се считат за начало на нашата художествена проза изобщо.
Обществена дейност
Вече в Копривщица веднага се заема с учителстване. В продължение на 9 години въвежда строг ред, а освен това разширява учебната програма. Когато е поканен да открие в Пловдив училище, Геров заварва в града силна гръкомания и си поставя задачата да я обори. Той сам е преподавал български език, църковна и обща история, математика, физика, естествена история и търговия.
Заедно с д-р Чомаков, застава начело на борбата срещу гръцките домогвания. В училището, в черквата, в обществото – навсякъде той е пръв, когато трябва да отстоява правата на българската народност и на българския език. През 1852 г. пише в „Цариградски вестник“ дълга полемична статия, която издава отделно, срещу нападките на „Босфорски телеграф“ (орган на гърцизма) – „Няколко мисли за Българский язик и за образованието у Блъгарити. Написано по повод укорителнни член въз Българите, напечатаний в 108,109, 110 и 111 брой на дневник „Босфорский телеграфът““. На места Геров, в темпераментната си привързаност към всичко българско, напуска спокойната аргументация и стига до хули.
Постепенно българите в Пловдив забравят гръцкото название на града – Филибе. Найден Геров за първи път на 11 май 1851 година в Епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Пловдив организира празник на светите братя Кирил и Методий – създатели на славянската писменост. През 1857 година този празник започва редовно да се отбелязва в Пловдив, Цариград, Шумен и Лом. Училището и къщата му се превръщат в културен център. През Кримската война (1854 – 56г.) той, като руски поданик, е трябвало да напусне турската империя. Заминава за Русия, където печата и първите три букви от речника си. След края на войната отново се завръща в Пловдив, но учителската му дейност е възпрепятствана. През 1857г. руското правителство го назначава за пръв вицеконсул в Пловдив. На този пост стои до Априлското въстание, 12 години.
Геров е мечтаел постигането на българската свобода по пътя на една мирна, просветителна и дипломатична пропаганда, ръководена единствено от съветите на руското посолство в Цариград. Затова не е одобрявал дейността на Каравелов, Левски, Ботев и дори на Славейков, който си позволява да е по-самостоятелен и буен агитатор. Революцията според Геров е имала една цел: да предизвика намесата на Европа, да възбуди нейното човеколюбие и да оправдае една война от страна на Русия.
Преди Освобождението Геров взема участие в административното устройство на България. За известно време е губернатор в Свищов, а след Берлинския договор се оттегля пак в Пловдив и се отдава на филологични занимания. През 1891 г. той издава част от своите записки по българска граматика, които е обработвал още като студент в Одеса. Тук Геров се застъпва за строго етимологично писане – главната цел на труда е да докаже, че днешният български по звукове и правопис е най-близък до църковнославянски и старобългарски.
Речник
Делото с най-голямо историческо значение за българската езиковата култура е речникът на Найден Геров. За около десет години той записва „из устата на народа“ голямо количество думи, изрази, пословици, народни песни, от които „имаше да излезе един речник с нещо до 40 хиляди речи“.
Речникът е смесен – тълковен, диалектен, преводен и синонимен и може да се разглежда като тезаурус – съкровищница на българския език. В него отсъстват стилови бележки и антоними. Първите три тома се издават до 1899 г., а четвърти и пети том издава племенникът му Теодор Панчев (1862-1924). По молба на наследницие се издава и Допълнение на българския речник, с автор – Т. Панчев, което съдържа 11262 заглавни единици, набрани по време на печатането на томовете.
Според предговора към допълнението общият обем е 78 620 заглавни речи и като примери към тях 32 000 изречения, 5975 откъси от народни песни, 4300 особености, до 15 500 пословици (в т.ч. клетви, гатанки и баяния) и 2200 лични имена. Уточнява се, че в ръкописите са отбелязани източниците за почти всяка дума.
Речникът отговаря на нуждата от документиране на българския език. Дълго време в славянското езикознание се смята, че на Балканите, в рамките на Османската империя се говорят само илирийски (хърватски) и покрай него сръбски, това се променя със записването на разложки говори от руски учени, с което стават ясни за западните слависти съществуването на българския език и неговата връзка със старобългарския. Всеки следващ документ, описващ и изследващ езика ни, е част от консолидирането на българска нация през Възраждането. Трудът на Найден Геров в този смисъл е масивен и до ден днешен изключително значим.
През живота си Найден Геров неуморимо отстоява красотата на българския език и правото на съществуване на българската народност като самостоятелна. Мястото си в българската култура запазва с много труд и страст, със силната обич към родината си.
