На 23 септември 1923г. под натиска на Коминтерна и Българската комунистическа партия избухват неуспешните Септемврийски бунтове. След Деветоюнския преврат, начело на страната е Демократическият сговор на Александър Цанков. Целта на бунтовете е то да бъде свалено.
Първоначалната позиция на БКП по отношение Деветоюнския преврат е неутрална, тъй като тя не смята, че в България е назряла революционна обстановка, а е и парламентарно представена и легална партия. Коминтернът осъжда този неутралитет и дава указания за организиране на обща стачка и въстание, като в страната пристига генералният секретар Васил Коларов. Заедно с Георги Димитров и със съдействието на Коминтерна се взима решение за организация на действия за преврат. Привлечени са левицата на БЗНС и някои анархисти.
Доктрината на Съветския съюз е за запалване на Световна социалистическа революция и установяване на нови Съветски социалистически републики в Европа, като тази в България е трябвало да предхожда такава в Германия. По думите на Лев Троцки “българската революция трябваше да стане пролог на германската революция”.
Правителството на Цанков получава информация за готвения бунт и взема мащабни мерки за предотвратяването на успеха му. Арестувани са около две хиляди дейци на БКП, а щабът в София е ликвидиран. В следствие на тези действия спонтанно избухват бунтове из страната, а след среща на ЦК на БКП избухването на бунтовете е обявено на 22 срещу 23 септември с цел “установяване на работническо-селски правителство” и е превзет град Фердинанд (днес Монтана).
Благодарения на действията на правителството на Александър Цанков бунтове избухват неорганизирано и са бързо спрени в Стара Загора, Нова Загора, Мъглиж, Голямо Дряново, Чирпан, Бургаско, Враца. Мобилизирани са силни войскови части за потушаването им.
На 22 септември министър-председателя обявява военно положение и мобилизира големи войскови сили. Срещу бунтовниците се сражават и цивилни доброволци, по-късно наречени шпицкоманди. Комунистите също обявяват военна мобилизация и създават отряди на работническо-селската власт в овладените от него райони. Пристъпва се към реквизиции и клане на животни по домовете на селяните за изхранване на въстаническите отряди.
Навременните арести на опитни комунистически дейци отслабват организацията на въоръжените действия, Бунтове не избухват в големите индустриални центрове – София, Варна, Бургас и Пловдив, което дава възможност на правителството да използва големите войскови части от тези райони в селските такива. Въпреки специалните усилия на БКП за агитация сред българските войници, армията застава изцяло на страната на правителството, макар че повечето войници произхождат от бедни селски семейства, традиционно симпатизиращи на БЗНС и БКП.
Всичко това води до неуспеха на септемврийските бунтове, а България е избавена от червената чума на Болшевизма поне за следващите 21г.
