fbpx

НОВО

Коронавирусът и гражданското

Главният редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Николай облаков, както и Петър Кичашки от "Сдружение републикански център", гостуваха в предаването "Денят започва с Георги Любенов" по БНТ. Тема на разговора бяха мерките, които държавните органи предприеха в...

НПО-тата се използват от хора, които нямат куража да се заявят като политически лица

Главният редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Николай Облаков гостува в предаването "Плюс - минус" по "Нова телевизия". Тема на разговора бяха неправителствените организации у нас и кой ги използва. Вижте пълното...

Вълната от Минеаполис – вандализъм или гражданска пандемия?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев гостува в предаването "Плюс - минус" по Нова телевизия. Тема на разговора бяха размириците в САЩ и техните причини. Вижте пълното видео: Журналистът гостува също в предаванията "Свободна зона с Георги...

Историческата мисия на SpaceX и НАСА

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" Светослав Александров гостува в сутрешния блок на БНТ. Тема на разговора бе историческата мисия на НАСА и Space X. Вижте пълното видео:...

За държавата и данъците

В неделното издание на "Имате думата" по Канал 3 гостува журналистът и автор в платформата "Консерваторъ" Михаил Кръстев. Вижте какво сподели той по темата за Държавата и данъците. Вижте пълното видео:...

При нашествието на османците към Балканите и Европа дали не е играл роля един неотчетен фактор?

Редица изследвания свързват успеха на едно общество с нивото на ДОВЕРИЕ между неговите членове. Успехът на сегашните скандинавски общества (преди да ги обхване мултикултурната илюзия), се дължи на умението им да живеят заедно, като си вярват едни други. Това ги прави...

Дефлацията като политически проблем

Основната тема след Covid-19 е свързана с тежките икономически последици. Все по-големи са страховете от идваща сериозна дефлация (спад на потребителските цени), породена от забавената икономическа активност. Макар че всеобщото мнение е, че дефлацията е много...

Китайският пир по време на чума

Докато светът е залисан в това да ограничава пандемията, свързана с Covid-19, както и икономическите последствия от нея, Китай се възползва от възникналите обстоятелства и осъществява геополитическите си цели. Последните не са нови, но т.нар. коронавирус освободи...

Напред, науката е петолъчка или лявата индоктринация в американската академия

В една идеална ситуация, политическите убеждения не би следвало да играят роля в университетите при избор на преподавател или изследовател. Но, в графиката по-долу ситуацията е далеч от идеална - във факултетите по антропология на американските университети, на всеки...

Дълбоко ли е расовото разделение в САЩ?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Никола Бушняков гостува в предаването "Свободна зона с Георги Коритаров" по "ТВ Европа". Тема на разговора бяха протестите и грабежите в САЩ, както и причините за тях. Вижте пълното видео:...

23 декември: генерал Христо Бурмов

Време за четене: 4 мин.

На днешния ден 1936 г. умира генерал-лейтенант Христо Бурмов, който остава в историята с участието си в Първата Балканска, Междусъюзническата и Първата Световна война.

Генерал-лейтенант Христо Бурмов е роден на 23 септември 1869. През 1887 г. постъпва на военна служба, а две години по-късно завършва успешно Военното на Негово Княжеско Височество училище в столицата. Произведен е в чин поручик и е зачислен към пехотните сили. През 1898 г. завършва престижната Генералщабна академия в Торино, Италия. Година по-късно Бурмов е произведен в чин капитан и бива назначен за офицер при Оперативното отделение на Генералния щаб на българската армия. В периода 1900-1903 г. Христо Бурмов е главен редактор на списанието “Военен журнал”. Списанието описва подвизите на българското военно формирование през годините. През 1903 г. Бурмов е призован в редиците на Първа пехотна софийска дивизия, като там заема длъжностите командир на рота и старши адютант.  Също е началник щаба на 1-ва пехотна бригада при Първа пехотна дивизия. През 1904 г. Христо е произведен в чин майор. Заради постиженията си във военната дивизия майор Бурмов е изпратен в Рим, за да бъде военен аташе в периода 1904-1910 г.  и впоследствие бива издигнат в чин подполковник. През 1907 г е назначен за командир на Трети търновски пехотен полк. Началник щаб на Трета балканска дивизия, в която ще играе фундаментална роля в Първата балканска война.

В началото на Балканската война подполковник Бурмов е произведен в чин полковник. Отличава в сраженията при Одрин и Чаталджа. Под прякото командване на генерал Владимир Вазов се озовава Бурмов в обсадата на непревземаемия Одрин. Въпреки немските укрепления на одринските стени, българската армия превзема града и пленява над 30 хиляди души, бойни знамена, оръдия и други консумативи. Забелязва се и включване на авиационни сили за пръв път на Балканите и то от страна на България. Благодарение на таланта и готовността си Бурмов е изпратен с дивизията при Чаталджа в сражение, което впоследствие е загубено от българското формирование . Целта на сблъсъка е да избута османските сили към Мраморно море, за да даде по-близък достъп на България до Истанбул. Този път Османската империя е подготвена и успява да отблъсне българската атака. След сражението е подписано примирие между двете воюващи страни. Въпреки загубеното сражение, Бурмов наред с другите висши пълководци е награден с медал за военна заслуга.

Военния стратег се отличава най-ярко в периода на Първата световна война. Въпреки несъгласието си относно провеждането на българската външна политика, полковник Бурмов изпълнява дълга към родината. В тежки сражения в Македония срещу Сърбия край Виница, вр. Кара Таш, Голак планина, където водените от него войски нанасят тежки поражения на сръбските части. При Криволак разбива френски дивизии, с което си печели по-голям респект и страхопочитание сред останалите военни, но и чрез своята жертвоготовност и отдаденост за родината. За кратко е назначен на поста началник щаб на действащата армия през юли 1918 г. Той поема изцяло отговорността за закъснялата намеса при Добро поле. Антантата успява да пробие българските войски при Добро поле и впоследствие се стига до безусловната капитулация на България в Първата световна война . Прекалената  увереност в собствените сили изиграва лоша шега при стратегията на бойните действия и в хода на сражението.

Полк. Бурмов (вдясно), началник-щаб на 3-та Българска армия и генерал Иван Сарафов (в средата)

Димитър Азманов, съвременник на Бурмов казва по този случай следното:

По време на тези събития Бурмов остана непоправим оптимист. Той погрешно вярваше, че войниците ни ще устоят на неприятелския удар и навярно това бе една от основните причини за неговото колебание и несвоевременно вземане на мерки за излизане от фаталното положение…Той не прецени, че ония храбри войници, които в миналото устояваха така храбро на толкова много и силни неприятелски нападения, не бяха вече морално същите

След приключването на Първата световна война Бурмов се уволнява от армията и се отдава на научна дейност, като става и председател на Военнонаучния институт. На 6 май 1936 г. Христо Бурмов е произведен в чин генерал-лейтенант. Заради заслугите си на бойното поле генерал-лейтенант Бурмов е удостоен с редица медали – Военен орден “За храброст” трета и четвърта степен, втори клас; Орден “Св. Александър” трета и четвърта степен с мечовете по средата; Народен орден  “За военна заслуга” втора степен с военно отличие, пети клас на обикновена лента; Орден за заслуга на обикновена лента; Османски орден  “За бойни заслуги”; Османски орден  “Лиякат”. Христо Бурмов среща края на житейския си път на 23 декември през 1936 г.

Споделете чрез

Предишен

Следващ