fbpx

23 ноември: Стилиян Чилингиров

Време за четене: 4 мин.

На днешния ден ще си спомним за един от най-бележитите писатели и обществени дейци в нашата история – Стилиян Чилингиров. През своя житейски път той написва едни от вечните произведения за деца, биографиите на Иван Вазов и Панайот Волов , дава и сведения за унгарско-полското присъствие в град Шумен с книгата ‘Маджари и поляци в Шумен. Принос към историята на българската цивилизация”. Чилингиров се включва в Прогресивно либералната партия и защитава името на Родината в периода на Балканските войни. Играе важна роля за защитата на евреите във времената на репресии срещу тях, използвайки като инструмент създаденото от него Сдружение на българските писатели.


Стилиян Хаджидобрев Чилингиров е роден на 26.10.1881 г. в семейството на занаятчията Хаджи Добри и съпругата му Стефания. Стилиян получава основното и педагогическото си образование в родния си град Шумен, освен това се обучава в изкуството на обущарството и книжарството. След това заминава да учи философия в Софийския университет и там става председател на Студентския клуб. Заради отличните си резултати е изпратен от професор Иван Шишманов на специализация по История и естетика на литературата в Берлин и Лайпциг, Германия.

Отдава се и на учителска дейност в селата Мечка и Султанци. Впоследствие бива уволнен от длъжността си на учител, заради участието си в т.нар. “Бунтът на безславните селяни от Тръстеник” срещу желанието на рaдослависткото правителство да върне натуралния десятъчен феодален данък през 1900г . След подписване на протокол срещу местното управление и открит протест на площада в селото, които не дават никакъв резултат, селяните превземат кметството , като нанасят побой над областния управител и стражарите. От околните села също се включват към тази инициатива и се налага намесата на два военни отряда ,начело с капитан Янакиев с цел потушаване на бунта и въдворяване на ред в селата. Освен загубата на учителската си позиция Чилингиров бива арестуван и интерниран.  Благодарение на бунтовническата  си натура и образованост Чилингиров участва в двете Балкански войни, като началник на тилов транспорт и военен кореспондент към Втора българска армия.

Най-важна за неговата персона се оказва активната му обществена дейност. След завръщането си от Германия, Стилиян Чилингиров започва да развива дейност в столицата , като първата му инициатива е свързана със създаването на Студентския дом. Политическата дейност не закъснява и Чилингиров става член на Прогресивно либералната партия, за която по-късно се превръща в главен секретар и главен редактор на печатния ѝ орган – вестник “България”. След края на Междусъюзническата война напуска партията, поради вътрешнопартийни неразбирателства относно развитието и възгледите за либерализъм. В периода 1911-1913 е избран за народен представител на Преславската околия.  След преустановяването на политическата си ангажираност става поддиректор и впоследствие директор на Народната библиотека (1913-1922) и за кратко на етнографския музей. Чилингиров е инициатор и създател на Сдружението на българските писатели през 1923г. В смутните времена на Втората световна война, в които в пределите на България се индоктринира  Закона за защита на нацията, заедно с Елин Пелин и други писатели, членове на сдружението, излизат с писмено изявление в защита на ощетения етнос. Това печели на Чилингиров доста симпатизанти , а примерът му бива последван от Съюза на българските художници. Въпреки спечелването на народната любов, Стилиян Чилингиров губи тази на управляващата прослойка и след налагането на политическия режим на Отечествен фронт творчеството му е забранено за разпространение. Поради тази причина творчеството му е определено като такова без постижения и нямащо реална стойност за развитието на литературата , но и бива извадено от учебната програма.

Чилингиров остава в българската история и със своята художествена литература. Произведения като “Жабок с подкови”, “Царят на дрипльовците”, “Наши и чужди приказки” са една от най-запомнящата се детска литература. Издава и биографии като Васил Левски. Живот и революционна дейност”, “Панайот Волов”, “Иван Вазов отблизо и далеч” и други, като се старае да се доближи максимално до битието на личностите, разглеждайки призмата на семейство и приятели. Изключително важно е произведението Маджари и поляци в Шумен.Принос към историята на българската цивилизация”, защото обяснява как една малка мигрантска диаспора , в която личат имената на Лайош Кошут и Михай Шафрани, допринася за социално-икономическото и културното развитие на град Шумен и впоследствие допринася за това на държавата. Примери за това са създаването на първата пивоварна фабрика, използването на тънки хартии за цигари, първият духов оркестър.

Житейският му път приключва на 23.11.1962 г. в Правителствена болница.

Споделете чрез

Предишен

Следващ