На днешния ден през 1859 г. в Русе е роден Васил Кутинчев, български офицер, генерал от пехотата, участвал в Сръбско-българската, Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война
Той е първороден син в семейството на Иван и Стоянка Кутинчеви. Завършва Русенското основно училище, след което продължава образованието си в тамошното класно училище. След успешно положения си изпит 17-годишния Васил Кутинчев става учител в основното училище в Гирдапската махала, където са му поверени около 100 деца.
След Освобождението, животът на младия даскал се променя, когато започва сформирането на българската войска. За тази цел са дадени нареждания да се съставят наборни списъци с всички младежи подлежащи да отбият военната си служба. За Гирдапската махала списъците се водят от Кутинчев. По същото нареждане той попада в казармата на Русенската дружина. Още същата година, покривайки минималните изисквания и полагайки успешно приемният изпит Васил Кутинчев постъпва във Военното училище в София. Заради осезаема нужда от офицери за неукрепналата българска армия, курсът е ускорен и след завършването си юнкерите, като какъвто постъпва и той, са произведени в първия офицерски чин по онова време – прапорщик. През 1879 г. възпитаниците от първия випуск са произведени и изпратени по различни войскови части. Тогава Кутинчев е изпратен в 24-та пехотна Силистренска дружина, където служи като младши офицер. Само след три години той е произведен в чин поручик.
Не без значение за него се оказва влиянието на руските офицери, с които служи. Кутинчев усъвършенства знанията си с руска военна литература и така се захваща да преведе на български всички руски устави.
Любопитно е, че през следващата година командването решава да направи опит с назначаването на трима български офицери от първия випуск на Военното училище на по-отговорни постове отколкото предполага военното им положение. Така Кутинчев е назначен за командир на рота от 23-та пехотна Русенска дружина.
Васил Кутинчев е съвременник на още едно повратно събитие в българската история-Съединението, ведно с обявяването му се обявява обща мобилизация на войските от Северна България. Тъй като руските офицери получават заповед да се върнат в Русия се налага много висши длъжности да се заемат от млади български офицери. Наред с мобилизацията, поручик Кутинчев е произведен в чин капитан.
При избухването на Сръбско-българската война през 1885 г. дружината, която ръководи капитан Кутинчев, се отправя от София към Сливнишката позиция. Не закъснява началото на Сливнишкото отбранително сражение.Съвсем скоро е ранен командващия капитан, което налага командването да премине в ръцете на капитан Кутинчев. Капитанът се проявява при атаката на Синята чука. Няколко дни по-късно участва в овладяването на Драгоман и Цариброд, както и при превземането на Пирот.
Проявената далновидност в командването е оценена от регентите на държавата и с техен приказ през януари 1887 г. капитан Кутинчев е назначен за командир на 10-и пехотен Родопски полк след няколко месеца е произведен в чин майор, а през следващата година е назначен за командир на 1-ви пехотен Софийски полк.
Интересен е участието му в специалната комисия за превъоръжаване на войската със скорострелни пушки. В резултат на проучванията именно на тази комисия, българската войска се въоръжава с пушката Манлихер – символ на българската войска.
Кариерата на Майор Кутинчев се развива и във военно-съдебното дело. През 1888 г. е назначен за председател на временния военен съд в Стара Загора. По-късно е член на временния Софийски военен съд, а после председателства Софийския полеви военен съд и военно-следствената комисия по делото на майор Коста Паница и други, обвинени в заговор против държавата. Същата година е назначен за временен заместник на началника на военно-съдебния отдел към Министерството на войната. През 1890 г. е произведен в чин подполковник и само след пет години е произведен в чин полковник. Въпреки че няма юридическо образование, той се издига до поста заместник-председател на главния военно касационен съд, назначен лично от министъра на войната.
След избухването на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. отношенията между България и Османската империя търпят известна колизия. Тактиката на българската държава официално цели да запази спокойствието на границата, но в действителност задачите на няколкото мобилизирани полка, чиито командир е полковник Кутинчев, са да запазят България от възможно нашествие на турски войски.
През 1912 г., по случай 25-годишнината от идването си в България, цар Фердинанд произвежда шестима генерал-майори в чин генерал-лейтенант и именно Кутинчев е един от тях. Това е първият случай в историята на Третото българско царство, когато това звание е дадено на действащи офицери.
В началото на Балканската война (1912 – 1913) генерал Кутинчев поема командването на Първа българска армия. На 22 септември войната е обявена и Първа армия започва настъпление.
Големите победи при Одрин, Булаир и Чаталджа разбиват турските очаквания за благоприятен завършек на войната. Кутинчевите действия през войната са високо оценени и той е сред онези осем български генерала наградени с Военен орден „За храброст“ II степен . А той остава в командването на Съединените армии до самия край на Балканската война.
В началото на Междусъюзническата война от 1913 г. на командваната от генерал Кутинчев 1-ва армия е поверен северната сцена на бойните действия. В началото на юли 1-ва армия завладява два прохода, навлиза в Сърбия, овладява линията от Тимошкия край до Княжевац и почти цялата долина на р. Тимок. По-късно частите на 1-ва армия са разхвърляни по другите фронтове, а генерал Кутинчев остава на разположение на командването в Главната квартира.
След демобилизацията генерал Кутинчев е назначен отново на мирновременната си длъжност. За заслугите си във войната е награден с Княжеский орден „Св. Александър“ – I степен с мечове. Няколко години по-късно поредното отличие, което получава, е Великият кръст на царския орден „Св. Александър“.
В началото на Първата световна война (1915 – 1918) генерал Кутинчев получава предложение да заеме поста Военен министър, но той го отклонява дори и пред цар Фердинанд.
Генерал от пехотата Васил Кутинчев намира смъртта си на 30 март 1941г. в София.
