На днешния ден през 1859 г. в Русе е роден Васил Кутинчев, български офицер, генерал от пехотата, участвал в Сръбско-българската, Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война
Той е първороден син в семейството на Иван и Стоянка Кутинчеви. Завършва Русенското основно училище, след което продължава образованието си в тамошното класно училище. След успешно положения си изпит 17-годишния Васил Кутинчев става учител в основното училище в Гирдапската махала, където са му поверени около 100 деца.
![](https://conservative.bg/wp-content/uploads/2021/02/vasil-kutinchev-826x1024.jpg)
След Освобождението, животът на младия даскал се променя, когато започва сформирането на българската войска. За тази цел са дадени нареждания да се съставят наборни списъци с всички младежи подлежащи да отбият военната си служба. За Гирдапската махала списъците се водят от Кутинчев. По същото нареждане той попада в казармата на Русенската дружина. Още същата година, покривайки минималните изисквания и полагайки успешно приемният изпит Васил Кутинчев постъпва във Военното училище в София. Заради осезаема нужда от офицери за неукрепналата българска армия, курсът е ускорен и след завършването си юнкерите, като какъвто постъпва и той, са произведени в първия офицерски чин по онова време – прапорщик. През 1879 г. възпитаниците от първия випуск са произведени и изпратени по различни войскови части. Тогава Кутинчев е изпратен в 24-та пехотна Силистренска дружина, където служи като младши офицер. Само след три години той е произведен в чин поручик.
Не без значение за него се оказва влиянието на руските офицери, с които служи. Кутинчев усъвършенства знанията си с руска военна литература и така се захваща да преведе на български всички руски устави.
Любопитно е, че през следващата година командването решава да направи опит с назначаването на трима български офицери от първия випуск на Военното училище на по-отговорни постове отколкото предполага военното им положение. Така Кутинчев е назначен за командир на рота от 23-та пехотна Русенска дружина.
Васил Кутинчев е съвременник на още едно повратно събитие в българската история-Съединението, ведно с обявяването му се обявява обща мобилизация на войските от Северна България. Тъй като руските офицери получават заповед да се върнат в Русия се налага много висши длъжности да се заемат от млади български офицери. Наред с мобилизацията, поручик Кутинчев е произведен в чин капитан.
При избухването на Сръбско-българската война през 1885 г. дружината, която ръководи капитан Кутинчев, се отправя от София към Сливнишката позиция. Не закъснява началото на Сливнишкото отбранително сражение.Съвсем скоро е ранен командващия капитан, което налага командването да премине в ръцете на капитан Кутинчев. Капитанът се проявява при атаката на Синята чука. Няколко дни по-късно участва в овладяването на Драгоман и Цариброд, както и при превземането на Пирот.
Проявената далновидност в командването е оценена от регентите на държавата и с техен приказ през януари 1887 г. капитан Кутинчев е назначен за командир на 10-и пехотен Родопски полк след няколко месеца е произведен в чин майор, а през следващата година е назначен за командир на 1-ви пехотен Софийски полк.
Интересен е участието му в специалната комисия за превъоръжаване на войската със скорострелни пушки. В резултат на проучванията именно на тази комисия, българската войска се въоръжава с пушката Манлихер – символ на българската войска.
Кариерата на Майор Кутинчев се развива и във военно-съдебното дело. През 1888 г. е назначен за председател на временния военен съд в Стара Загора. По-късно е член на временния Софийски военен съд, а после председателства Софийския полеви военен съд и военно-следствената комисия по делото на майор Коста Паница и други, обвинени в заговор против държавата. Същата година е назначен за временен заместник на началника на военно-съдебния отдел към Министерството на войната. През 1890 г. е произведен в чин подполковник и само след пет години е произведен в чин полковник. Въпреки че няма юридическо образование, той се издига до поста заместник-председател на главния военно касационен съд, назначен лично от министъра на войната.
След избухването на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. отношенията между България и Османската империя търпят известна колизия. Тактиката на българската държава официално цели да запази спокойствието на границата, но в действителност задачите на няколкото мобилизирани полка, чиито командир е полковник Кутинчев, са да запазят България от възможно нашествие на турски войски.
През 1912 г., по случай 25-годишнината от идването си в България, цар Фердинанд произвежда шестима генерал-майори в чин генерал-лейтенант и именно Кутинчев е един от тях. Това е първият случай в историята на Третото българско царство, когато това звание е дадено на действащи офицери.
В началото на Балканската война (1912 – 1913) генерал Кутинчев поема командването на Първа българска армия. На 22 септември войната е обявена и Първа армия започва настъпление.
Големите победи при Одрин, Булаир и Чаталджа разбиват турските очаквания за благоприятен завършек на войната. Кутинчевите действия през войната са високо оценени и той е сред онези осем български генерала наградени с Военен орден „За храброст“ II степен . А той остава в командването на Съединените армии до самия край на Балканската война.
В началото на Междусъюзническата война от 1913 г. на командваната от генерал Кутинчев 1-ва армия е поверен северната сцена на бойните действия. В началото на юли 1-ва армия завладява два прохода, навлиза в Сърбия, овладява линията от Тимошкия край до Княжевац и почти цялата долина на р. Тимок. По-късно частите на 1-ва армия са разхвърляни по другите фронтове, а генерал Кутинчев остава на разположение на командването в Главната квартира.
След демобилизацията генерал Кутинчев е назначен отново на мирновременната си длъжност. За заслугите си във войната е награден с Княжеский орден „Св. Александър“ – I степен с мечове. Няколко години по-късно поредното отличие, което получава, е Великият кръст на царския орден „Св. Александър“.
В началото на Първата световна война (1915 – 1918) генерал Кутинчев получава предложение да заеме поста Военен министър, но той го отклонява дори и пред цар Фердинанд.
Генерал от пехотата Васил Кутинчев намира смъртта си на 30 март 1941г. в София.