Иван Поппанайотов Асянчин е български духовник, революционер и дарител от Българското възраждане в Македония.
Роден е в разложкото село Баня през 1834 г. Остава сирак на 4 г, а на 11 годишна възраст заминава да работи в Беломорието. От 1849 г. е учител в родното си село, а в периода 1855-1856 г. в Градево. През 1859 г. получава свещенически сан. Пише във вестник “Македония”.
Асянчин взима участие в революционните борби на нацията и е член на основания през 1876 г. от пратеника на Георги Бенковски Кузман Поптомов революционен комитет. Затворен е в Неврокоп след като комитатът е разкрит в навечерието на Априлското въстание, по-късно е освободен след подкуп.
След Кресненско-Разложкото въстание Асянчин се изселва със семейството си в Свободна България, като се заселва в Самоков, където продължава да се занимава с учебна и книжовна дейност. Умира на 25 ноември 1910 г.
Автор е на ценната като исторически източник книга „Принос към изучаване на Разлога и по-частно на с. Баня, Разложко. Бележки и спомени“, издадена посмъртно в 1915 година в Пловдив. Асянчин оставя и 2000 златни лева за издръжка на училището в Баня.
