Офицерът, историк и публицист Йордан Венедиков е роден на 27 януари 1871 г. в разложкото село Баня. Неговият дядо Йован получава прякора “Венедиков” или “Венедика” заради търговията си във Венеция. След Освобождението семейството му емигрира от Османска Македония и се преселва в София. Там младият Йордан Венедиков учи в Първа мъжка гимназия.
През лятото на 1889 г. влиза във Военното училище, което завършва след три години. След това е подпоручик (лейтенант) в I конен полк.
Става член на ВМОК (Върховен македоно-одрински комитет) през 1895. Същата година участва в така наречената Четническа акция на Върховния комитет. Тази акция представлява навлизане на български четници в Македония и западните Родопи с цел избухване на въстание на българите в Османската империя. Младият подпоручик Венедиков е зачислен в Струмишката дружина, чиято цел е да унищожи османското артилерийско поделение в Струмица и да превземе града.
Четата навлиза в Македония на 18 юни и на 21 юни води сражение при село Карагьозли. При изтеглянето си на 7 юли, комитите са обградени при село Габрово, Благоевградско, и десетки от тях са убити и ранени. Сред убитите е командирът на четниците поручик Васил Мутафов. След смъртта му командването е поето от Йордан Венедиков, който след битки с потерите на османците,връща четниците в България. Загубите на Струмишката дружина са тежки- от 160 души, пресекли границата, се завръщат едва 75.
През септември 1902 г., вече с чин капитан, участва в Горноджумайската акция на Върховния македоно-одрински комитет. Скоро след това се записва във Военната академия в Торино, която завършва в 1908 г. След това става адютант в Кавалерийската инспекция и командир на ескадрон в Първи конен полк. По време на Балканската война се сражава в долината на река Арда срещу корпуса на Явер паша и участва в освобождаването на Димотика, а през Междусъюзническата война води боеве със сърбите край Трън, Клисура, Власина ,Сурдулица и Грамажи.
През 1914 г. е назначен за временен помощник-началник на Военноисторическата комисия в Щаба на армията.
От 1915 г. до 1917 г. е командир на IV конен полк и воюва срещу сърбите в Сърбия и Македония и в Добруджа и Румъния срещу руснаците и румънците, а в началото на 1917 г. бива назначен за началник-щаб на Четвърта преславска дивизия. През март същата година става командир на 1-ва бригада от Беломорската отбрана. На следващата година е офицер за поръчки към щаба на армията. Излиза в запас през 1919 г.
Освен офицер и революционер, Йордан Венедиков е и военен историк. През 1901 г. издава статия за войните по времето на цар Калоян, а през 1903 г.- брошура, озаглавена ,,Бележки по военния бит на старите българи“, посветена на военното дело в периода на Първото българско царство. През 1910 г. издава труд за Сръбско-българската война. Освен това Венедиков пише и за българската армия в Голямата война, за бойния път на Четвърта преславска дивизия, за въстанието в Батак през 1876 г[i]. и за българските доброволци в Сръбско-турската война от 1876 г. Творчеството му обхваща периода от ранното българско Средновековие до Първата световна война. Част от трудовете му са написани в сътрудничество с полковник Петър Дървингов.
През 1936 г. му е присъдено званието генерал-майор. Умира на 7 ноември 1957 г. на 86 годишна възраст в София.
Материалът подготви Георги Дойчинов, 10 “в” клас, НГДЕК „Свети Константин Кирил Философ“
Източници
Зафиров, Д., Златарева, А., Генерал Йордан Венедиков – избрани произведения, София, 1991, Военно издателство
Венедиков, Й, История на Сръбско-българската война (1885 г.) По най-нови източници и неиздавани документи, София, 1910 г.
Венедиков, Й, Войните за обединението на българите в XII в., София, 1918 г.
Венедиков, Й, Петър Дървингов, Читанка от 1895 г. за възрастни хора, 1899
[i] http://www.strumski.com/books/Istoria_na_Vustanieto_v_Batak.pdf
