НОВО

Визията за Европа на Урсула фон дер Лайен

Редакторите в дясната платформа "Консерваторъ" Тончо Краевски и Кристиян Шкварек гостуваха в предаването "Реакция" с водещ Мартин Табаков. Гост също бе журналистът Евгени Кръстев. Тема на разговора бе новият председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен,...

Писъците на НАП огласят нощта

Днес НАП ще си получи заслуженото. Това съобщи вчера по телевизията Венцислав Караджов. Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) щяла да наложи глоба на Националната агенция за приходите (НАП) заради "брутална кражба" (БК) на информация и разпространяването ѝ в...

Имам човек в НАП

Скандалът с изтичането на данни от НАП е на път да отмине, предвид огромният бонус за управляващите, че се случи, когато повечето от населението на Републиката е на море (на едно от трите). Същевременно, той успя да породи освен дежурните коментари и доста...

Самоубийството на Франция

Джулио Меоти е италиански журналист, редактор на Il Foglio, с публикации за GateStone Institute, FoxNews, National Review, Arutz Sheva, The Wall Street Journal и други. Автор на множество книги на тема международна политика и Близък Изток Колкото повече френските...

Либералното статукво – несъстоятелно в морализаторската си поза

Изборът на Урсула фон дер Лайен е политически факт. Срещал съм дамата като немски военен министър. Слушал съм нейна лекция. Впечатлението, което остави е по-скоро добро. Убедена визия за интегрирана европейска отбрана. С ръка на сърце трябва да кажем, че Урсула...

Темите, които ни разделят

Главният редактор на "Консерваторъ" Николай Облаков и Тодор Джонев от Informo.bg по темите, които ни разделят през последната седмица - за кампанията "Направи го сега", субсидиите, машинното гласуване и още във видеото:...

Плачем, че VW не идва, но активно гоним тези, които вече са тук

Информацията, че VW най-вероятно няма да изгради новия си завод в България, се приема като малка национална катастрофа – медиите и социалните мрежи са залети от мрачни коментари за „провалената“ ни държава. Донякъде съм съгласен с подобна интерпретация – всеки неуспех...

Социализъм или аз!

В последните дни левицата /крайна или не/ в САЩ и ЕС, и нейните медии нападнаха за пореден път най-големия си враг. Президентът Тръмп.  Разбра се, че бившият посланик на Великобритания в САЩ преди две години, т.е. при най-яростната война против Тръмп, е изпратил...

Конспирации за умни и красиви

Едно от редовните обвинения, които градските прогресивни либерали отправят към останалите е, че се хващат на всякакви конспиративни теории и налудничави интерпретации на събития и явления. По-агресивните активисти от години се опитват да брандират почти всички...

Бебето като атентат срещу правата и свободите

Вече мина достатъчно време и всички познават кампанията „Направи го сега“, известна повече като кампанията на Иван и Андрей. Тя сама по себе си е достатъчно забавна, дотам, че човек се пита дали е правена ОТ идиоти или е правена ЗА идиоти. Според мен е...

27 април: Пенчо Славейков

Време за четене: 3 мин.

“Това, в което ми живееше душата,

ще чуя: за живот от радост озарена,

как слива своя химн земята в небесата

с тържествений псалом на цялата вселена.”

(Из стихотворението “Псалом на поета”, Пенчо Славейков)

Роденият в българският град Трявна насред разпадащата се Османската империя на 27 април 1866 най-малък син на възрожденеца Петко Славейков – Пенчо е един от най-значимите български и европейски поети, оставили своята ярка диря в литературната ни история.

Поезията тече във вените на Пенчо Славейков, тя е неговото минало, настояще и бъдеще. Единият от братята му – Рачо е журналист и фоклорист, а баща му Петко освен че е също поет е и един от хората, стоящи зад преводът на Свещеното Писание на нов български език – така нареченият Цариградски превод на Библията. Съществува известна символика в това, че именно наследник на такъв стар и дал много на България род, каквито са Славейкови стои в основата и на модернизацията на родната литература.

Символиката е и елементът, който преобладава в творчеството на Пенчо Славейков. То е сложно и многопластово, преплитащо фолклор, философия, психологизми съгласно тенденциите на епохата, в която твори. Повлиян от имена като Хенрих Ибсен, Сьорен Киркегор, Артур Шопенхауер и Фридрих Ницше, четящ Гьоте, Хайне, Демел, Лилиенкрон и Ленау, Пенчо Славейков е не просто познавач на добрата литература и философия: той е ценител и сам почитател.

Завършва философско образование в Лайпциг, през целият си живот не спира да пътува из Европа. Причина за пътуванията му са опити за лечение на парализата, от която страда през по-голямата част от живота си. Зимата на 1884 година заспива на ледената река Марица в следствие на което са затруднени придвижването и говора му. За придвижването си използва бастун. Винаги носи в сърцето си България, като стиховете на Пенчо Славейков често имат повлияни от фолклора ни сюжети.

Либерал по убеждение, Пенчо Славейков е критичен към управлението на Стефан Стамболов. Заедно с Пейо К. Яворов, д-р Кръстев и Петко Тодоров издава прословутото списание “Мисъль” и участва в литературната група, която се сформира около него.

Сред най-известните произведения на Пенчо Славейкво са сборниците: На острова на блажените, Момини сълзи, Епически песни, Псалом на поета, Сън за щастие, Кървава песен, Блянове и др. Открояват се стихотворенията Луд Гидия, Харамии, Молитва, Орисия, Самоубиец, По жътва, Бойко, Бачо Киро, Кървава песен и още много.

За стихотворението си “Кървава песен” Пенчо Славейков е на крачка от номинация за Нобелова награда за литература. Предложението за това идва от шведският писател Алфред Йенсен, който пише:

“Шведската академия се намира пред щастливи и съвсем необикновени обстоятелства, да може да представи на Европа един безспорно голям поет, при когото може да се констатира наличието на поетически шедьовър – „Кървава песен“

За съжаление наградата така и не стига до поета поради преждевременната му смърт – онзи, който чете през искрената си българска душа Европа си отива от този свят на 28 май 1912 година в италианският град Брунате на едва 46 годишна възраст, като няколко години по-късно костите му са пренесени в България.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!