fbpx

НОВО

Защо България не трябва да бърза с тегленето на нови дългове?

Светът е изправен пред безпрецедентна дългова криза. Животът на дълг вече е нещо напълно нормално, но и много опасно. През годините наблюдаваме засилваща се тенденция към трупане на все повече и повече дългове. The Institute of International Finance направиха...

Нетолерантната толерантност

Политическата коректност е идеология, сред чиито основни характеристики фигурира създаването и налагането на изкуствени „неутрални” думи и изрази, очертаването на, така да се каже, лексикални (и граматични) рамки, в които говорещите са длъжни да се ограничават, за да...

Интелигенцията и Църкватa

Не социалните прослойки са тези, които правят човека Може би е редно да започнем с дефиниране на понятията, ако желаем текстът да заблести с наукоподобно очарование. Що е интелигенция? Някои казват, че това са всички висшисти. Други твърдят, че интелигенцията се...

Благи вести за новите политически проекти

От вече доста години над българската политика тегне една мъка - прозорецът пред нахлуването на нови политически проекти е затворен. Не че няма желаещи пеперуди, привлечени от ярката светлина вътре в стаята, но всеки път щом се засилят на пъстрите криле на надеждите...

2 април: Пенчо Георгиев

„Един от малко познатите...“ е една любима фраза, когато се пише за българските творци. Фразата може да срещнем за такива, с действително скромна известност - живели предимно на село, като да речем художникът Кирил Петров; или такива, като Иван Милев, който всеки е...

Изкуство по време на криза

Фейсбук групата „Купи изкуство, помогни на художник“  е създадена в помощ на българските художници, които както всички останали българи, живеещи от труда си, трябва да стоят в карантина и да оцелеят в икономическата криза, започнала с пандемията от КОВИД-19....

Медийна теория for dummies

На международната геополитическа и икономическа сцена се случват различни събития, а от участниците се изказва да бъдат съобразителни, бързи и да преследват личния си интерес максимално успешно и на минимална цена. Също като в истинския живот. Нерядко същинското...

Платформа „Консерваторъ“ стартира кампания #ЧетиВкъщи

Как Платформа „Консерваторъ“ ще ни мотивира не само да си стоим вкъщи, но и да четем книги? Николай Облаков разяснява кампанията #ЧетиВкъщи. Какви са стимулите и как точно ще се провежда? Вижте пълното...

Как държавата ще помогне на бизнеса и служителите?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев, както и София Касидова от Българската банка за развитие, гостуваха в предаването "Вие питахте, експертите отговарят" на Dir.bg. Тема на разговора бяха мерките за справяне с икономическите последствия от...

Рекламата в условия на криза

От началото на март 2020 година бизнесът в България започна да усеща практическите резултати от мерките във връзка с COVID-19. В такъв момент фирмите гледат на рекламата като нещо, което може да ги издърпа нагоре. Но не осъзнават обаче риска, пред който са изправени....

27 април: Пенчо Славейков

Време за четене: 3 мин.

“Това, в което ми живееше душата,

ще чуя: за живот от радост озарена,

как слива своя химн земята в небесата

с тържествений псалом на цялата вселена.”

(Из стихотворението “Псалом на поета”, Пенчо Славейков)

Роденият в българският град Трявна насред разпадащата се Османската империя на 27 април 1866 най-малък син на възрожденеца Петко Славейков – Пенчо е един от най-значимите български и европейски поети, оставили своята ярка диря в литературната ни история.

Поезията тече във вените на Пенчо Славейков, тя е неговото минало, настояще и бъдеще. Единият от братята му – Рачо е журналист и фоклорист, а баща му Петко освен че е също поет е и един от хората, стоящи зад преводът на Свещеното Писание на нов български език – така нареченият Цариградски превод на Библията. Съществува известна символика в това, че именно наследник на такъв стар и дал много на България род, каквито са Славейкови стои в основата и на модернизацията на родната литература.

Символиката е и елементът, който преобладава в творчеството на Пенчо Славейков. То е сложно и многопластово, преплитащо фолклор, философия, психологизми съгласно тенденциите на епохата, в която твори. Повлиян от имена като Хенрих Ибсен, Сьорен Киркегор, Артур Шопенхауер и Фридрих Ницше, четящ Гьоте, Хайне, Демел, Лилиенкрон и Ленау, Пенчо Славейков е не просто познавач на добрата литература и философия: той е ценител и сам почитател.

Завършва философско образование в Лайпциг, през целият си живот не спира да пътува из Европа. Причина за пътуванията му са опити за лечение на парализата, от която страда през по-голямата част от живота си. Зимата на 1884 година заспива на ледената река Марица в следствие на което са затруднени придвижването и говора му. За придвижването си използва бастун. Винаги носи в сърцето си България, като стиховете на Пенчо Славейков често имат повлияни от фолклора ни сюжети.

Либерал по убеждение, Пенчо Славейков е критичен към управлението на Стефан Стамболов. Заедно с Пейо К. Яворов, д-р Кръстев и Петко Тодоров издава прословутото списание “Мисъль” и участва в литературната група, която се сформира около него.

Сред най-известните произведения на Пенчо Славейкво са сборниците: На острова на блажените, Момини сълзи, Епически песни, Псалом на поета, Сън за щастие, Кървава песен, Блянове и др. Открояват се стихотворенията Луд Гидия, Харамии, Молитва, Орисия, Самоубиец, По жътва, Бойко, Бачо Киро, Кървава песен и още много.

За стихотворението си “Кървава песен” Пенчо Славейков е на крачка от номинация за Нобелова награда за литература. Предложението за това идва от шведският писател Алфред Йенсен, който пише:

“Шведската академия се намира пред щастливи и съвсем необикновени обстоятелства, да може да представи на Европа един безспорно голям поет, при когото може да се констатира наличието на поетически шедьовър – „Кървава песен“

За съжаление наградата така и не стига до поета поради преждевременната му смърт – онзи, който чете през искрената си българска душа Европа си отива от този свят на 28 май 1912 година в италианският град Брунате на едва 46 годишна възраст, като няколко години по-късно костите му са пренесени в България.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!