НОВО

Представяне: Сър Роджър Скрутън – „Зелената философия“

„Сиела Норма“ и "Консерваторъ“ имат удоволствието да ви информират, че за първи път на български език излиза книга на Роджър Скрутън. „ЗЕЛЕНАТА ФИЛОСОФИЯ. Консервативно за екологията“ ще бъде представена на 7 декември (събота) от 18:30 ч. в литературен клуб „Перото“,...

Глобалното затопляне се използва за пропаганда

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" Боян Рашев гостува в предаването "Гласове" с водещ Явор Дачков по телевизия БСТВ. Тема на разговора бе глобалното затопляне и използването му с пропагандни цели. Вижте пълното видео:...

Основните послания от срещата между Борисов и Тръмп

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков, авторът Кристиян Шкварек и Боян Стефанов от Младежки консервативен клуб гостуваха в предаването "Реакция" по ТВ Европа. Какви са основните послания от срещата между Бойко Борисов и Доналд Тръмп? България и...

Пет факта за срещата на ООН за климата в Мадрид

Всичко, което трябва да знаете за срещата на ООН за климата в Мадрид в пет факта + моята интерпретация: 1. САЩ. Китай, Япония, Австралия и Канада не са изпратили представители на високо ниво. => 50% от световните емисии на СО2 ясно казват, че въпросът не им е...

Мисълта за климата като форма на човешката грандомания

Анселм Кентърбърийски, един от бащите на съвременна Европа, който измисли схоластиката, за да се прослави Тома Аквински в нея, а университетите да я прегърнат като откровение, не можеше да си представи нищо по-голямо от Бог. "Модерният човек" не може да си представи...

Българският интерес е свързан с интеграцията на Западните Балкани

Фондация New Direction, International Republican Institute (IRI) и дясна платформа Консерваторъ организират КОНФЕРЕНЦИЯ „ЗАПАДНИ БАЛКАНИ“  Последните няколко години бяха белязани от възраждането на перспективата за членство в ЕС и НАТО на...

Четири начина да измъкнеш пари от населението

Напоследък се говори за идеята Общината да увеличи някои данъци в София, а именно данъците върху автомобили, за които се предполага (без да е доказано), че замърсяват повече, и данъците върху сделките с имоти. „И без друго данъците в София са скандално ниски и дори...

КОНФЕРЕНЦИЯ „ЗАПАДНИ БАЛКАНИ“

Фондация New Direction, International Republican Institute (IRI) и дясна платформа Консерваторъ организират КОНФЕРЕНЦИЯ „ЗАПАДНИ БАЛКАНИ“ в зала 8 на Националния Дворец на Културата. Датата е 07 декември, от 9 часа. ПЪЛНА ПРОГРАМА КОНФЕРЕНЦИЯ...

Какъв е идеологическият заряд на социалните политики

Разговор с редактора в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев за смисъла от разясняването на социалните политики, предлагани от българските политици. Още един поглед към съдбата на Истанбулската конвенция и колко тълкувания може да има тя? Какви идеологически...

Как ЕС иска да зашлеви шамар на Слънцето

Европа трябвало да се превърне в климатично неутрален континент, смята председателят на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен. От позицията на могъщата си длъжност ръководителят на изпълнителна власт на ЕС сигурно има самочувствието, че може да пребори...

28 октомври: Люлебургаско-Бунархисарската операция

Време за четене: 2 мин.
Началото на Лозенградската операция

На 28 октомври 1912 г. започва Люлебургаско-Бунархисарската операция. Тя е най-кръвопролитната битка през Балканската война.

Непосредствено след Лозенградската операция, османските сили понасят тежко поражение от българските войски под командването на генерал-лейтенант Радко Димитриев в Източна Тракия. Османците са принудени да отстъпят към Цариград.

Сраженията продължават 5 дни и завоюват важна българска победа. Загубите на империята са около 30 000 убити и ранени, а българските около 5 500 убити и над 14 000 ранени.

Османската защитна линия е изтласкана чак до Чаталджанската позиция – последната преди столицата, като по този начин българите достигат почти до столицата на Османската империя.

След поражението нанесено им от Първа и Трета българска армия, командвани от генерал-лейтенант Васил Кутинчев и генерал-лейтенант Радко Димитриев, османските сили от Първи, Втори, Трети и Четвърти корпус отстъпват на югоизток. Прегрупират се заедно с Седемнадесети и Осемнадесети корпус край Сарай, като се разполагат на 30 километров фронт по линията Люлебургас-Бунархисар.

На 28 октомври отбранителната линия е достигната от Трета българска армия. До вечерта на същият ден Шеста дивизия успява да превземе град Люлебургас.

На 29 октомври настъплението на българите е подновено, но среща ожесточена съпротива.

На 30 и 31 октомври след значителни загуби Четвърта и Пета дивизия напредват в своя участък от фронта. Следобед на втория ден османците започват да отстъпват, а на 1 ноември настъпление започва и Първеа армия по десния фланг.

На 2 ноември, незабелязано от българското командване, остава общото отстъпление на османските войски, които отстъпват към укрепените позиции при Чаталджа.

Ранен турски офицер, напуска бойното поле по време на битката за Люлебургас, 30 октомври 1912г. От другата страна на реката, турската пехота отговаря на огъня на българите на заден план.
Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!