fbpx

29 януари: Христо Иванов Големия

Време за четене: 4 мин.

„Като се качих на коня, съгледах из гъстака трима от стражарите, че тичат из гъстака и им светят пушките. Тази работа не е чиста, ами къде?

Хайде, рекох ази, напред, че каквото даде господ.”

***

Христо Иванов Крачулов e български възрожденец, национален деец и революционер, роден в имащото преломно значение за българската история село Къкрина, Ловешко на 14 септември 1840 г. в семейство на земеделец и търговец. Близък съратник и другар на Апостола на българската свобода Васил Левски, деец на революционният комитет в Търново и Вътрешната революционна организация, участник в Българските легии в Белград, както и в не една война или въстание – Априлското въстание, Руско-турската освободителна война, а Сръбско-българската война води формираната от него самия доброволческа чета „Раковски-Левски“ от 500 души. В политическият живот след Освобождението участва като народен представител от водената от Стефан Стамболов Народно-либерална партия в VI-то Обикновено народно събрание. Участник в борбите за църковна независимост.

Образованието си придобива в Горнокрайското взаимно училище „Свети Апостоли“ при знаменитите учители Петко Славейков и Манол Лазаров.

След смъртта на майка си, Христо Иванов заминава за тогава все още притегателната за свободолюбивите българи Сърбия. В своите „Спомени” пише:„Отидох къде Раковскаго, гледам деда Ило натегля със своите момчета, които и Раковски с тях. Поисках и ази да вървя с тях”.  

Като участник в Първата българска легия се запознава с бащата на българската национална доктрина Георги Раковски и дякон Игнатий – Васил Левски. Времето в легията служи като основа на военната му подготовка. Христо Иванов Големия участва в битките за Белградската крепост при Варош капия, Сава капия, Делийската чешма и Байраклъ джамия.

При завръщането си в Българско, Христо Иванов Големия започва активно да сътрудничи на Васил Левски. Установява се в старата българска столица Търново. През 1870г. основава Търновския частен революционен комитет, чийто председател става сам. Същата година при едно от посещенията на дякон Игнатий в Търново Христо Иванов Големия го запознава със Стефан Стамболов. Любопитната среща е скицирана изключително вълнуващо от също присъсващия там Филип Симидов:

„Влязохме в стаята и видях Апостола за първи път. Той ни изгледа и каза: “вие както ми разказа моя верен другар Христо сте ученици “оглашени” (на които се дават задачи, без разяснения)…на нищо да не се пристрастявате в живота си, освен на вода и хляб. Помнете това добре!…, че много наши другари попаднаха в турски ръце…поради слабата им воля!”. “Нея вечер се извърши моето и това на Стефана “покръстване” в бунтовното дело с тържествена клетва. Тъй силно повлия на духа ни оназ клетва страшна, която извърши над нас Апостола в оная нощ и в оная скромна стая. Неговия поглед втренчен в нас претопи душите ни. Той извършваше обряда с тържественост, съсредоточеност и тяжест, образът му се промени съвсем друг.“

Доверието, което има Васил Левски спрямо Големия е огромно. Когато Апостолът на българската свобода е заловен в Къкрина заедно с Н. Цветков и Х. Цонев им казва: “…дано не се фани бати ви Христо, той пак ще поднови комитета, той знае почти всички тайни хора”. И действително, след фаталното залавяне на Левски Христо Иванов продължава делото му.

В едно от писмата си, Христо Иванов пише към Левски, че: „хиляди не ни жали като мене и други се по-лесно спечелват, но като тебе ние не можем спечели никога”.

Една от големите трагедии в живота на Големия е, че вижда окован човека, на когото най-много е държал, при това заловен недалеч от родното му място. След залавянето на Апостола на българската свобода, Христо Иванов започва да сътрудничи все повече със Стефан Стамболов, на чиято партия по-късно става член.

Във вече свободна България участва в създаването на Комитетите „Единство“. Работи в „Образцов чифлик“, град Русе. Във възстановената си книговезка работилница печата учебници. Времето прекарано в Сърбия не му пречи да участва в Българо-сръбската война.

Любопитен факт за живота на Христо Иванов е, че работил по строежа на Суецкия канал. Това се случва след като Големия предприема пътуване към Съединените щати, което пропада поради липса на средства. По пътя обратно се включва в грандиозния проект.

Освен с псевдонимът Големия, възрожденецът е известен и като Ловчалията, Войводата, Книговезеца. Последният придобива поради чиракуването си при свещеник Лукан Лилов, при когото учи занаятите книговезство и кожухарство. Като книговезец работи с Христо Г. Данов и Йоаким Груев, а също и в сръбските книговезници „Волф“ и „Караджич“ и в „Сръбската правителствена книговезница“.

***

За смелите и неуморни действия, за непоколебимия дух и за копнежа за свобода е награден с ордените „За храброст“ и „За гражданска заслуга“, а през 1984 г. на ул. „Максим Райкович“ в старата столица Търново е открит негов бронзов паметник в цял ръст със скулптор Георги Върлинков и архитект Косьо Антонов. Барелеф на Христо Иванов Големия е поставен през 2011г. и на Къкринското ханче, а днес къщата му е превърната в музей. Неговите „Спомени“ са един от ценните източници за епохата на освободителните борби на българският народ.

На 29 януари 2021г. се навършват 123 години от смъртта на българският революционер.

Споделете чрез

Предишен

Следващ