НОВО

Пет факта за срещата на ООН за климата в Мадрид

Всичко, което трябва да знаете за срещата на ООН за климата в Мадрид в пет факта + моята интерпретация: 1. САЩ. Китай, Япония, Австралия и Канада не са изпратили представители на високо ниво. => 50% от световните емисии на СО2 ясно казват, че въпросът не им е...

Мисълта за климата като форма на човешката грандомания

Анселм Кентърбърийски, един от бащите на съвременна Европа, който измисли схоластиката, за да се прослави Тома Аквински в нея, а университетите да я прегърнат като откровение, не можеше да си представи нищо по-голямо от Бог. "Модерният човек" не може да си представи...

Българският интерес е свързан с интеграцията на Западните Балкани

Фондация New Direction, International Republican Institute (IRI) и дясна платформа Консерваторъ организират КОНФЕРЕНЦИЯ „ЗАПАДНИ БАЛКАНИ“  Последните няколко години бяха белязани от възраждането на перспективата за членство в ЕС и НАТО на...

Четири начина да измъкнеш пари от населението

Напоследък се говори за идеята Общината да увеличи някои данъци в София, а именно данъците върху автомобили, за които се предполага (без да е доказано), че замърсяват повече, и данъците върху сделките с имоти. „И без друго данъците в София са скандално ниски и дори...

КОНФЕРЕНЦИЯ „ЗАПАДНИ БАЛКАНИ“

Фондация New Direction, International Republican Institute (IRI) и дясна платформа Консерваторъ организират КОНФЕРЕНЦИЯ „ЗАПАДНИ БАЛКАНИ“ в зала 8 на Националния Дворец на Културата. Датата е 07 декември, от 9 часа. ПЪЛНА ПРОГРАМА КОНФЕРЕНЦИЯ...

Какъв е идеологическият заряд на социалните политики

Разговор с редактора в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев за смисъла от разясняването на социалните политики, предлагани от българските политици. Още един поглед към съдбата на Истанбулската конвенция и колко тълкувания може да има тя? Какви идеологически...

Как ЕС иска да зашлеви шамар на Слънцето

Европа трябвало да се превърне в климатично неутрален континент, смята председателят на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен. От позицията на могъщата си длъжност ръководителят на изпълнителна власт на ЕС сигурно има самочувствието, че може да пребори...

Климатичната криза – мит или реалност?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Теодор Димокенчев гостува в предаването "Плюс-минус" по Нова ТВ. Тема на разговора бе митът за климатичната криза. Вижте пълното...

“Под игото” като “продукт”

Мислих дълго относно "превеждането" на романа "Под Игото" на съвременен български език. И стигнах до извода, че това е абсурден акт. Казвам го с най-ясното съзнание на човек, който като ученик седеше пред непознатите думички във всеки втори абзац имаше проблем с някои...

Кой се страхува от споделената икономика?

Забраната на Airbnb ще е предателство не само към развитието на бизнеса, но и към младите хора - създават се предпоставки за картелиране и убиване на конкуренцията. „Не е престъпление да си невеж по икономика, която в края на краищата е специализирана наука, но е...

3 декември: Станислав Доспевски

Време за четене: 3 мин.

Големият възрожденски художник Станислав Доспевски (с рождено име Замфир Зограф) е роден на 3 декември 1823 г. в Самоков. Син е на Димитър Зограф и племенник на Захари Зограф, видни представители на Самоковската иконописна школа. Доспевски е един от първите художници с академично образование в България. Художественото му наследство включва икони, портрети, рисунки и стенописи.

Станислав Доспевски дейно участва в обществения живот, той е един от създателите на читалище „Виделина” в град Пазарджик. Включва се в националноосвободителното движение. Поддържа връзки с Васил Левски, Ангел Кънчев, Димитър Общи и други революционери. По време на Априлското въстание събира помощи, приютява бежанци и изпраща дописки до европейския печат.

Получава основното си образование в родния си град Самоков, а гимназия завършва в Пловдив. От съвсем млад се увлича по живописта. Заедно с баща си Димитър Зограф рисуват икони в църквата „Св. Неделя” в Пловдив, а после цели 5 години изографисват икони и стенописи в Рилския манастир. След това Зафир е признат за зограф т. е. майстор на църковната живопис.

На 4 септември 1851 г. заминава за Киев да следва живопис. Преди това се сгодява за първата си любов Мариола Божкова от Пазарджик. Престоят му в Киев е важен момент в живота му. Там Зафир заменя гръцкото си име със славянското Станислав. За фамилия приема „Доспевски” – име, което идва от Доспей, родно място на дядо му Христо (Зограф) Доспеец.

От Киев той отива в Москва, където като руски поданик продължава образованието си в Художествено училище за живопис, скулптура и архитектура. За отличните му постижения преподавателите му помагат да постъпи в Императорската художествена академия в Санкт Петербург, която завършва в 1856 г. с грамота и сребърен медал (в Русия и днес се съхраняват немалко картини на Доспевски).

Връщайки се в България, той се установява в Самоков и обучава братята си Никола, Иван и Захари, които рисуват икони из цяла България.

Жени се за своята годеница Мариола, дъщеря на видния пазарджиклия Божко Куюмджията и се установява в Пазарджик, след кончината на баща, където остава да края на живота си. През 1864 г. си построява дом, който днес е преустроен в къща музей „Станислав Доспевски”. Върху стените й той е нарисувал пейзажи от Санкт Петербург, Одеса и Цариград. В Пазарджик именитият художник организира обучение на ученици по иконопис.

Къща-музей “Станислав Доспевски”, Пазарджик

Доспевски е един от основоположниците на Българската пейзажна живопис. А едни от най-ценните му творби са портретите, които ни е оставил. Образци-шедьоври на неговото изкуство са портрети на сестра му Домника Ламбрева, която ушила знамето на Пазарджишката чета по проект на Станислав. Следват портретите на баща му Димитър, на леля му – красавицата Елисавета Чалъкова, на съпругата му Мариола, на Стефан Захариев и много други. Зад престижното място, отредено му сред най-ярките портретисти в световната живопис от ХІХ век, стои и портретът на майка му Християния.

В дома на Найден Геров, Станислав Доспевски урежда изложба с икони, която става първата персонална художествена изложба у нас (1859 г.)

През 1877 г. е арестуван от турските власти, а година по-късно умира при неизяснени обстоятелства в затвора “Махтерхане” в Цариград.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!