Големият възрожденски художник Станислав Доспевски (с рождено име Замфир Зограф) е роден на 3 декември 1823 г. в Самоков. Син е на Димитър Зограф и племенник на Захари Зограф, видни представители на Самоковската иконописна школа. Доспевски е един от първите художници с академично образование в България. Художественото му наследство включва икони, портрети, рисунки и стенописи.
Станислав Доспевски дейно участва в обществения живот, той е един от създателите на читалище „Виделина” в град Пазарджик. Включва се в националноосвободителното движение. Поддържа връзки с Васил Левски, Ангел Кънчев, Димитър Общи и други революционери. По време на Априлското въстание събира помощи, приютява бежанци и изпраща дописки до европейския печат.
Получава основното си образование в родния си град Самоков, а гимназия завършва в Пловдив. От съвсем млад се увлича по живописта. Заедно с баща си Димитър Зограф рисуват икони в църквата „Св. Неделя” в Пловдив, а после цели 5 години изографисват икони и стенописи в Рилския манастир. След това Зафир е признат за зограф т. е. майстор на църковната живопис.
На 4 септември 1851 г. заминава за Киев да следва живопис. Преди това се сгодява за първата си любов Мариола Божкова от Пазарджик. Престоят му в Киев е важен момент в живота му. Там Зафир заменя гръцкото си име със славянското Станислав. За фамилия приема „Доспевски” – име, което идва от Доспей, родно място на дядо му Христо (Зограф) Доспеец.
От Киев той отива в Москва, където като руски поданик продължава образованието си в Художествено училище за живопис, скулптура и архитектура. За отличните му постижения преподавателите му помагат да постъпи в Императорската художествена академия в Санкт Петербург, която завършва в 1856 г. с грамота и сребърен медал (в Русия и днес се съхраняват немалко картини на Доспевски).
Връщайки се в България, той се установява в Самоков и обучава братята си Никола, Иван и Захари, които рисуват икони из цяла България.
Жени се за своята годеница Мариола, дъщеря на видния пазарджиклия Божко Куюмджията и се установява в Пазарджик, след кончината на баща, където остава да края на живота си. През 1864 г. си построява дом, който днес е преустроен в къща музей „Станислав Доспевски”. Върху стените й той е нарисувал пейзажи от Санкт Петербург, Одеса и Цариград. В Пазарджик именитият художник организира обучение на ученици по иконопис.
Доспевски е един от основоположниците на Българската пейзажна живопис. А едни от най-ценните му творби са портретите, които ни е оставил. Образци-шедьоври на неговото изкуство са портрети на сестра му Домника Ламбрева, която ушила знамето на Пазарджишката чета по проект на Станислав. Следват портретите на баща му Димитър, на леля му – красавицата Елисавета Чалъкова, на съпругата му Мариола, на Стефан Захариев и много други. Зад престижното място, отредено му сред най-ярките портретисти в световната живопис от ХІХ век, стои и портретът на майка му Християния.
В дома на Найден Геров, Станислав Доспевски урежда изложба с икони, която става първата персонална художествена изложба у нас (1859 г.)
През 1877 г. е арестуван от турските власти, а година по-късно умира при неизяснени обстоятелства в затвора “Махтерхане” в Цариград.
