НОВО

26 февруари: Михаил Сарафов

На днешния ден в Търново 1854 г. е роден Михаил Сарафов, български революционер, политик, дипломат, просветен деец.   Семейство Сарафови държи на образованието на синовете си, тъй като освен успешен политик, те успяват да отгледат още генерал и лекар. Политикът...

Еврозона, валутен борд или лев – какво да изберем?

На прага на „чакалнята“ за валутния съюз е дошло време разделно затова накъде ще поемем. На масата са три възможности: 1) да въведем еврото, минавайки през ERM2 (чакалнята) за неизвестен период и/или да си почакаме нарочно в тази чакалня, гледайки какво ще стане с...

Целите на Зелената сделка на ЕС

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Теодор Димокенчев гостува в предаването "Темите" по "ТВ Европа" с водещ Николай Лефеджиев. Тема на разговора бе Зелената сделка на ЕС. Вижте пълното...

Милиардери, комунисти, Демократи

Психодрамата в Демократическата партия набира скорост с разгръщането на първичните избори и наближаването на „супер вторника“ на 3 март. Тогава 14 щата ще гласуват за кандидатите за президентската номинация. Ще се раздават делегати на килограм, а погледите са вперени...

Какъв е българският политически профил

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков гостува в предаването "Реакция" по "ТВ Европа". Гост също бе политологът и колумнист в платформата Мартин Табаков. Водещ - Георги Харизанов. Вижте пълното видео:...

Има такава партия

Или вероятно ще има, ако съдът пак не се хване за нещо. Голяма реклама е съдът да се заяде, защото е доказано, че партията, с която се е заял, в чиято регистрация е турил прът, после има сияйно политическо бъдеще за по-голям или по-малък период от време. Ето,...

Готови ли сме за машинно гласуване

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев гостува в предаването "Свободна зона с Георги Коритаров". Тема на разговора бе машинното гласуване и има ли то почва у нас. Вижте пълното...

„Орелът трябва да позволи на малките птици да пеят“: Уроците от Брекзит за Източна Европа

Стивън Ф. Хейуърд преподава политически науки и право в Унивеситета Бъркли, Калифорния, където е член на Института за правителствени изследвания. Почетен гостуващ професор в програмата на името на Роналд Рейгън в Школата за публични политики на Университета Пепърдин....

Демократите в САЩ: между Еминем и Майкъл Джексън

Предстоящите избори за президент на САЩ, които ще се проведат през ноември месец по-късно тази година, ще са най-трудните и травматични за Демократическата партия от 80-те години насам. Тогава Уолтър Мондейл - кандидатът за президент на партията, загуби 49 щата от...

Войната срещу красотата

Джордж Оруел е казал, че английските интелектуалци са единствените, които мразят собствената си страна. През 2020-а това важи за почти всички западни интелектуалци и със сигурност е вярно за бледите им български подражатели и имитатори. Клишето гласи, че изживяващите...

3 декември: Станислав Доспевски

Време за четене: 3 мин.

Големият възрожденски художник Станислав Доспевски (с рождено име Замфир Зограф) е роден на 3 декември 1823 г. в Самоков. Син е на Димитър Зограф и племенник на Захари Зограф, видни представители на Самоковската иконописна школа. Доспевски е един от първите художници с академично образование в България. Художественото му наследство включва икони, портрети, рисунки и стенописи.

Станислав Доспевски дейно участва в обществения живот, той е един от създателите на читалище „Виделина” в град Пазарджик. Включва се в националноосвободителното движение. Поддържа връзки с Васил Левски, Ангел Кънчев, Димитър Общи и други революционери. По време на Априлското въстание събира помощи, приютява бежанци и изпраща дописки до европейския печат.

Получава основното си образование в родния си град Самоков, а гимназия завършва в Пловдив. От съвсем млад се увлича по живописта. Заедно с баща си Димитър Зограф рисуват икони в църквата „Св. Неделя” в Пловдив, а после цели 5 години изографисват икони и стенописи в Рилския манастир. След това Зафир е признат за зограф т. е. майстор на църковната живопис.

На 4 септември 1851 г. заминава за Киев да следва живопис. Преди това се сгодява за първата си любов Мариола Божкова от Пазарджик. Престоят му в Киев е важен момент в живота му. Там Зафир заменя гръцкото си име със славянското Станислав. За фамилия приема „Доспевски” – име, което идва от Доспей, родно място на дядо му Христо (Зограф) Доспеец.

От Киев той отива в Москва, където като руски поданик продължава образованието си в Художествено училище за живопис, скулптура и архитектура. За отличните му постижения преподавателите му помагат да постъпи в Императорската художествена академия в Санкт Петербург, която завършва в 1856 г. с грамота и сребърен медал (в Русия и днес се съхраняват немалко картини на Доспевски).

Връщайки се в България, той се установява в Самоков и обучава братята си Никола, Иван и Захари, които рисуват икони из цяла България.

Жени се за своята годеница Мариола, дъщеря на видния пазарджиклия Божко Куюмджията и се установява в Пазарджик, след кончината на баща, където остава да края на живота си. През 1864 г. си построява дом, който днес е преустроен в къща музей „Станислав Доспевски”. Върху стените й той е нарисувал пейзажи от Санкт Петербург, Одеса и Цариград. В Пазарджик именитият художник организира обучение на ученици по иконопис.

Къща-музей “Станислав Доспевски”, Пазарджик

Доспевски е един от основоположниците на Българската пейзажна живопис. А едни от най-ценните му творби са портретите, които ни е оставил. Образци-шедьоври на неговото изкуство са портрети на сестра му Домника Ламбрева, която ушила знамето на Пазарджишката чета по проект на Станислав. Следват портретите на баща му Димитър, на леля му – красавицата Елисавета Чалъкова, на съпругата му Мариола, на Стефан Захариев и много други. Зад престижното място, отредено му сред най-ярките портретисти в световната живопис от ХІХ век, стои и портретът на майка му Християния.

В дома на Найден Геров, Станислав Доспевски урежда изложба с икони, която става първата персонална художествена изложба у нас (1859 г.)

През 1877 г. е арестуван от турските власти, а година по-късно умира при неизяснени обстоятелства в затвора “Махтерхане” в Цариград.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!