Автор: Мартин Метер
Може и да регистрираме 24-май като ден на българската (българската!) писменост и просвета, но живеем в един перманентен 25-ти май. 25-ти май не е ден на Азбуката, а на субтитрите, на „mn”,„nz” и емотиконите в Skype. Не на Буквара, а на Zamunda. И на утаечен патриотизъм във Facebook. На 25-ти май е по-лесно да направиш тройка, отколкото да й сложиш и-краткото.
Caps Lоck-бутонът: големи букви за малки хора.
Съвременната комуникация е преди всичко мрежова, т.е писмена. И това, оказва се, е голям капан. При живия и непосредствен диалог, размахваните ръце, повишеният тон и потокът от слюнки издават аргументативното задъхване. При online-комуникацията обаче за всичко това си има бутон – Caps Lock. Нужно е само да се облегнеш на него, за да разбере другата страна колко обстоятелствено тъп може да е един човек. Това е кофти тенденция, от която не можеш да избягаш с ALT+F4.
Кризата на езика е криза на съзнанието.
Неправилното изречение е сигнал за куцукаща мисъл. Ако сказуемото обяви война на подлога, за да може да завладее обстоятелственото пояснение, конфликтът ще е кървав. И тук не става дума дали Македония ще бъде българска, а дали изобщо ще останат българи в България. Духовната граматика на българина не може да се развива напук на правописа.
Контузената пунктуация – проблем на националната сигурност и суверенитет.
Нито обезпокоителните демографски тенденции, нито бедността са ни алиби, че във вътрешния си джоб носим цигари, но не и запетайки. Срамота е народ, с толкова свирепа история и богата духовност, да се сгромолясва с такава лекота пред пунктуацията. Априлското въстание е епизод на удивителните, а не на точките. Как ли щеше да изглежда онова „Народе????“ на Левски, ако вместо с четири въпросителни, накрая завършваше с дефис?
Без Азбуката всички сме безгласни.
Мартин Хайдегер се е заяждал с французите, казвайки им, че много езици говорят за битието, но битието, само по себе си, говорило на немски. С други думи, народите изпитват жива ревност по отношение на своя език. И с пълно право. Пренебрегне ли своята Азбука, един народ много скоро ще спре да бъде такъв. Или, както казва друг немски философ, Ницше, тъпото чело разбира само от един вид аргумент: свития юмрук. Но ако си имаш Азбука, си имаш глас и не ти трябват юмруци.
Митът за пълния член.
Ако някой асоциира пълния член с презерватива, а не с извършителя на действието, то е трудно да очакваме, че същият би разбрал какво пише в Конституцията. Разбира се, трябва да се използват гумички. Но по тетрадките също. Копелетата са пичове, за разлика от „шт“.
Ако вчера празнувахме деня на българската писменост и просвета, Азбуката и буквите, то днес имаме 30 трупа в чували. Живеем в един протяжен 25-ти май.
4estit praznik.
Снимка: https://thingiverse-production.s3.amazonaws.com
