fbpx

НОВО

Наследството на панарабизма в Близкоизточния конфликт

Първият въпрос, като започнем да говорим за панарабизма и арабския национализъм е ясно да посочим какво се има предвид под Арабски свят – това са всички държави, където арабският език е първият официален език  и  арабската и ислямска култура доминират. В...

Води ли политическата коректност до политически разлом в ЕС?

Резолюцията на Европейския парламент в подкрепа на "расовите" бунтове в САЩ и движението Black Lives Matter няма правни последствия. Вероятно тя е неумел опит да се повлияе на предстоящия президентски избор зад океана през ноември. Днешното изявление на Доналд Туск в...

Корупцията в климатичната наука

Редакторът в "Консерваторъ" Теодор Димокенчев гостува в "Студио Хъ" по 7/8 ТВ. Тема на разговора беше корупцията в научните среди и последиците от Зелената сделка. Вижте пълния...

Консервативният аргумент за хегелиански ред

Проблемът с повечето политически философи на 20-ти век е, че не успяват да обхванат всички взаимосвързани системи, които изграждат човешкото общество и се фокусират единственото върху определени аспекти от него (икономически, културни, политически и т.н.). Факторите...

Туитър срещу Тръмп

Ако си човек с консервативни позиции и си активен в големите социални мрежи (да разбираме Фейсбук и Туитър), въпросът не е „дали“ ще дойде ден, в който ще бъдеш цензуриран, а „кога“. Спомням си как преди десетина години социалните мрежи бяха не просто свободно...

Пред какви икономически заплахи е изправена България?

Ще намери ли Европейският съюз общо решение за излизане от кризата? Михаил Кръстев и Никола Филипов – гости на Георги Коритаров. Вижте пълното...

Как непредвидимостта на епидемията ще се отрази на икономиката?

Какво ще е бъдещето на България след влизането в чакалнята на еврозоната и Банковия съюз? Михаил Кръстев и Никола Филипов – гости на „Свободна зона с Георги Коритаров“. Може ли проектът АЕЦ „Белене“ да скара България и Европейския съюз? Вижте пълното...

Кому свети Статуята на свободата?

Знам. Знам, че темата за консерватизма и либерализма вече става твърде досадна. Но т. нар. „дневен ред на обществото“ непрестанно, с тъпа упоритост ни връща към нея. Това че днес българите са разделени на „либерали“ и „консерватори“ е случайно и временно. Те винаги са...

Има ли бъдеще дистанционната форма на работа и след COVID?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстве гостува в предаването "Питай БНТ". Тема на разговора бе бъдещето на работата от разстояние след коронавирус пандемията. Вижте пълното...

Вертикалата на властта

На 15 януари 2020 г. руският президент Путин в своето послание до Федералното събрание предложи серия от конституционния изменения в основния закон на страната, които трайно променят съществуващата властова структура и дават идеологическа санкция на провеждащата се...

31 март: Жул Паскин

Време за четене: 3 мин.

На днешния ден през 1885 година във Видин е роден Жул Паскин – световноизвестен български и френски художник.

Роден е като Юлиус Мордекай Пинкас в семейството на богат еврейски търговец на зърнени храни. Майка му също е от еврейски произход. През 1892 г. семейството се преселва в Букурещ, а 3 години след това Юлий е изпратен да учи във Виена. В периода 1902 – 1905 г. Ю. Пинкас живее във Виена, Мюнхен, Берлин. Учи в художественото училище на Мориц Хейман в Мюнхен, посещава Берлинската академия и заедно с това работи като илюстратор на немските списания „Симплицисимус“ и „Югенд“. От 1905 г. се подписва с псевдонима Паскин, който е анаграма на Пинкас.

В края на декември 1905 г. Паскин заминава за Париж като вече известен автор. Във френската столица се сближава и общува с кръга художници, посещаващи „Кафе дю Дом“, известни като „домистите“. През 1906 г. негови карикатури под псевдонима „Паскин Русчук“ са публикувани в списание „Българан“, а на следващата година Паскин урежда първата си самостоятелна графична изложба в Берлин в галерията на Паул Касирер. През 1908 г. посещава парижките частни академии и излага свои рисунки на Есенния салон. Той е бил една от най-ярките фигури в космополитния артистичен кръг на Монпарнас.

Участва в изложбата „Берлински сецесион“ през 1911 г. в Ню Йорк и в Салона на независимите в Париж. По време на Първата световна война пътува из Америка и до Куба. Заедно с Макс Вебер прави изложба в „Мунтрос Галери“, Ню Йорк през 1917 г. На 30 септември 1920 г. получава американско гражданство и се връща в Париж.

През 1921 – 1922 пътува до Алжир и Тунис, участва за първи път в „Салон дьо Л’Арене“ и отново излага в галерията на Берт Вейл. Следващата година отново показва своя самостоятелна изложба в Америка в „Джозеф Брумър Галери“, Ню Йорк. През 1924 г. Паскин отново пътува до Алжир и Тунис, усвоява техниката на офорта, участва в колективна изложба в Ню Йорк и устройва самостоятелна изложба в галерия „Пиер“, Париж. Следващата година пътува из Италия, представя самостоятелна изложба в Дюселдорф.

През 1927 г. участва в колективна изложба в „Американ Арт Галери“, Ню Йорк. Показва поредната си самостоятелна изложба в Париж. За да не загуби американското си гражданство, се установява в САЩ. През юни 1928 г. се връща в Париж и отново участва в колективна изложба в Ню Йорк. Пътува през 1929 г. до Испания, Португалия, Марсилия и отново излага в Париж – в галерията „Бернем-Жон“.

Паскин е бил един от най-големите бохеми на своето време, приятел на Амедео Модилияни, Ърнест Хемингуей, Пикасо и Жорж Папазов. През 1930 г. открива 2 самостоятелни изложби – в Ню Йорк и в Париж. В деня на откриването на изложбата му в Париж – 2 юни 1930, Паскин се самоубива в ателието си. Всички търговци затварят галериите си в траур, като знак за почитта към художника.

Творби на Жул Паскин са показвани в България през 1935 г. заедно с творби на Иван Ангелов, Гошка Дацов, Юрдан Кювлиев, Иван Милев, Никола Петров. С участие и на негови произведения през 1975 г. е организирана голяма ретроспективна изложба в София, Пловдив и Видин, а в 1991 г. – изложбата „Художници евреи в България“. Творби на Жул Паскин притежават: Националният музей за модерни изкуства в Париж, Националната библиотека в Париж, Музеят за живопис и скулптура в Гренобъл, Музеят за изящни изкуства в Лил, Общинският музей в Камбре, Barnes Collection (Philadelphia), Националната художествена галерия в София.

Споделете чрез

Предишен

Следващ