НОВО

Машина без заден ход

Преди време излезе едно социологическо проучване, което сочеше, че според 80% от българите ние сме велик народ, голяма работа сме, но едва 47% биха се сражавали за страната си в случай на война. Лековатите интерпретации плъзнаха из мрежата и оттогава ми заседна една...

Революцията изяжда децата си

“A l'exemple de Saturne, la révolution dévore ses enfants” Jacques Mallet du Pan, Considérations sur la nature de la Révolution de France, et sur les causes qui en prolongent la durée (1793) Noblesse oblige, заедно с принципите и последователността да кажем отново...

Корпоративна капитулация пред Китай

Западните компании и знаменитости обожават да говорят – а често и да крещят - за човешки права, демокрация и прогресивни ценности. Те са готови да бойкотират отделни малки американски щати, които не са достатъчно либерални по техните свръхлиберални критерии и редовно...

Сделката на Борис

Тепърва ще видим какво представлява в конкретика постигната сделка между Великобритания и ЕС. Дотогава: явно става дума за нещо като двоен режим на митническия съюз, в който Северна Ирландия ще остане в рамките на Великобритания, но ще спазва правила, характерни за...

“Кой ще ни даде пари” завладя и Европейския парламент

“Социалното изключване и бедността представляват нарушение на правата на човека” Запомнете тези думи. Ще ги чувате все по-често през следващите години и все от устите на хора, чиято изконна цел е да вземат вашите пари и да ги преразпределят към други, като по време на...

Възможно ли е България да е расистка държава

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев гостува в предаването "Плюс-минус" по Нова ТВ. Тема на разговора бяха обвиненията в расизъм от английски медии след мача България - Англия. „Българите не могат да бъдат окачествени като расисти. Поне не в...

Хляб, зрелища и расизъм

Изглежда интересът към случилото се наистина е голям, след като аз, който не знам къде се намират стадионите и представата ми от правилата на тази игра е съвсем повърхностна, се заинтригувах. Цялата работа била там, че на стадиона групичка фенове крещяла расистки...

Провали ли се експериментът с рециклирането

Въпреки многото доказателства за противното, еколозите са убедени, че планетата ни е на смъртно легло, с плувнало в пот тяло и останала без дъх, докато хората качват нивото на термометъра. Въпреки, че оценката на бойците с климатичните промени за това точно...

Имат ли край конфликтите в Близкия изток

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков гостува в предаването "Реакция" по ТВ Европа. Гости също бяха финансистът и автор в платформата Никола Филипов, политическият анализатор от Младежки консервативен клуб Кристиян Шкварек и Димитър Джангозов от...

Добри момчета, винаги поздравяват

Поредният (тридневен) скандал в Републиката е свързан с… футбол. И то български, който най-накрая попадна в световните новини. Не сте очаквали да е с нещо хубаво нали. Скандалната статия В понеделник вечер България посрещна поданиците на английската кралица пред...

4 февруари: Гоце Делчев

Време за четене: 10 мин.

“Първи поредъ поставямъ Гоце Дѣлчева.
Защото всѣко велико дѣло се носи отъ велико сърдце. А сърдцето на революционна Македония бѣше Гоце Дѣлчевъ.”

Антон Страшимиров

На днешния ден през 1872г. в Кукуш, Егейска Македония, е роден Гоце Николов Делчев – един от най-значимите дейци на Българските Македоно-Одрински Революционни комитети (по-късната ВМОРО), революционер, екзархийски учител, създател на Четническия институт към ВМОРО и български национален герой.

Гоце израства в стария и буден еснафски род на Никола Делчев, в китното българско градче Кукуш – един от „седемте стълба на българщината в Македония“, както се изразява по-късно Христо Силянов. Българизмът и благосъстоянието на кукушани са определили до голяма степен характера на Гоце Делчев, който в своето детство има късмета да не види с очите си нито турския гнет, нито фанариотското иго. В неговата биография, писана от най-близкия му съратник Пейо Яворов, поетът казва, че:

“Гоце нѣмаше по-сетнѣ оная злоба къмъ турчина, която винаги характеризира македонския българинъ. Еднъжъ другари го бѣха упрекнали въ голѣма хуманность – и той бѣше отговорилъ: „Азъ не мразя османцитѣ като народъ; азъ воювамъ противъ османската тирания като господарствена система.“

През 1888г, вече юноша, Гоце постъпва в Солунската българска мъжка гимназия, където учител му е възрожденецът от костурското село Загоричане Благой Димитров. По това време Солун е своеобразната „столица на македонските българи“, в която се стичат българи от Шар и Цръни Дрин до Бяло море и Пирин. Там се осъществява и връзката със „стара България“ в лицето на образованите в младото Княжество учители и директори. Именно в тази, приповдигната след успешния свършек на Съединението, среда, се оформя окончателно нрава на бъдещото „сърце“ на революционна Македония. Яворов пише следният случай от времето на Гоце в Солун:

“Други пѫть, въ гимназията, другъ нѣкой ученикъ преповтаря за Левски твърде известнитѣ стари клеветничества. Гоце, който всѣкога се отличаваше съ извънредна търпимость къмъ чуждитѣ приказки, въ случая, засѣгнатъ, види се, право въ сърдцето, изправя се настръхналъ и крещи съ протегнати рѫце: “Азъ бихъ желалъ да изтръгна гръцмула на една маймуна като тебе; азъ бихъ желалъ да направя на сина това, което досега би трѣбвало сто пѫти да бѫде направено и на бащата; само баща, свирка на турцитѣ, ражда синъ, пищялка на калугеритѣ…“

През 1891г. Делчев постъпва във Военното училище в София. В онзи момент никой не предполага, че то ще бъде банката за първите кадри на четничеството за зараждащото се освободително дело отвъд Рила и Осогово. В София, Гоце се сближава с Борис Сарафов, Константин Кондов, Владислав Ковачев, Борис Дрангов, Димитър Думбалаков, Петър Дървингов. Запознава се и с човека, който впоследствие ще води аскерското поделение, което ще го убие – Хюсеин Тефиков.

Строгият режим от Солунската гимназия е дисциплинирал Гоце и това се отразява и на неговото обучение в София. Той постоянно намира време да чете, неговото поведение е сваляно заради това, че е „напоправим вироглавец“, но изпитите той взима без проблеми. Остава леко разочарован от факта, че единствената работа на свободните българи не била „заговорът срещу Турция“. На 24-ти септември, 1894г. – месец преди произвеждането му в първи офицерски чин, взел си всички изпити, Гоце Делчев (заедно с още петима души) е изключен от Военното училище за подозрение в писане на анонимни „псувателни“ писма до Военния министър и заради притежание на социалистическа литература.

Макар огорчен от несправедливата обида, Гоце Делчев същевременно се радва, защото е разбрал, че не армията ще е неговото поприще. Още същата година той заминава за Македония като екзархийски учител. Вече има изцяло оформени възгледи за македонския въпрос, за предстоящата борба, за чл. 23 от Берлинския договор, за автономията и начина, по който тя да се постигне. Екзархията го назначава за учител в щипската махала Ново-село. Когато пристига на местоназначението си заедно с Туше Делииванов, там ги посреща другият учител в града – Дамян Груев.

“На вечерята”, спомня си Делииванов, “когато се отвориха разговорите, при поставения от Даме въпрос защо не сме останали в България, Гоце разгъна своите планове надълго и широко. Даме само слушаше и след като Гоце свърши, той с радост извика „Добре сте ми дошли“ и извади и ни подаде един устав на „В.М.Р.О.“.

Това е революционното кръщене на непроизведения офицер. Щип и околията са първите места, в които вътрешната организация се масовизира. Само за три месеца, благодарение на Гоце Делчев и Даме Груев, целият град Щип става част от съзаклятието.  Плодовете от този труд са по-дълготрайни, отколкото си мислят съвременниците. Последните двама лидери на ВМРО – Тодор Александров и Иван Михайлов, са именно от Щипско Ново-село и са продукт на средата, сътворена от двамата учители-съзаклятници.

Гьорче Петров, Никола Малешевски и Гоце Делчев, Дупница, 1902г.

Ако в началото Даме Груев вербува интелигенцията в различните градове и организацията пониква сред градския и селски елит, то Гоце Делчев е този, който се заема с нейното разширение и масовизиране. Ако главните инструменти за агитация на Даме са иронията, анекдота и беседването, то Гоце бързо се превръща в гръмък агитатор, пленяващ със стила на словото си своите слушатели. Следващите години са белязани от неуморимия хъс на младия Делчев, под чието обаятелно влияние поникват революционни комитети навсякъде из Македония и Одринско. Гоце заздравява организацията из Пиринско, а едновременно с това, организира и пограничните пунктове за нелегалните канали през тогавашната т.нар. „Северна Македония“ – Кюстендилско и Дупнишко. Малко са дейците, които да са обикаляли всеки кът от поробените български земи в Османската империя и Гоце Делчев е един от тях. Във връзка с тази масовизация, по инициатива на Гоце организацията се прекръщава от БМОРК на ТМОРО- Тайната Македоно – Одринска Революционна Организация. Той смята, че в борбата трябва да се включи цялото македонско население, тоест и други етноси, освен българския. Макар да не е теоретик, той бързо става школуван оратор, което му помага да разпространи революционното слово:

“Да се хвърли цѣло Турско въ анархия, да се разклати царството на султана отъ основа, да се направи положението нетърпимо по-нататъкъ… И по тоя начинъ, изобщо казано, да се заставятъ ония, които днесь въ името на всѣвъзможни интереси треперятъ надъ едно варварско statu-quo, да прѣдприематъ, пакъ въ името на тия си интереси, промѣна къмъ една по-човѣшка наредба.

Ний трѣба да почнемъ съ нападения отъ страна на четитѣ върху аскерски отдѣления и съ атентати отъ страна на рѣшителни момци по железопѫтни линии, сѫщо и по държавни учрѣждения. И да продължимъ така, но всѣкога далече отъ българското население, което не трѣба да излагаме на турски преслѣдвания и жестокости. Българитѣ въ Македония носятъ почти сами върху гърба си товара на революцията – и тѣ сѫ нуждни, за да се продължи борбата ни, докато постигнемъ крайната си цѣль.

Другари, не виждатѣ ли, че сега вече не сме роби на разпадащата се турска държава, а сме роби на европейскитѣ велики сили, прѣдъ които Турция подписа своята пълна капитулация въ Берлинъ? Затова трѣбва да се боримъ за автономията на Македония и Одринско, за да ги запазимъ въ тѣхната цѣлость, като единъ етапъ за бѫдещето имъ присъединяване къмъ общото Българско отечество.

Освѣнъ това прѣстѫпно е да се освобождава народъ чрѣзъ прѣднамерено създавани пожарища и касапници. Инакъ ний ще заприличаме на просякътъ, който човърка ранитѣ си и вади гноища и кърви, за да застави хората да се избавятъ съ единъ десетакъ отъ зрелището на една гнѫсотия.

Ние, българитѣ отъ Македония и Одринско, не трѣбва да изпущаме изпредвидъ, че има и други народности и държави, които сѫ много заинтересовани отъ разрѣшението на този въпросъ. Една намѣса на България ще прѣдизвика намѣсата и на съседнитѣ държави и може да доведе до разпокѫсването на Македония. Ето защо народитѣ, населяващи тия две области, трѣбва сами съ общи усилия и жертви да извоюватъ своята свобода и независимость въ границитѣ на една автономна Македоно-Одринска държава, като разчитаме само на материалната и морална подкрѣпа на България и на Великитѣ сили.

Отцепленията и разцепленията никакъ да не ни плашатъ. Дѣйствително жалко е, но що можемъ да правимъ, когато си сме българи и всички страдаме отъ една обща болѣсть! Ако тая болѣсть не сѫществуваше въ нашитѣ прадѣди, отъ които е наслѣдство и въ насъ, нѣмаше да попаднатъ подъ грозния скиптъръ на турскитѣ султани. Нашъ, разбира се, дългъ е да не се поддаваме на тая болѣсть, но можемъ ли сѫщото да направимъ и съ другитѣ лица? Пѫкъ имаме заето и нѣщо отъ гръцкитѣ болѣсти, а именно – колко(то) глави, толкозъ капитани. Пуста му слава!”

Гоце добре осъзнава, че с масовизацията се увеличава и рискът от предателства, афери и инциденти. Те не закъсняват – Куманово, Прилеп, Виница. Османската власт става все по-бдителна, а една нелегална „държава в държавата“ има нужда и от добре обучена и боеспособна нелегална армия. Затова като „главен четнически инспектор“ Гоце Делчев, с помощта на български офицери основава Четническия институт на ВМОРО, който впоследствие ще излъчи цяла плеяда славни войводи за всички революционни окръзи на Македония и Одринско.

Солунските атентати, разрастването на организацията и борбата с върховистите водят до Солунския конгрес, на който е решено да се вдигне въстанието, което ще остане в историята като Илинденско-Преображенско. Гоце Делчев е против, защото не смята, че моментът за решаващия отпор е назрял, но все пак се съобразява с решението на конгреса, където също е преценено, че трябва да се започнат бомбени атентати по железопътната линия Солун-Цариград.

На 14 април, 1903г. четата на Гоце Делчев взривява моста над река Ангиста. Това провокира турците към дислоциране на повече аскер по селата. Така, на 3-ти срещу 4-ти май, само два месеца преди Илинден, четата на Гоце е обградена в серското село Баница от потерята на Хюсеин Тефиков. Гоце, заедно с още четирима комити, е убит. Ето как описва смъртта му свидетелят Михаил Чаков:

“Гоце вече ги виде и, както носеше пушката на лакъта на лѣвата рѫка, извика: „вѣрата ви мръсна!“. Първата пушка той изгърмѣ. Всички залегнахме по земята и Гоце, застаналъ правъ, пълни пушката. Като лудъ извикахъ му: „Легай, Гоце!“ Легна, но при самото легане, прониза го единъ куршумъ въ лѣвата грѫдь и той падна върху пушката си. На първо време азъ разбрахъ, че той се закрива, обаче като сложи дветѣ рѫце и направи опитъ да се повдигне, гледайки къмъ другаритѣ, които се бѣха пръснали покрай дувара на кѫщата, каза послѣднитѣ думи: „Ахъ, момчета! рани…“ и издъхна. Веднага го хванахъ за дѣсния цървулъ, както бѣше легналъ по очи, и, колкото ми гласъ държи, викахъ: „Гоце, Гоце!“ – Никакъвъ отговоръ. Изгасна завинаги юначната натура…”

“Петнадесетъ часа “– спомня си Димо Хаджидимов – “турцитѣ не посмяха отъ куршумитѣ ни да приближатъ нашитѣ убити. Петнадесетъ часа ний гледахме мъртвия Гоце, приведенъ сѣкашъ върху гробътъ на Македония. И петнадесетъ часа ни се кѫсаха сърдцата… Защото осиротяваше цѣлъ народъ.”

Делчев е погребан в общ гроб в село Баница заедно с мъртвите си четници. По време на Първата световна война, няколко години след унищожаването на родния му град Кукуш от гръцката армия, тленните му останки са пренесени от Михаил Чаков в България. От 1923 до 1946г. те се пазят в урна в Македонския дом. През 1946г., българското правителство на Отечествения фронт предава костите на Титова Югославия. Днес те погребани в двора на църквата „Св. Спас“ в Скопие.

Урната, където са пазени костите на Гоце Делчев до 1946г.

Гоце Делчев остава икона не само за македонските, а за всички българи. Той е един от малкото водачи на организацията (заедно с Даме Груев и Пере Тошев), който умира от ръката на поробителя, а не вследствие на братоубийства. Останал недосегаем за посмъртна политизация поне до 40-те години, той е почитан както от десните, така и от левите македонски дейци. Симеон Радев, когото именно Делчев заклева в организацията, пише за него, че:

Дѣлчевъ бѣ единъ праведникъ – съ кама на пояса. Легендата го прѣдставлява като една бѣсна хала – и наистина, никой не бѣ равенъ нему по смѣлость, – но въ неговата природа преобладаваше мечтателностьта. По призвание той бѣ роденъ за апостолъ. Такъвъ бѣ и по мисъль.



Използвана литература:
Антонъ Страшимировъ, „За Илиндень и неговитѣ творци“, в. Независима Македония, София, 1923г.
Пею Яворовъ, „Гоце Дѣлчевъ“, София, 1904г.
„Гоце Делчев – спомени, документи, материали“, София, 1978г.
„Спомени за Георги Делчевъ и Борис Дранговъ“, София, 1935г.
Лазаръ Томовъ, „Гоце Дѣлчевъ за възстанието“, сп. Илюстрация Илиндень, София, 1927г.
Туше Делииванов, „Спомени за Гоце Делчев – учителствуване в Щип“, сп. Македонска Мисъл, София, 1946г.
Коце Ципушевъ, „19 години въ Сръбскитѣ затвори“, София, 1943г.
Михаилъ Чаковъ, „Последнитѣ часове на Гоце Дѣлчевъ“, сп. Илюстрация Илиндень,  София, 1932г.
Симеонъ Радевъ, „Великитѣ сѣнки“, в. Вестникъ на вестницитѣ, София, 1918г.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!