fbpx

4 май: Гоце Делчев

Време за четене: 5 мин.

Днес се навършват 118 години от смъртта на Гоце Делчев. Георги Николов Делчев е един от най-великите български революционери, идеолог и водач на Българските македоно-одрински революционни комитети (по-късно известни като Вътрешна македоно-одринска революционна организация). Роден е в Кукуш, Егейска Македония на 4 февруари 1872 г. и израства в стария еснафски род на Никола Делчев, в хубавото българско градче Кукуш – един от „седемте стълба на българщината в Македония[1].

Завършва Солунската българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“, където създава таен революционен кръжок заедно с Даме Груев, Гьорче Петров и Борис Сарафов.

През 1896 участва в работата на Солунския конгрес на ВМОРО и заедно с Гьорче Петров изработва програмата и устава на организацията, а след конгреса е избран за задграничен представител на ВМОРО. По негова инициатива през 1899 година се създава  четническия институт на ВМОРО, а през 1902 година, отново с Гьорче Петров, участва в изработването на новата програма на организацията. Целта е привличането и сплотяването „на всички недоволни елементи в Македония и Одринско, без разлика на народност“ и за извоюване на пълна политическа автономия.

Но Гоце Делчев все още не е убеден, че трябва да се пристъпи към въоръжено въстание и се противопоставя на взетото в негово отсъствие решение от Солунския конгрес от 1903 за вдигане на въстание в Македония и Одринско през пролетта на същата година. Заедно с Даме Груев и други революционни дейци успяват да отложат обявяването на въстанието за лятото на 1903 година.

В началото на май същата година, на път за среща с водителите на Серски революционен окръг четата му е обкръжена в село Баница (Серско) и след еднодневно сражение Гоце Делчев е убит. Гибелта му се възприема от съвременниците и от историците като една от най-тежките загуби за ВМОРО. Делчев е погребан в общ гроб в село Баница заедно с мъртвите си четници, авреме на Първата световна война, тленните му останки са пренесени от Михаил Чаков в България и от 1923 до 1946 г. те се пазят в урна в Македонския дом.

Поетът Пейо Яворов, който е бил в четата на Гоце Делчев и е един от най-приближените му, посвещава книга на големия революционер, в която пише:

“ Делото на Каравелова, Ботева и Левски, освобождението на целокупната българска родина чрез революция, беше осуетено, ако не случай­но, поне твърде неочаквано. То се знае, апо­столите на българската свобода не мислеха, че петвековния роб ще види боева сполука. Но те имаха пред вид сигурен политически успех.
Българското движение, оставено да се разви­ва в еднъж усвоената посока, рано или късно би достигнало целта си. Мизия, Тракия и Ма­кедония в неразривно единство стъпка по стъпка напред биха получили самоуправление…“

…Трябаше да се поеме знамето на старите български рево­люционери и да се побие на македонска земя. Трескавата бунтовна работа, която послед­ва, направи от целия народ една могъща рево­люционна организация. Решителната борба, която се поведе, направи от робската страна едно необозримо гробище на светци. Хиляди образи на загинали в цветуща младост рат­ници греят с непомрачимия блясък на едно безпримерно себеотречение, на едно беззаветно самопожертвувание. Между тях обаче винаги ще заема първо място ликът на човека, най-добра биография комуто един ден ще бъде – про­странната история на македонското револю­ционно движение отначало досега. Името на тоя човек стои като заглавие на книгата ни…“

Това, съвсем накратко, е биографията на един от националните ни герои и един от най-значимите дейци на Българските Македоно-Одрински Революционни комитети (по-късната ВМОРО), революционер, екзархийски учител, създател на Четническия институт към ВМОРО. Човекът, посветил живота си на мечтата за обединена България.

Но дори и на тази дата, на която отбелязваме 118 години от неговата смърт, продължава спорът между Скопие и София за националната му идентичност, въпреки че Делчев е с ясно българско самосъзнание и гледа на сънародниците си като българи. Той се е определил приживе като българин, има стотици архивни документи, в които е посочено ясно, че заедно с 9-те си братя и сестри произхожда от българско екзархийско семейство от Кукуш. Според редица източници и документални свидетелства, някои от които писани от самия него, целта на организацията е постигане на автономия на Македония, за да може по-късно да се присъедини към Княжество България. Изопачавайки историческата истина, в Северна Македония твърдят, че автономията е първа стъпка към създаване на независима македонска държава. А думите на Гоце Делчев са други:

„Другари, не виждате ли, че сега вече не сме роби на разпадащата се турска държава, а сме роби на европейските велики сили, пред които Турция подписа своята пълна капитулация в Берлин. Затова трябва да се борим за автономията на Македония и Одринско, за да ги запазим в тяхната цялост, като един етап за бъдещето им присъединяване към общото Българско отечество.”

Един от аргументите на съседите ни е, че мощите на Гоце Делчев в момента почиват в Скопие. Това наистина е непростимо предателство, извършено от  правителството на Отечествения фронт, което предава костите на Титова Югославия. След преврата на 9 септември 1944 година комунистическа България, под ръководството на Георги Димитров, променя позицията си по т.нар. „македонски въпрос“. Това се случва под натиска на СССР и СФРЮ. На 7 октомври 1946 година тленните останки на Гоце Делчев са предадени от София на Скопие, което е под въздействието на Титовата пропаганда. Но Димитър Талев, който македонците също опитват да присвоят, казва: „Гоце Делчев се е родил в Кукуш – тая стара и яка крепост на българската народноств южните предели на българското отечество … Гоце Делчев още от оттук и ден след ден изгради най-здравата опора за всека своя мисъл и дело, виждаше все по-ясно единствената и върховна цел в живота си, виждаше и суещаше с целото си същество образа, живото въплащение на идеали и стемежи, а това беше Македония и целата поробена българска земя, нейните люде, техните страдания и техното освобождение от чуждо иго.“

Споровете чий е Гоце Делчев, като какъв се е определял, кога да се чества, всъщност ни вкарват в капан. В капана на македонизма. Защото няма как да дискутираме и да доказваме абсолютни факти. Патологията, уж прикрита зад думичката „компромис“, която новите болшевик-предатели се опитват да наложат, видите ли: „Гоце Делчев по етнос е българин, но по националност е македонец“, отново налива вода в мелницата на македонистите. И е обидна за всеки българин, би била оскърбителна и за Гоце Делчев, ако беше жив.

Гоце Делчев се е определял като българин и това не изисква дискусии. Това е единствената истина и ние, които днес с гордост се наричаме българи, имаме дълг към тези, които вчера са умирали за нас, за единството на нацията ни, за България…да помним!


[1] Думите са на Христо Силянов – български революционер, поет, историк и мемоарист, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация

Споделете чрез

Предишен