НОВО

Упражнение по мислене с Лъчезар Томов

Упражнение по мислене и гласуване ви предлагаме в „Нашият ден“ заедно с преподавателя в Нов български университет и автор в дясната платформа "Консерваторъ" Лъчезар Томов. Как да не бъдете глупави, когато правите съдбоносен избор – повече чуйте в звуковия файл. [audio...

Идеята на Франция за “родител 1 и 2” вместо майка и баща

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Тончо Краевски гостува в предаването "Плюс - Минус" по Нова телевизия. Гост още бе мениджърът "Човешки ресурси" Петър Петров. Законодателните промени относно понятията „майка” и „баща” във Франция разбуниха духовете не...

Кюстендил не бе пръв. Всички на оружие!

Първо, съболезнования към семейството на Валери Дъбов, към приятелите му и към гражданите на Кюстендил. Внезапната смърт е трагедия за всички, не само за онзи, комуто се е случила. Второ. В самото начало декларирам, че няма да разсъждавам над случката,...

Кризата в отношенията между Париж и Рим

Отговорният редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Николай Облаков гостува в предаването "Денят на живо" по Канал 3. Тема на разговора бяха противоречията между Франция и Италия и ще прераснат ли те в криза на Европейския съюз. Вижте пълното видео:...

Различните визии за бъдещето на Европа

В началото на седмицата бе публикувано проучване на Европейския съвет за външна политика относно нагласите и очакванията за евровота през май тази година. Проучването е озаглавено "Европейски избори 2019: Как антиевропейските партии планират да разрушат Европа и как...

Разпада ли се световният ред

Редакторите в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков и Михаил Кръстев гостуваха в предаването "Реакция" по Телевизия Европа с водещ Мартин Табаков. Гости бяха също политологът Евгени Кръстев и Димитър Стоянов от Институт за дясна политика. Тема на разговорът...

Как ЕС уби интернет

Директивата за авторското право в цифровия единен пазар (ДАПЦЕП) застрашава свободното споделяне на съдържание, създадено от обикновените граждани и връчва опасни цензорски права едновременно и на еврократите, и на големите издателски компании. От изготвянето на...

Deus ex machina

Живеем в социален експеримент, провеждан на далеч по-високо ниво от симпатичното хрумване на Тотев с чеверметата в европейската столица на културата. Живеем в експеримента, при който „децата“ -  да се разбира парламентарната група на ПП ГЕРБ си...

За какво говорим, когато говорим за Бърк

Едмънд Бърк, 1729 - 1797 "Шестнадесет или седемнадесет години изминаха, откакто видях кралицата на Франция… не допусках, че ще живея, за да видя как такива бедствия са паднали над нея, сред народ от галантни хора, сред народ от честни мъже и кавалери. Мислех, че десет...

Тоталитарна толерантност

Как се нарича система, в която полицията арестува жена, защото е казала на биологичен мъж, че е такъв в Интернет? Толерантна или тоталитарна? Как се нарича общество, в което се наблюдават рекордни скокове на уличните атаки с нож и киселина, терористични...

5 септември: СССР обявява война на Царство България

Време за четене: 3 мин.

Датата 5 септември 1944г. е една от най-черните в модерната българска история. На този ден Съветския съюз (СССР) обявява война на Царство България под претекст, че правителството продължава да подкрепя Германия.

На 5 септември, Съветският съюз изпраща нота, с която обявява война на България. Трети Украински фронт е разположен на румънско-българската граница. Срещу България са насочени 258 000 военнослужещи, 5583 оръдия, 508 танкове и САУ, 1026 самолета и цялата сила на Черноморския флот.

Нотата гласи:

„Повече от три години България е помагала на Германия във войната със Съветския съюз. Съветското правителство се е съобразявало с обстоятелството, че малката страна България не е в състояние да се съпротивлява на мощните въоръжени сили на Германия във време, когато Германия държеше в ръцете си почти цяла Европа…Въпреки това българското правителство и сега отказва да скъса с Германия, води политика на т.нар. неутралитет, по силата на която продължава да оказва пряка помощ на Германия срещу Съветския съюз…

По силата на това съветското правителство не смята повече за възможно да запазва отношения с България и заявява, че не само България се намира в състояние на война със СССР, но и Съветския съюз се намира в състояние на война с България.”

Още на 18 май 1944 г. съветското правителство връчва нота на България с искането тя незабавно да скъса съюза с Германия. На същия ден правителството на Добри Божилов подава оставка и не дава категоричен отговор. Съставеният на 1 юни 1944 г. кабинет на Иван Багрянов търси решение от задълбочаващата се криза. София се опитва да излезе от войната и започва контакти с британската и американската дипломация.

На 12 август 1944 г. парламентарната опозиция и Отечественият фронт излизат с обща декларация за създаване на „ново конституционно правителство”, но след натиск от Москва и директивата на Георги Димитров Отечественият фронт се отказва от подписа си под декларацията.

Под заплахата от настъпващата в Румъния Червена армия правителството на Иван Багрянов обявява неутралитет на България във войната между Германия и Съветския съюз. То се разпорежда германските войски да напуснат страната, а отказващите да бъдат разоръжени. СССР обаче не признава обявения от България неутралитет. Същевременно, правителството започва сепаративни преговори за мир с Англия и САЩ, които да изкарат България от Втората световна война. Действието на СССР проваля тези преговори.

На 29 август 1944 г. Върховното главно командване поставя задача на щаба на 3-ти Украински фронт, със стремителен марш да съсредоточи войските си на румъно-българската граница в Добруджа.

На 2 септември Народната партия, Демократическата партия и БЗНС съставят кабинет начело със земеделеца Константин Муравиев. Народното събрание е разпуснато, обявена е политическа амнистия, жандармерията е премахната, възстановени са политическите партии. Комунистите, които са активно подкрепяни и направлявани от Москва и знаят, че Червената армия е на границата с България, обявяват курс към въоръжено въстание срещу „новата фашистката власт”.

В спомените си Константин Муравиев пише

„Болшинството от министрите поискаха да се обяви веднага война на Германия. Имахме всички законни основания, а и върховните интереси на държавата повеляваха това.”

Против е военният министър ген. Иван Маринов, който настоява да се изчака. Така той целенасочено проваля решението да се обяви веднага война на Германия, за да може СССР да има повод да обяви война на България. Неслучайно ген. Маринов участва в 9-септемврийския преврат и отваря вратите на Министерството на войната, пускайки частите на Отечествения фронт. В замяна след преврата е назначен за главнокомандващ на българската армия.

5 септември 1944г. Сталин няма никакво намерение да се съобрази с ясно изразения от София неутралитет 10 дни преди обявяването на войната. Официалният мотив е, че България продължава да в съюз с Берлин. Москва прави тази стъпка, въпреки че София е подготвила скъсването на отношенията си с Германия. Целта му е да окупира страната и да постави начело правителство на комунистите от Отечествения фронт.

Три часа след като СССР обявява война на България, Министерският съвет къса дипломатическите отношения с Райха и иска от Съветския съюз примирие. Нещо повече – България изтегля войските си от границата с Румъния. Москва отказва примирието. На 6 септември България обявява война на Германия, която влиза в сила на 8 септември, за да може да се изтеглят българските войски от Македония.

На 8 септември, СССР окупира страната, като под този натиск се извършва Деветосептемврийският преврат, довел Българската комунистическа партия на власт, подчинявайки България на тоталитарните режими в Москва и изолирайки я от свободния свят за следващите 45г.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!