fbpx

НОВО

Националната ненавист

"Ненавиждам София", написа някакъв варненец по повод блокадата на Орлов мост. Без значение чия правда е по-велика, аз съм вцепенен от думите, които си казват хората един на друг. От ужасяващата омраза, за която, надявам се, им стига смелост да изливат само в...

…и ще продължим да живеем с COVID-19

Невиждан в историята на САЩ срив на БВП - 33% на годишна база през второто тримесечие. В Иран заразените с коронавирус са вече над 300 хиляди. Австрия в рецесия след исторически спад - мерките срещу коронавируса тласнаха страната към най-голямо свиване на икономиката...

Нова православна партия?

Волен Сидеров е много интелигентен и културен човек и при него случайни движения няма Да инструментализираш вярата за политически цели е грях Преди време писах за четири нови политически проекта - на Васил Божков (Черепа), Мая Манолова, Цветан Цветанов и Станислав...

Социализмът – невъзможна и вредна утопия

Търговията, разделението на труда, частната собственост са благо  Летящите пилета   Планиран хаос Днес пред лицето глобалната икономическа криза, на глобалните протести и глобалната пандемия - имаме и глобална амнезия. Или просто незнание - престъпно...

Адекватни ли са новите икономически мерки в условията на политическа криза?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев, както и авторът в платформата Никола Филипов гостуваха в предаването "Свободна зона с Георги Коритаров" по ТВ Европа. Тема на разговора бяха новите икономически мерки в условията на политическа криза, както...

Как да се спасим от икономическото цунами

Пандемията от COVID-19 постави света пред огромни икономически и социални предизвикателства. За няколко месеца бяха въведени безпрецедентни мерки за опазване на живота на гражданите и устойчивостта на здравните системи. Това предизвика драматичен спад в потреблението...

Основи на корпоративния социализъм – грешките при справянето с кризата

Теодор Димокенчев гостува на Димитър Вучев в предаването Business Daily по ТВ Европа. Тема на разговора бяха грешните мерки за справяне с кризата и протестите срещу правителството и главния прокурор. Двамата обсъдиха и по-дълбоките проблеми в икономиката,...

Зовът на сърцето

Днес, 28 юли, се навършва една година от смъртта на Алекс Алексиев – родолюбец, анализатор, експерт по сигурност и антитероризъм. Алекс Алексиев беше анализатор в изследователски център „Ран Корпорейшън“, изпълнителен директор на радио „Свободна Европа“ в Мюнхен,...

Печеливши и губещи при предсрочни и при редовни избори

Почти три седмици протести с различен интензитет настояват за оставката на премиера Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев. Докато второто изглежда трудно изпълнимо по редица причини, първото е възможно, макар и към днешна дата (27.07.) да не изглежда вероятно. В...

Вот на недоверие №5 или как се говори на инфантилната тълпа

Чуйте ги само как говорят! Вижте ги как първото нещо, което ги интересува, е дали ще ги дават по телевизора! Преди малко гласуването на поредния вот на недоверие към кабинета започна с процедурно предложение за пряко излъчване по БНТ, въпреки че излъчването вече...

5 септември: СССР обявява война на Царство България

Време за четене: 4 мин.

Датата 5 септември 1944г. е една от най-черните в модерната българска история. На този ден Съветския съюз (СССР) обявява война на Царство България под претекст, че правителството продължава да подкрепя Германия.

На 5 септември, Съветският съюз изпраща нота, с която обявява война на България. Трети Украински фронт е разположен на румънско-българската граница. Срещу България са насочени 258 000 военнослужещи, 5583 оръдия, 508 танкове и САУ, 1026 самолета и цялата сила на Черноморския флот.

Нотата гласи:

„Повече от три години България е помагала на Германия във войната със Съветския съюз. Съветското правителство се е съобразявало с обстоятелството, че малката страна България не е в състояние да се съпротивлява на мощните въоръжени сили на Германия във време, когато Германия държеше в ръцете си почти цяла Европа…Въпреки това българското правителство и сега отказва да скъса с Германия, води политика на т.нар. неутралитет, по силата на която продължава да оказва пряка помощ на Германия срещу Съветския съюз…

По силата на това съветското правителство не смята повече за възможно да запазва отношения с България и заявява, че не само България се намира в състояние на война със СССР, но и Съветския съюз се намира в състояние на война с България.”

Още на 18 май 1944 г. съветското правителство връчва нота на България с искането тя незабавно да скъса съюза с Германия. На същия ден правителството на Добри Божилов подава оставка и не дава категоричен отговор. Съставеният на 1 юни 1944 г. кабинет на Иван Багрянов търси решение от задълбочаващата се криза. София се опитва да излезе от войната и започва контакти с британската и американската дипломация.

На 12 август 1944 г. парламентарната опозиция и Отечественият фронт излизат с обща декларация за създаване на „ново конституционно правителство”, но след натиск от Москва и директивата на Георги Димитров Отечественият фронт се отказва от подписа си под декларацията.

Под заплахата от настъпващата в Румъния Червена армия правителството на Иван Багрянов обявява неутралитет на България във войната между Германия и Съветския съюз. То се разпорежда германските войски да напуснат страната, а отказващите да бъдат разоръжени. СССР обаче не признава обявения от България неутралитет. Същевременно, правителството започва сепаративни преговори за мир с Англия и САЩ, които да изкарат България от Втората световна война. Действието на СССР проваля тези преговори.

На 29 август 1944 г. Върховното главно командване поставя задача на щаба на 3-ти Украински фронт, със стремителен марш да съсредоточи войските си на румъно-българската граница в Добруджа.

На 2 септември Народната партия, Демократическата партия и БЗНС съставят кабинет начело със земеделеца Константин Муравиев. Народното събрание е разпуснато, обявена е политическа амнистия, жандармерията е премахната, възстановени са политическите партии. Комунистите, които са активно подкрепяни и направлявани от Москва и знаят, че Червената армия е на границата с България, обявяват курс към въоръжено въстание срещу „новата фашистката власт”.

В спомените си Константин Муравиев пише

„Болшинството от министрите поискаха да се обяви веднага война на Германия. Имахме всички законни основания, а и върховните интереси на държавата повеляваха това.”

Против е военният министър ген. Иван Маринов, който настоява да се изчака. Така той целенасочено проваля решението да се обяви веднага война на Германия, за да може СССР да има повод да обяви война на България. Неслучайно ген. Маринов участва в 9-септемврийския преврат и отваря вратите на Министерството на войната, пускайки частите на Отечествения фронт. В замяна след преврата е назначен за главнокомандващ на българската армия.

5 септември 1944г. Сталин няма никакво намерение да се съобрази с ясно изразения от София неутралитет 10 дни преди обявяването на войната. Официалният мотив е, че България продължава да в съюз с Берлин. Москва прави тази стъпка, въпреки че София е подготвила скъсването на отношенията си с Германия. Целта му е да окупира страната и да постави начело правителство на комунистите от Отечествения фронт.

Три часа след като СССР обявява война на България, Министерският съвет къса дипломатическите отношения с Райха и иска от Съветския съюз примирие. Нещо повече – България изтегля войските си от границата с Румъния. Москва отказва примирието. На 6 септември България обявява война на Германия, която влиза в сила на 8 септември, за да може да се изтеглят българските войски от Македония.

На 8 септември, СССР окупира страната, като под този натиск се извършва Деветосептемврийският преврат, довел Българската комунистическа партия на власт, подчинявайки България на тоталитарните режими в Москва и изолирайки я от свободния свят за следващите 45г.

Споделете чрез

Предишен

Следващ