Време за четене: 6 мин.

На днешния ден през 1868 година е роден Анастас Иширков – български учен, географ и етнограф, университетски преподавател, общественик и дарител, професор в Софийския университет и академик в Българска академия на науките. Основоположник на географската наука в България.

Анастас Иширков е роден в град Ловеч. Той е единственият син в семейството на Тодор Иширков и Мария Хитрова. Кръстен е на вуйчо си – ловешкия деец на тайния революционен комитет Анастас Цочов Хитров. Баща му, който произхожда от старо заможно семейство, занимаващо се с кафтанджийство, почива през 1869 г. С отглеждането на Анастас Иширков се заемат майка му Мария, дъщеря на богатия кожухар Цочо Дочев Хитров и баба му Недка, която е майка на баща му и дъщеря на Кочо Тюфекчията, родом от Казанлък. Мария Хитрова е завършила втори клас в училището в Ловеч при даскал Манол Лазаров и подпомага сина си в неговото учение. По време на Руско-турската война от 1877 – 1878 г. майка му загива, а скоро след това почива и баба му Недка. Отглеждат го дядо му Цочо и баба му Гаца, по майчина линия. Домашното му възпитание е поверено на най-малката сестра на майка му Станка. До 1884 г. Анастас Иширков живее при тях, след което заминава да учи в Априловската гимназия в Габрово. Там учи от IV до VII клас. Заради бунт в гимназията през януари 1888 г., се налага да завърши в гимназията в Търново. По време на гимназиалното си образование събира народни умотворения. Те не са отпечатвани, но част от тях са използвани от проф. Беньо Цонев в дисертацията му „Източнобългарски вокализъм“.

След като завършва гимназия подава заявление в Министерство на народното просвещение с молба да бъде назначен за учител в някое погранично село. В отговор от Министерството получава телеграма със запитване дали желае да получи стипендия и да постъпи в новооткрития Висшия педагогически курс в София. Постъпва в Историко-филологическия отдел, където слуша лекции при Любомир Милетич, Александър Теодоров-Балан и Иван Шишманов. В същото време отпечатва две стихотворения в списание „Съвременник“ през есента на 1889 г., което се издава в Разград и разкази в издаваното в Шумен списание „Искра“. Завършва в първия випуск на Висшето училище в София през 1891 г.

Специализация по славянска филология в Лайпциг. В продължение на две години слуша лекции по славянска филология при слависта Август Лескин, по история при Лампрехт, по география при Фридрих Ратцел и по философия при Фолкерт. Същевременно се занимава с изследване на българската история и написва 22 разказа, приказки и стихотворения. разкази. Разказът „Планинче“ е публикуван в списание „Мисъл“ през 1894 г.

От 1 септември 1895 г. е назначен за учител по география в Софийската мъжка гимназия. Освен с преподавателска дейност, се занимава и с писане на статии по география. През лятото на 1896 г. е изпратен със стипендия на Министерство на народното просвещение на специализация при Фердинанд фон Рихтхофен в Берлинския университет. Целта е да получи допълнителна квалификация за преподавател в новооткритата катедра по география във Висшето училище. По време на престоя си там се запознава с трудовете на Александър фон Хумболт, Карл Ритер, Фридрих Ратцел и Фердинанд фон Рихтхофен. Става техен последовател и на създадената от тях антропогеография, според която развитието на човешкото общество зависи изключително от влиянието на природната среда.

На 1 февруари 1898 г. чрез конкурс е назначен за редовен доцент при Катедрата по география и обща етнография. Встъпителната му лекция е на 19 март 1898 г. е на тема „Задача и съдържание на днешната географска наука“. От нея става ясно, че ще работи за научна география и изразява схващанията на германските си учители географите Фридрих Ратцел и Фердинанд фон Рихтхофен. От 1 февруари 1903 г. е назначен за извънреден професор, а от 10 юни 1909 г. е редовен професор и титуляр на Катедрата по обща география и културно-политическа география. През 1909 г. в Историко-филологическия факултет се обособява историко-географски профил, в който до 1924 г. географията и историята се изучават заедно.

Анастас Иширков е първият преподавател по география в Софийския университет и първият уредник на Географския институт при него. Създава богата библиотека и разнообразни сбирки в института. В нея са включени личните библиотеки на Анастас Иширков и на Гунчо Гунчев. През учебните 1910 – 1911, 1918 – 1919 и 1920 – 1921 година е Декан на Историко-филологическия факултет. През 1915 – 1916 г. е избран за 17-и Ректор на Софийския университет. От учебната 1924 – 1925 г. географията се обособява като самостоятелна дисциплина в Историко-филологическия факултет, а ръководената от Анастас Иширков катедра „География и обща етнография“ е преимнувана на „Обща география и културно-политическа география“.

Анастас Иширков работи във всички области на географската наука, а по-късно главно в областта на антропогеографията и политическата география. Особено внимание отделя на проблемите, свързани с населението и селищата на България. Води курсовете по Обща география, Обща политическа география, Обща поселищна география, Културна география, Антропогеография, Общ географски преглед на Европа, География на растенията и животните, Историческо развитие на географската наука, Обща етнография, Средства за нагледно обучение по география, География на България, Културно-политически влияния на главните географски фактори в България, География на Добруджа, Културно-политическа география на Македония и Южна Тракия, Народи и държави в Балканския полуостров, Физическа география, Земята като небесно тяло и Морфология на земната кора.

Прекратява преподавателската си дейност на 1 октомври 1934 г. поради заболяване.

Като познавач на българския национален проблем изпълнява политически, културни и научни мисии в чужбина. Член на българската делегация за сключване на мирния договор в Букурещ след Междусъюзническата война от 1913 г. и на първия състав на делегацията за преговорите за мир в Брест-Литовск през 1917 – 1918 г. Посещава Германия и Швейцария по време на Първата световна война. Пише меморандуми до Парижката мирна конференция (1919). Владее отлично немски, френски и руски език и ползва чешки, унгарски, сръбски, английски език.

Води полемика с най-известния сръбски географ Йован Цвиич, като оспорва опитите му да представи населението на по-голямата част от Македония като аморфна маса, по-близка до сърбите, отколкото до българите. В 1916 г. е поканен и участва в Научната експедиция в Македония и Поморавието. През 1917 – 1918 г. е член на Поморавския народо-просветен комитет.

Изпращан е от Софийския университет и от Българското географско дружество като представител в различни международни конгреси. През 1899 г. е представител на Софийския университет при 100-годишния юбилей на Берлинския университет. В 1928 г. е представител на Българското географско дружество при 100-годишния юбилей на Берлинското географско дружество.

Предприема редица географски изучавания и пътувания из България, Македония, Тракия, Добруджа, Сърбия, Босна, Херцеговина, Черна гора, Гърция, Румъния, Унгария, Австрия, Чехословакия, Германия, Полша, Дания, Норвегия, Швеция, Англия, Шотландия, Нидерландия, Белгия, Франция, Швейцария, Северна и Средна Италия, по пстровите в Егейско море и Смирна в Мала Азия.

Най-голямото му дарение е към Софийския университет. На 25 май 1933 г. прави завещание. Няма преки потомци, заделя скромни суми за своите родственици. Основната част от своите спестявания, ценни книжа, вземания възлизащи на 900 000 лева дарява на Софийския университет. неговата заръка е да се основат два фонда за нейното развитие на географската наука в България – фонд „Стипендия Анастас Иширков“ (с 16/20 от капитала) за специализация по география в чужбина за срок от две години и фонд за награда на студентски научни трудове по българска география (с 1/20 от капитала) и определя 2/20 за своето погребение и за надгробна плоча. Със средствата от него изпълнителите на завещанието поддържат гроба, отслужват панихиди, а през април 1941 г. по повод 4 години от неговата смърт е осветен паметникът му, дело на проф. Анастас Дудулов. За изпълнители на завещанието си определя ректора на Софийския университета, декана на Историко-филологическия факултет и един роднина.

След смъртта на проф. Анастас Иширков изпълнителите на завещанието привеждат в известност материалното му състояние, разплащат се с близките и останалите средства предават на Софийския университет. През 1938 г. двата фонда са основани. Тяхното управление се поема от изпълнителите на завещанието. Проф. Анастас Иширков завещава цялата си библиотека и всичките си вещи от научен характер на Географския институт при Софийския университет.

Двата фонда преустановяват дейност през 1952 г., а средствата от тях са влети в държавния бюджет на Народна република България.

Анастас Иширков е автор на 10 книги на български език, 8 на френски, 4 на немски; по една на руски, унгарски и чешки език. Публикува 143 статии на български език и 26 по география, етнография и история на чужди езици – 10 на френски език, 7 на немски език, 4 на английски език, 2 на руски език и по една на испански, сръбски и шведски език. Автор е на изследвания на различни български градове. Част от трудовете са му на чужди езици, което подпомага географското опознаване на България от чужденците.

Умира един ден след рождения си ден на 6 април 1937 година в град София.

http://sofiapomni.com/parcel.php?id=26#1775

 

 

Завършил Софийския университет, специализирал в Тюбингенския университет и Американския университет в Прищина. Специалист по Балканска история и политика, председател на Младежкия консервативен клуб (2013-2015). Стипендиант на фондация „Конрад Аденауер”, член на клуба на наследниците на царския офицерски корпус „Един завет”. Един от създателите на „София помни“.

Share This