fbpx

НОВО

Турция на шест морета

Както вече е добре известно, в Източното Средиземноморие Турция и Гърция си мерят дължината на плажните кърпи. И двете страни имат аргументи: докато чисто военното предимство е на страната на Анкара, то зад гърба на Атина наднича силна дипломатическа подкрепа....

Генетичната история на българите

Когато стане въпрос за история, особено за нашата, често изниква темата за произхода. Откъде идваме? Колко древен е нашият народ? Въпроси, за които няма точни отговори, а само теории. От кого всъщност сме произлезли ние българите, кои са нашите най-близки роднини? По...

Какво има на политическата сергия у нас?

Българският политически дебат страда от липсата на критично мислене и умение за вникване в нюансите. Разсъждаването в черно-бялата гама не помага за разбиране на реалността, която е сложна така или иначе. А и това е нарочно търсен ефект - емоциите се контролират...

Хората заделят за черни дни. Колко тежка ще е кризата?

Притесненията от политическата турбуленция потискат потреблението и влошават бизнес климата Светът преминава през изключително несигурни времена. Гражданите, бизнесът и държавата търсят отговори на въпросите как и кога ще преодолеем икономическите предизвикателства....

Защо всеки се прави на какъвто не е?

Скараха се премиерът и президентът и „революцията“ пламна Обществото е като организъм, като тяло, което има лява и дясна ръка След като „Великото народно въстание“ не се състоя (все още не разбирам защо го наричат така, при положение че нито е велико, нито е народно,...

Защо сменихте залата?

Потопени сме в символи, те са навсякъде около нас. Ето например новата сграда на Парламента. Защо смениха старата, защо се преместиха? Парламентът между паметника на Цар Освободител, Патриаршеската катедрала, Академията на науките и Университета е символ. Символ на...

Два месеца протести. Как стигнахме дотук?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ", Михаил Кръстев, води предаването "Реакция" по ТВ Европа. Гостуваха му авторът в платформата и журналист Кузман Илиев, проф. Антоанета Христова и Силвия Великова. Вижте пълното...

Урокът по екология, който децата ни няма да получат в училищe

Преди няколко години преживях стреса от първия си личен сблъсък с новото екологично образование в училищата. Беше точно преди подписването на Парижкото споразумение за климата в края на 2015 г. Дъщеря ми, тогава в 4-ти клас, сподели, че „въглеродният диоксид е...

Българското общество е жертва на политическо лицемерие

Гражданите са оставени на сляпо да се ориентират в обстановката Новият есенен политически сезон стартира с повече проблеми и неизвестни Основният въпрос е липсата на междуинституционален и междупартиен диалог Новият есенен политически сезон стартира с повече проблеми...

Обичам Родината, мразя държавата!

Миналата седмица в коментарите под един текст се появи баналното клише: "Обичам Родината, мразя държавата!". И човек не може да не се запита каква, аджеба, е разликата между родина и държава и защо хората са склонни да обичат едното и да мразят другото. И изобщо...

Шест причини за нелегитимност

Време за четене: 3 мин.

Призивът на руския президент Владимир Путин удари на камък. Проруските сепаратисти в източноукраинските области Донецк и Луганск твърдо държат на провеждането на “референдум” за евентуалното отцепване от Украйна, който е предвиден за неделя /11 май/. Въпросът в допитването гласи: “Подкрепяте ли държавната самостоятелност на Донецко-луганската народна република?”

Прави впечатление, че във въпроса отсъства думата “независимост”. Това дава повод за различни интерпретации. Дали проруските сили искат незабавно отцепване от Украйна или става дума за повече автономия? По данни на сепаратистите само в Донецка област в допитването щели да вземат участие над два милиона души. Украинското правителство и западните държави не признават подобно “всенародно” допитване. За това има поне шест причини:

1. Нелегитимни органи на властта

Така нареченият референдум е планиран и ще бъде проведен от нелегитимни органи на властта. Провъзгласените през април “народни републики” на Донецк и Луганск бяха дело на неизвестни, тежко въоръжени активисти. По-рано те окупираха административни сгради и полицейски управления. Представителите на тези групи не са легитимирани чрез демократични избори.

2. Противоконституционен референдум

Украинската конституция не предвижда регионални референдуми. Тя допуска единствено общонационален референдум, в който да участват всички украински граждани с право на глас в 45-милионната държава. Единствено парламентът в Киев може да свика референдум за промяна на украинската територия.

3. Няма официални избирателни списъци

Активистите от самопровъзгласилите се “народни републики” в Донецк и Луганск нямат достъп до избирателните списъци. Украинската тайна служба /СБУ/ блокира електронния достъп до тези списъци още в началото на април. Сепаратистите твърдят, че разполагали с избирателните списъци от 2012 година. През март Киев беше блокирал и електронния достъп до избирателните списъци на украинския полуостров Крим. Това обаче не попречи на проруските активисти да проведат своя референдум за отцепване от Украйна.

4. Няма независими наблюдатели

В Донецк и Луганск няма да пристигнат независими наблюдатели, които да контролират допитването. Нито Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа /ОССЕ/, нито Съветът на Европа изпращат наблюдатели в Донецк и Луганск. Русия също не изпраща официална наблюдателска мисия.

5. Не участват всички, които имат право на глас

Проруските активисти не контролират цялата територия около Донецк и Луганск. Тяхното влияние се ограничава до около дузина градове. И в тези градове обаче властта на сепаратистите е ограничена. В много от тях украинската армия и полицията провеждат “антитерористични операции”, а в подобни бойни условия не е гарантирано участието на всички граждани, имащи право на глас.

6. Няма мнозинство в полза на отцепването от Украйна

Според украински социолози нито в Донецк, нито в Луганск съществува мнозинство, което да подкрепя отделянето от Украйна и присъединяването към Русия. В полза на подобен сценарий се изказват едва 30% от анкетираните – това сочат данните от проучване на киевския Международен институт по социология/ КМИС/, проведено в средата на април. Затова пък повече от половината анкетирани се обявяват против отцепването от Украйна. Тези резултати се потвърждават и от други социолози от Киев и Донецк.

От dw.de

Споделете чрез

Предишен

Следващ