fbpx

НОВО

Александър Велики пред портите на Брюксел

Днес същите поднебесни сили, които преди 200 години родиха националната държава, се мъчат да я унищожат Сметката показва, че глобализмът вече е по-изгоден от национализма Човек трябва да е готов да се съгласи с всекиго. С БСП сме съгласни, че не бива да се ратифицира...

Лъчезар Томов в Панорама за математическите модели на Коронакризата

Авторът в "Консерваторъ" Д-р Лъчезар Томов е математик, който прави свои модели на разпространение на вируса. "Имаме доста надвишена смъртност до момента, направил съм няколко прогнози, които се реализираха, имам прогноза за тази 48-а седмица, че е напълно възможно да...

Фалшивата дилема „икономика или здраве”

Дилемата „икономика или здраве“ е фалшива. Икономиката произвежда лекарствата, екипировката и препаратите; тя слага храна на масата за балансирано и здравословно хранене, повишавайки имунитета на хората; тя осигурява топлината, покрива над главите ни и транспорта. Тя...

Съобразен ли е Бюджет 2021 със социално-икономическите последици на COVID кризата?

Авторът в Консерваторъ, Кузман Илиев, участва в предаването "Референдум" по БНТ. Тема на разговора беше Бюджет 2021.

Трудният път обратно към нормалността

Месец ноември ни донесе страхотни новини във връзка със създаването на нови ваксини срещу коронавируса, като тези на Пфайзер и Модерна се оказват с над 90% ефективност. Двете фирми вече кандидатстват за одобрение пред регулаторните органи и очакванията са още през...

Сблъсък: Има ли дилема – здравето или икономиката?

Време за четене: 7 мин. Време за четене: 7 мин. Има ли дилема между здравето и икономиката в “коронакризата”? Кой е десният прочит? В рубриката Сблъсък – Никола Филипов и Мартин Табаков

Споделете чрез

Пропагандата на македонските правителства заслужава вето

Обикновените граждани на днешната Република Северна Македония по никакъв начин не заслужават българското вето. Те, както всички други граждани на нашия континент, заслужават своя шанс и надежда за добро и благоденстващо бъдеще. В границите на тази изстрадала...

Бедний Бойко Василев, защо не умря при Гредетин!

Прекарах уикенда в тежки угризения на съвестта, задето не гледах "Панорама" в петък. Четях сайтове и социални мрежи и се проклинах как така съм пропуснал журналистическото събитие, възпламенило душите на гражданите, силно любещи истината и справедливостта, все едно от...

Грозното лице на милосърдието

В двоичния свят всичко има поне две лица, включително милосърдието и благотворителността. Хората са едни и същи, независимо от това каква маска е модерно да носят - на пролетариат, на дисиденти, на юпита или на хипстъри. А маскарадите оскверняват и най-добрите...

В защита на „пазара“ от байонетите на тоталитаризма

Навлизаме в мракобесни и истерични времена, където добрите идеи стават все по-дефицитни Държавата добива все по-голям картбланш да се меси в икономическия процес Навлизаме в мракобесни и истерични времена, където добрите идеи стават все по-дефицитни, а предлозите да...

7 март: патриарх Кирил I

Време за четене: 2 мин.

На днешната дата през 1971 година умира Кирил I – пръв патриарх на Българската православна църква, след възстановяването на патриаршеския ѝ статут през 1953 година.

Роден е на 3 януари 1901 г, в София под името Константин Марков Константинов. Родителите му са от Албания, преселени в София. От 1914 г. до 1918 г. учи в Софийската семинария, а след това следва богословие в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. По убеждения тогава е анархо-комунист и за да избегне преследвания, следва в Белград и в Загреб и завършва висше образование в Черновци

Патриарх Кирил защитава докторат през 1927 г. През 1928-1930 г. специализира философия в Берлин при проф. Адолф Харнак. Приема монашество още като студент. От 1926 г. е учител в Духовната семинария в София. През 1936 г. е ръкоположен за Стобийски епископ. През 1938 г. е назначен за главен секретар на Светия Синод. На 15 май 1938 година е избран за Пловдивски митрополит. Утвърден на 29 май същата година.

През 1943 г. дръзва да се опълчи на властите, за да спаси подготвените за депортиране в лагерите на смъртта пловдивски евреи. Митрополит Кирил поема събраните за депортиране евреи под своя закрила и заявява, че ако ги натоварят във вагоните, той ще легне пред влака. За това си дело през 2000 г. е провъзгласен от организацията „Яд Вашем“ за „праведник на народите“, а наследниците му получават специална благодарствена грамота и почетен медал.

След комунистическия преврат на 9 септември 1944 г. е арестуван и лежи няколко месеца в затвора, но не е осъден. През 1948 г. Кирил ръководи делегацията на Българската православна църква за участие в Междуправославната конференция в Москва, на която е осъден икуменизмът и политиката на Ватикана.

На 10 май 1953 г. е избран за пръв патриарх на възстановената Българска патриаршия, след като е избран от Третия софийски църковно-народен събор за патриарх и Софийски митрополит. На 20 ноември 1961 г. патриарх Кирил решава Българската църква да влезе в икуменическия Световен съвет на църквите. На 18 юли 1968 г. Светият Синод начело с патриарх Кирил обявява решението си за смяна на Юлианския църковен календар с Новоюлиански календар.

Научните интереси на патриарх Кирил обхващат областта на българската културно-национална и църковна история и предимно борбата на българския народ за независимост и национално обособяване. Издирва исторически факти и обнародва извори, извлечени от български и чужди архивохранилища. Научните му трудове, значителни по обем и съдържание, са написани на основата на огромен документален материал и са важен принос към историята на българската църковно-национална борба.

Умира на 7 март 1971 г. в град София, България. Погребан е в църквата „Св. Богородица“ в Бачковския манастир.

Споделете чрез

Предишен

Следващ