НОВО

Крясъците не са решение

Има хора алармисти, има и спокойни хора. Алармизмът се превръща в проблем, когато идва от институциите, особено от наднационални институции, като тези на Европейския съюз. Превръща се в особено голям проблем, когато е в комбинация със сложни за решаване казуси като...

2020 г. – усеща се като 1988 г.

Забраната на хазарта, която е толкова желана от шумни морални стожери, не би била прецедент по българските географски ширини Вече е 2020 г, но се усеща като 1988 г. Или която и да е друга година, която предшества демократичните промени през 1989 г. Малцина от...

Срещата в Берлин за Либия – резултатът остава неясен и само намек

Само по себе си провеждането на изминалата конференция в Берлин, касаеща бъдещето на Либия, бе положително като действие. Най-малкото, което този форум успя да направи, е да събере на едно място иначе широкия кръг от държави и съюзи, които имат отношения спрямо...

Поредният спектакъл “Вот на недоверие”

Ще мине ли поредният вот на недоверие към правителството? Не, не това е правилният въпрос. Правилният въпрос е има ли основание да бъде искан. А още по-правилният е: какво ще стане, ако мине? Очевидно вотът няма да мине, поне според мнението на онези наблюдатели и...

Няколко икономически урока от водната криза в Перник

Няколко базови икономически урока от водната криза в Перник. И системните проблеми и решения. Първо. Държавата и общините НЕ са добри стопани. Защото дори те да изземат юздите на целия стопански живот (ако водоснабдяването или топлината са “публично” благо, то какво...

Завръщането на плановата икономика

В последните години е модерно политици да се самоопределят като “десни”, без да имат абсолютно никаква престава какво означава това, в политически и икономически аспект. Падането на комунистическия строй и преминаването на България от планова към пазарна икономика...

Расизъм тук, расизъм там

Все още има много хора, които отчаяно са се вкопчили в илюзията, че политическата коректност е просто проява на добро възпитание. Световните новини от последните дни предлагат ново остро опровержение на тази трагикомична дефиниция. Фактите от реалността на терен...

Имам 99 ВиК проблема и София не е един от тях

Да създадеш ВиК холдинг, който да управлява всички държавни дружества в сектора под една шапка е същото като да събереш десетки и стотици хазартно зависими хора и да ги обединиш в управата на едно казино. Да предоставиш на този холдинг средства от държавния бюджет в...

Тази мистериозна Зелена сделка

След като екологичното острие на ВМРО (бивше митническо острие на Царя) Ревизоро, спешно прекръстен от народния гений на Язовиро, пое Министерството на околното среда, нашият най-зелен евродепутат Радан Кънев, заливайки междувременно фейсбук с възторг по адрес на...

Нов президент от Демократическата партия може да нанесе непоправими щети на космонавтиката на САЩ

„Ние избираме да отидем на Луната! Ние избираме да отидем на Луната през това десетилетие и да направим други неща. Не защото са лесни, а защото са трудни“ - с тази вдъхновяваща реч, произнесена в Университета Райс в Хюстън през 1962 година, президентът на САЩ Джон...

Седем политически некоректни факта за енергията

Време за четене: 5 мин.

Преди десетина дни излезе годишният статистически доклад на BP за световното производство и потребление на енергия. Оттогава изчетох какви ли не интерпретации по медиите – всеки път се изумявам колко далеч от реалността могат да стигнат активисти и лобисти, когато търсят тези и/или аргументи за доказване на нуждите от определени политики. Затова се чувствам длъжен да сложа числата и фактите на масата, да поставя логични въпроси и да оставя мислещите хора сами да си отговорят и правят изводи. Публикувам само най-важното от данните в долната графика – всичко друго е налично на горния линк.

От подписването на Протокола от Киото през 1997 г. светът сериозно реши да ограничава въглеродните си емисии. В резултат горе-долу от началото на 21 век слушаме, говорим, промотираме и инвестираме в т. нар. енергиен преход или ВЕИ революция – ограничаване потреблението на енергия и подмяната на фосилните горива от нисковъглеродни източници. Ето какво се случва реално:

  1. Енергийна ефективност и ограничаване на потреблението: Неизползваната енергия е чиста печалба, нали? Да, обаче светът има нужда от енергия и потреблението й неумолимо расте. Както ясно се вижда от графиката, абсолютен спад има само в година на тежка икономическа криза, 2009 г., когато милиарди хора по света страдат, а някои – даже умират от бедност и глад. Ние това ли искаме? А последната 2018-та година ясно показва, че светът е гладен за енергия – скокът на потреблението с 2,9% е най-големият от 2010 г. насам. Да, от енергийната ефективност има полза. Не, тя не може да доведе до абсолютен спад на потреблението на енергия. А средният африканец все още потребява 16 пъти по-малко енергия от средния американец. Надявам се, че става ясно колко много още ще расте нуждата от енергия?
  2. Възобновяеми енергийни източници: В периода 2011-2015 г. изглеждаше като че ли енергийният преход необратимо напредва – ВЕИ, основно слънчева и вятърна енергия, успяваха да растат бързо, да заемат все по-голям дял от годишния ръст на енергийното потребление и все по-голям дял от глобалните инвестиции в енергия. Последните две години, особено 2018 г., твърдо обърнаха тенденцията. През 2015 г. увеличението на ВЕИ представляваше 46% от глобалния ръст на потреблението, а пред 2018 г. спадна до само 18%. Инвестициите и новоинсталираните мощности стагнират. Забележете, че през 2009 г. ВЕИ са единственият енергиен източник с ръст на производството и съответно потреблението. Това е резултат от тяхната природа – те произвеждат без да се интересуват дали някой има нужда от тяхната енергия, а ние сме принудени да я потребяваме и плащаме, без значение на каква цена. Не ви ли се струва леко притеснително това?
  3. Енергетика: Производството и потребление на електричество, макар и бавно да пълзи нагоре, все още носи под 20% от глобалното крайно потребление на енергия. При това в сметките на BP не влиза т. нар. традиционна биомаса или изгарянето на дървесина, растителни и животински останки за готвене и топлина. А тя всъщност все още представлява водещият енергиен източник в Африка и най-значимият ВЕИ в световен мащаб. Има ли обаче разумен човек, който желае да се върнем обратно в пещерите?
  4. Въглища: Допреди няколко години изглеждаше като че ли краят на въглищата като водещ енергиен източник наближава. Последните две години, особено 2018 г., разбиват този мит на пух и прах – Азия, и в по-малка степен Африка, Близкия Изток, та дори и Западните Балкани имат толкова големи енергийни нужди, че просто няма сила, която да може да ги задоволи – като количество, надеждност и цена – както въглищата. Или някой сериозно си мисли, че комбинацията от тези три компонента няма значение?
  5. Ядрена енергия: За съжаление, от началото на 21 век най-мащабният и ефективен нисковъглероден енергиен източник на планетата е в тежка криза. На фона на поредната порция холивудска помия срещу ядрената енергия, бъдещето й е непредсказуемо, даже по-скоро мрачно. Ако човек вярва, че въглеродните емисии са значима заплаха за света, би трябвало ежедневно да се моли ядрената енергия да се завърне на картата, защото само тя може да конкурира въглищата по всички три компонента. Погледнете само към АЕЦ Козлодуй и кажете, че не е така?
  6. Нефт: Трябва да призная, че някога бях сред хората, които сериозно предсказваха идващия край на нефта… Пълни глупости! Търговията, потреблението, добивите, запасите – всичко расте. Нефтът е, и още дълго време ще остане, едновременно храната и пулсът на световната икономика. Погледнете кафявите барчета на графиката, вижте данните за глобалния икономически ръст и кажете, че няма значима корелация?
  7. Природен газ: Ако махнем розово-зелените очила и погледнем данните, несъмнено ще забележим, че сме в процес на ускоряваща се газификация – светлосините барчета доминират и растат, тоест светът добива и потребява все по-големи количества газ. През 2018 г. газът дава 43% от ръста на енергийното потребление – буквално смазва всички други източници на енергия. За разлика от слънцето и вятъра, които имат значим принос само в производството на електричество, газът е навсякъде – електричество, транспорт, отопление, индустрия. Той е универсален, чист, изключително лесен за контролиране и удобен източник на енергия за всеки и всичко, с много малки загуби при пренос и трансформация. Благодарение на новите технологии и инвестиции в добив, втечняване и регазификация, газът вече е наличен в огромни количества и може да се транспортира подобно на нефт – не само по тръби, но и с кораби.

Крайният резултат са два прости и очевидни факта:

  • Първо, делът на нисковъглеродните източници (ВЕИ, хидро и ядрена) в глобалното потребление на първична енергия едвам е мръднал – от 13% до 15% от 2000 до 2018 гПотреблението на фосилни горива е скочило с общо 45% и продължава неспирно да расте. Тоест мечтаните резултати, както за ограничаването им, така и за свързаните с тяхното потребление въглеродни емисии, просто ги няма.
  • Второ, светът очевидно се обръща към газа като водещ двигател на развитието. Случва се газова, а не ВЕИ, революция.

И накрая, искам да завърша с няколко логични въпроса, на които всеки сам да си отговори: Къде е мястото на Европа, и в частност България, в реалните процеси в света? Каква роля играем? Как се възползваме? Кой печели от нашите политики и (без)действие? Искаме ли да запазим водещата позиция на Стария континент в световната икономика или ще продължаваме да го играем морален стожер, докато не се стопим като ледник, попаднал в океана?

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!