На 8 Юли 1877 година в село Байлово е роден писателят Елин Пелин (1877 – 1949), чието истинско име е Димитър Иванов Стоянов. Елин Пелин е смятан за един от най-големите “художници” на българското село, майстор на късия разказ в българската литература.
Създател е на галерия ярки, незабравими образи (“Напаст божия”, “Ветрената мелница”, “На оня свят”, “Гост”, “Андрешко”, “Пролетна измама”). Бил е учител в Байлово, библиотекар е в Университетската библиотека в София, командирован в Нанси, Франция (1906 – 1907), пазител в хранилището на Народната библиотека в София (1910 – 1916), уредник в къщата-музей “Иван Вазов” (1924 – 1944). Участва в редактирането на в. “Българан” (1904 – 1909), в. “Развигор” , детските списания “Веселушка” (1908 – 1910), “Чавче” (1913 – 1914), “Светулка”, в. “Пътека”, член на редколегията на в. “Септемврийче” (от 1945 г.).
От 1940 г. Елин Пелин е председател на Съюза на българските писатели. През 1885 г. публикува първите си творби: В сп. “Войнишка сбирка” разказа “Мило е отечеството”, в ученическото списание “Извор” разказа “На майчин гроб”, стихотворенията “Зима” и “Привет”. Под стихотворението “Тихи тъги” (1897 г.), отпечатано в сп. “Български преглед”, за пръв път се подписва с псевдонима Елин Пелин. Автор е на повестите “Гераците” (1911) – едно от най-значителните произведения в българската литература и “Земя” (1922). По време на Първата световна война пише патриотични произведения, събрани в сборника “Китка за юнака” (1917).
Умира на 3 декември 1949 г. в София.
