Мнозина биха защитили тази теза на Борисов. Това направиха коалиционните му партньори, това направи дори и опозицията в лицето на БСП. Като че ли обаче всички в един и същ момент са забравили една значителна подробност – България е член на Организацията на Северноатлантическия договор, известна още като НАТО. Организация, създадена изключително за военно сътрудничество между членките й, като в случай на въоръжено нападение срещу една от тях, останалите се задължават да го възприемат като нападение срещу всички. Това гласи и основополагащия чл. 5 от Вашингтонския договор, който осмисля самото съществуване на НАТО. Тук отново някой ще възрази, че самата Великобритания не се е позовала на чл. 5 от договора, тъй че страната ни не е длъжна да реагира. И биха били прави, но само отчасти.
Т.нар. „изгонване“ на руски дипломати, а всъщност предлагането на възможност за замяната им, тъй като както стана ясно от изявление на немското правителство, Руската федерация може да замени изгонените, не е ответна реакция на нападение срещу една от държавите в НАТО. Нито пък е обявяване на война. Дипломатическите мисии на Русия в тези 27 държави, а и самата централа на НАТО, ще продължат да функционират, независимо дали персоналът им ще намалее или ще остане същия. Нещо повече, практиката на експулсиране на чужди дипломати се прилага често като част от обтегнатите международни отношения по цял свят. Така например през последните години България изгони турски дипломати от страната, както и Турция експулсира представители на българската дипломация. Нима това се отрази на отношенията между двете държави? Не и ако съдим по визитите, които си разменят Борисов и Ердоган. Веднага след американските избори и вече доказано неточните обвинения за връзки между президента Тръмп и Русия, САЩ също изгони десетки руски дипломати. В реакция на което Москва пък намали американската мисия на своя територия. Тези примери, които се оказват доста чести, идват да ни покажат, че всъщност експулсирането на дипломати не е толкова страшно и далеч не е стъпка към обявяване на война, както някои се опитват да го представят.
Но да се върнем към НАТО – организация в която страната ни членува от 2004 г. Алиансът е съставен от 29 членки, а знаете ли колко от тях не са изгонили руски дипломати в знак на солидарност по повод агресията срещу Великобритания? Това са България, Турция, Гърция, Словения, Словакия и Португалия, като съответно последните две са извикали посланиците от Москва, по подобие на българската практика. Тоест от 29 членки 23 са предприели действия срещу Русия, а шест, сред които и България, отказват такива, с условието, че все пак Португалия и Словакия могат да излязат с различно становище.
Описаното дотук следва да ни убеди, че не се държим като лоялен член на НАТО. По-скоро се причисляваме към групичката на Турция и Гърция, чието членство от много години се компрометира от връзките им с Москва, в някои случаи дори и закупуването на оръжие от опонента на Алианса. И тези действия на България няма да останат незабелязани. Точките, които спечелим пред Москва, могат да се окажат несправедлива размяна за критиките, които евентуално можем да понесем от партньорите си в НАТО. И съмненията дали бихме изпълнили ангажимента си при евентуалното активиране на чл. 5. За сметка на това експулсирането на поне един от руските дипломати у нас щеше да потвърди историческия ни избор за присъединяване към Северноатлантическия договор, без да нанесе значителни вреди в отношенията ни с Москва.
