„Да забраним! Да ограничим! Да филтрираме и цензурираме!”
Горе-долу това е всяка чиновническа рецепта за справяне с проблемите на обществото. Последен и показателен пример в това отношение е изказването на главния държавен здравен инспектор д-р Ангел Кунчев:
„Няма да се позволяват никакви реклами, дори и скрити, на храни, които не са здравословни, особено ако са насочени към деца. Тази забрана няма да покрива само радио, телевизия и преса, но и интернет пространството и социалните мрежи.“
Както неведнъж бе предупредено през последните месеци, когато малка група чиновници и народни избраници се опитаха да имплементират моралните си светоусещания в нормативни актове, апетитите на централизираната власт за налагане на контрол върху нейния суверен са неизчерпаеми. При липса на достатъчно ефективен и аргументиран отпор срещу тези щения, съвсем скоро може да попаднем в нелицеприятна оруелска действителност.
Но нека започнем с конкретното предложение. По стара българска традиция то е насочено към бизнеса и медиите, без да е направен внимателен пазарен анализ за последствията от иначе лесното вземане на решения в пленарна зала.
Така например нито Ангел Кунчев, нито волеизражението му, независимо от коя политическа сила ще се пръкне то, не биха могли да дадат прогноза какъв ефект върху икономиката ще окажат едни рестрикции върху компании като Нестле или Кока-Кола например, ако те решат да съкратят производствата си у нас. Достатъчно е да знаем, че от създаването си през 1994 г. българския клон на първата компания е направил инвестиции на стойност 260 млн. лв., а общият брой на служителите на компанията е над 1500 души. Вместо целта на българските власти да е да привличат други подобни инвеститори, както и да стимулират българските такива да се развиват, дали чрез облекчаване на административната тежест върху бизнеса или чрез намаляване на данъчната тежест, те решават да им забранят правото им на реклама.
Логично е да си зададем въпроса и кой ще сложи този „златен стандарт“ за здравословна храна? Световната наука не би могла да постигне консенсус по въпроси като това дали червеното месо е вредно или не, дали и по колко яйца трябва да бъдат консумирани на ден, дали маргаринът е канцерогенен или не, но екипът на българския главен държавен инспектор очевидно има капацитет да се справи с тази държава. Не бих се осмелил да прогнозирам каква борба на лобита ще се заформи за микрограмове сол и захар, които могат да изхвърлят от бизнеса един производител и да превърнат в пазарен лидер друг такъв.
И така достигаме до най-важния момент – въобще ефективна ли е държавната забрана за реклама на каквото и да е? За пример можем да вземем забраната за реклама на алкохол и цигари.
В България рекламата на твърд алкохол е забранена от 2004 г. Намаляване на потреблението има единствено при ракиите, като това едва ли се дължи на забраната за реклама, а по-скоро потребителите постепенно са преминали от ракии към друг вид спиртни напитки.
И продължаваме – забраната за реклама на цигари също в въведена през 2004 г.
По данни на НСИ:
2004 г. 49,7% от мъжете и 29,6% от жените са били пушачи.
2008 г. 50,3% от мъжете и 28,2% от жените са били пушачи.
От европейско здравно интервю 2008/2014:
2008 – 29,2% – пушещи цигари всеки ден (няма друга опция на интервюто)
2014 – 28,2% – да всеки ден
6,5% – да, понякога
Данните недвусмислено доказват, че забраната за реклама не дава ефект при потреблението. За сметка с енергични темпове реше още и още потенциални рекламодатели за медиите, докато не стигнем до момента, в който няма да има добра реклама. Това едва ли ще ни помогне да се вдигнем в класацията за свобода на словото, не мислите ли?
Вместо да измислят иновативни начини за влошаване на икономическата обстановка, не е ли редно властите да помислят как да подобрят здравната култура на българските граждани? Дали чрез създаване на обществени и достъпни спортни съоръжения, дали чрез поощряване на фирми и компании да следят за здравословното състояние на служителите си, дали чрез данъчни облекчения? Би било далеч по-градивно, отколкото да се забраняват рекламите на вафли, но за целта е нужна дългосрочна стратегия и капацитет тя да бъде осъществена.
