[et_pb_section fb_built=”1″ _builder_version=”3.0.47″][et_pb_row _builder_version=”3.19.4″][et_pb_column type=”1_2″ _builder_version=”3.19.4″ parallax=”off” parallax_method=”on”][et_pb_text _builder_version=”3.19.4″ background_size=”initial” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat”]

Европа е нашият дом

1. Европа ни принадлежи и ние ѝ принадлежим. Тази земя е нашият дом, друг нямаме. Причините Европа да ни е скъпа надхвърлят възможността ни да обясним или оправдаем нашата лоялност. Тя е плод на споделените истории, надежди и любови. Тя е въпрос на утъпкани пътища, на моменти на патос и болка. Тя е въпрос на вдъхновяващи преживявания на помирение и на обещанието за споделено бъдеще. Обикновените пейзажи и събития са заредени със специално значение – за нас, но не и за другите. Домът е мястото, където всичко е познато и където всички ни познават, независимо колко далеч сме скитали. Това е истинската Европа, нашата скъпоценна и незаменима цивилизация.

[/et_pb_text][et_pb_text _builder_version=”3.19.4″]

Фалшивата Европа е заплаха за нас

2. При цялото си богатство и величие, Европа е застрашена от фалшиво разбиране за самата себе си. Тази фалшива Европа си се представя като осъществяване на нашата цивилизация, но в действителност ще ни отнеме дома. Тя говори за отклоненията и извращенията на автентичните достойнства на Европа, но е сляпа за собствените си пороци. Пробутвайки ни надменно едностранчиви карикатури на нашата история, тази фалшива Европа е вкоравена в предразсъдъците си срещу миналото. Нейните епигони са сираци по свой собствен избор, които смятат, че да бъдеш сирак – да бъдеш бездомен – е достойно постижение. По този начин фалшивата Европа се възхвалява като предвестник на една универсална общност, която нито е универсална, нито е общност.

[/et_pb_text][/et_pb_column][et_pb_column type=”1_2″ _builder_version=”3.19.4″ parallax=”off” parallax_method=”on”][et_pb_image align=”right” _builder_version=”3.19.4″ src=”https://conservative.bg/wp-content/uploads/2018/12/felix-bacher-1117698-unsplash.jpg” disabled_on=”on|on|off”][/et_pb_image][/et_pb_column][/et_pb_row][et_pb_row _builder_version=”3.19.4″ custom_padding=”22.4063px|0px|0|0px|false|false”][et_pb_column type=”1_2″ _builder_version=”3.19.4″ parallax=”off” parallax_method=”on”][et_pb_image _builder_version=”3.19.4″ src=”https://conservative.bg/wp-content/uploads/2018/12/cecilia-rodriguez-suarez-512771-unsplash.jpg” disabled_on=”on|on|off”][/et_pb_image][/et_pb_column][et_pb_column type=”1_2″ _builder_version=”3.19.4″ parallax=”off” parallax_method=”on”][et_pb_text _builder_version=”3.19.4″]

Фалшивата Европа е утопична и тиранична

3. Патроните на фалшивата Европа са обсебени от суеверията на неизбежния прогрес. Те вярват, че Историята е на тяхна страна и тази вяра ги прави надменни и надути, неспособни да признаят дефектите на пост-националния, пост-културен свят, който създават. Нещо повече, те са невежи по отношение на истинските извори на човешките добродетели, които са скъпи за тях – както и за нас. Те пренебрегват и дори отричат християнските корени на Европа. Същевременно те полагат огромни усилия да не обиждат мюсюлманите, за които предполагат, че с радост ще възприемат техните светски, мултикултурни възгледи. Потънала в предразсъдъци, суеверия и невежество и заслепена от суетни, самохвални визии за утопичното бъдеще, фалшивата Европа рефлексивно задушава всяко несъгласие. Това се прави, разбира се, в името на свободата и толерантността.

[/et_pb_text][et_pb_text _builder_version=”3.19.4″]

Длъжни сме да защитаваме истинската Европа

4. Достигнали сме задънена улица. Най-голямата заплаха за Европа не е нито руският авантюризъм, нито мюсюлманската имиграция. Истинската Европа е застрашена от задушаващата прегръдка на фалшивата Европа над нашето въображение. Нашите нации и споделената ни култура биват ограбвани от илюзиите и самозаблудите за това какво е и какво трябва да бъде Европа. Заклеваме се да се съпротивляваме срещу тази заплаха за нашето бъдеще. Ще защитаваме, ще подкрепяме и ще се борим за истинската Европа, Европа, на която в действителност ние всички принадлежим.

Солидарността и гражданската лоялност насърчават активното участие

5. Истинската Европа очаква и насърчава активното участие в общия проект на политическия и културния живот. Европейският идеал е солидарност, основана на подчинението на закони, които важат за всички, но са ограничени в изискванията си. Това подчинение не винаги е възприемало формата на представителната демокрация. Но нашата традиция на гражданска лоялност отразява фундаменталното приемане на нашите политически и културни традиции, независимо от техните форми. В миналото европейците са се борили, за да направят политическите ни форми по-отворени за участието на народа и ние с право се гордеем с тази история. Дори когато са го правили, понякога бунтувайки се открито, те с топлина са утвърждавали, че независимо от техните несправедливости и провали, традициите на народите на този континент са наши. Тази посветеност на реформите прави Европа място, което търси все по-голяма справедливост. Този прогресивен дух е роден от любовта и лоялността към нашите родни места.

[/et_pb_text][/et_pb_column][/et_pb_row][et_pb_row _builder_version=”3.19.4″ custom_padding=”0|0px|22.4063px|0px|false|false”][et_pb_column type=”4_4″ _builder_version=”3.19.4″ parallax=”off” parallax_method=”on”][et_pb_image align=”center” src=”https://conservative.bg/wp-content/uploads/2018/12/dxl-544023-unsplash.jpg” _builder_version=”3.19.4″ disabled_on=”on|on|off”][/et_pb_image][/et_pb_column][/et_pb_row][et_pb_row _builder_version=”3.19.4″ custom_padding=”22.4063px|0px|0|0px|false|false”][et_pb_column type=”1_2″ _builder_version=”3.19.4″ parallax=”off” parallax_method=”on”][et_pb_text _builder_version=”3.19.4″ admin_label=”5″]

Ние не сме пасивни поданици

6. Европейският дух на единство ни позволява да вярваме на другите в публичното пространство, дори и да са непознати. Публичните паркове, централните площади и широките булеварди на европейските градове и градчета изразяват европейския политически дух. Ние споделяме нашия общ живот и нашата res publica. Приемаме за наш дълг да носим отговорност за бъдещето на нашите общества. Ние не сме пасивни поданици под властта на деспотични сили, независимо дали са свещени или светски. И не лазим в прахта пред неумолими исторически сили. Да бъдеш европеец означава да притежаваш политическо и историческо представителство. Ние сме авторите на нашата споделена съдба.

[/et_pb_text][et_pb_text _builder_version=”3.19.4″ admin_label=”7″]

Националната държава е отличителният белег на Европа

7. Истинската Европа е общност от нации. Ние имаме нашите собствени езици, традиции и граници. И въпреки това винаги сме признавали близостта помежду ни, дори когато сме спорили – или воювали. Това единство-в-многообразието ни изглежда естествено. Но то е забележително и скъпоценно, защото не е нито естествено, нито неизбежно. Най-често срещаната политическа форма на единство-в-многообразието е империята, която европейските крале-воини са се стараели да пресъздадат след падането на Римската империя. Съблазънта на имперската форма оцеляла, но надделяла националната държава, политическата форма, която обединява народовластието и суверенитета. Поради това националната държава се превърнала в отличителния белег на Европа.

Не подкрепяме наложеното насилa единство

8. Националната общност се гордее, че се самоуправлява по свой собствен начин, често се хвали с големите си национални постижения в областта на науката и изкуствата с се състезава с другите нации, понякога и на бойното поле. Това е нанасяло рани на Европа, понякога тежки, но никога не е компроментирало нашето културно единство. В действителност, точно обратното е вярно. Докато европейските национални държави са ставали все по-утвърдени и отличими, споделената европейска идентичност е ставала все по-силна. Ние излязохме от ужасяващите кръвопролития на световните войни през първата половина на двадесетия век с още по-голяма решимост да почитаме споделеното ни наследство. Това е доказателство за дълбочината и силата на Европа като цивилизация, която е космополитна в истинския смисъл на това понятие. Не се стремим към наложеното, насилствено единство на империята. Вместо това европейският космополитизъм осъзнава, че патриотичната любов и гражданската лоялност ни отварят към широкия свят.

[/et_pb_text][et_pb_text _builder_version=”3.19.4″ admin_label=”9″]

Християнството е насърчило културното единство

9. Истинската Европа е белязана от християнството. Универсалната духовна империя на Църквата е довела до културното единство на Европа, но без да изгражда политическа империя. Това е позволило процъфтяването на отделни граждански лоялности в рамките на споделената Европейска култура. Автономността на това, което наричаме гражданско общество, се е превърнала в характерна черта на европейския живот. Нещо повече, християнското Евангелие не налага изчерпателен божествен закон и по този начин разнообразието на светските закони на различните нации може да бъде утвърдено и почитано без заплаха към нашето европейско единство. Не е случайно, че упадъкът на християнската вяра в Европа е бил съпроводен от подновени опити за установяването на политическо единство – империя на парите и регулациите, покрита със сантиментите на псевдо-религиозния универсализъм, изграждан от Европейския съюз.

[/et_pb_text][et_pb_text _builder_version=”3.19.4″ admin_label=”10″]

Християнските корени подхранват Европа

10. Истинската Европа потвърждава равното достойнство на всеки индивид, независимо от неговия пол, обществено положение или раса. Това също произтича от нашите християнски корени. Нашите благородни достойнства имат непогрешимо християнско наследство: справедливост, състрадание, милост, прошка, миротворчество, благотворителност. Християнството е революционизирало и отношението между мъже и жени, ценейки любовта и взаимната вярност по безпрецедентен начин. Брачната връзка позволява както на мъжете, така и на жените да процъфтяват в съжителство. Повечето от саможертвите, които правим, са в името на нашите съпрузи и деца. Духът на себераздаването е още един християнски принос към тази Европа, която обичаме.

[/et_pb_text][/et_pb_column][/et_pb_row][et_pb_row _builder_version=”3.19.4″ custom_padding=”0|0px|22.4063px|0px|false|false”][et_pb_column type=”3_5″ _builder_version=”3.19.4″ parallax=”off” parallax_method=”on”][et_pb_text _builder_version=”3.19.4″ admin_label=”11″]

Класическите корени насърчават изключителността

11. Истинската Европа също така се вдъхновява от класическата традиция. Ние се разпознаваме в литературата на древна Елада и Рим. Като европейци се стремим към величието, короната на класическите добродетели. Понякога това е довеждало до насилствени съревнования за превъзходство. Но ва най-добрата си форма стремежът към изключителност вдъхновява мъжете и жените на Европа да изработват музикални и артистични творби с ненадмината красота и да правят необичайни научни и технологични пробиви. Дълбоко вкоренените добродетели на самоуправляващите се римляни и гордостта от гражданското участие и духът на философското изследване на елините никога не са били забравени в истинската Европа. Техните наследства също са наши.

[/et_pb_text][et_pb_text _builder_version=”3.19.4″ admin_label=”12″]

Европа е споделен проект

12. Истинската Европа никога не е била съвършена. Агитаторите на фалшивата Европа не грешат, когато търсят развитие и реформа, и след 1945 г. и 1989 г. са постигнати много неща, които трябва да ценим и почитаме. Нашият споделен живот е продължаващ проект, а не закостеняло наследство. Но бъдещето на Европа е в подновената лоляност към най-добрите ни традиции, а не изопачения универсализъм, изискващ забрава и себеотрицание. Европа не започва с Просвещението. Нашият любим дом няма да бъде осъществен чрез Европейския Съюз. Истинската Европа е и винаги е била общност от нации, понякога изолирани навремени дори свирепо изолирани, и въпреки това обединени от духовно наследство, което ние обсъждаме, развиваме, споделяме – и обичаме – заедно.

[/et_pb_text][/et_pb_column][et_pb_column type=”2_5″ _builder_version=”3.19.4″ parallax=”off” parallax_method=”on”][et_pb_image _builder_version=”3.19.4″ src=”https://conservative.bg/wp-content/uploads/2018/12/florian-van-duyn-556634-unsplash.jpg”][/et_pb_image][/et_pb_column][/et_pb_row][et_pb_row _builder_version=”3.0.48″ background_size=”initial” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat”][et_pb_column type=”4_4″ _builder_version=”3.0.47″ parallax=”off” parallax_method=”on”][et_pb_text _builder_version=”3.19.4″ admin_label=”13″]

Губим дома си

13. Истинската Европа е в опасност. Постиженията на народния суверенитет, съпротивата срещу империята, способният на гражданска любов космополитизъм, християнското наследство на човечен и достоен живот, живата връзка с нашето класическо наследство – всичко това ни се изплъзва. Докато господарите на фалшивата Европа изграждат тяхната фалшива религия на универсалните човешки права, ние губим дома си.

[/et_pb_text][et_pb_text _builder_version=”3.19.4″ admin_label=”14″]

Побеждава фалшивата свобода

14. Фалшивата Европа се хвали с безпрецедентна отдаденост на човешката свобода. Тази свобода обаче е твърде едностранна. Тя се рекламира като освобождение от всички ограничения: сексуална свобода, свобода на себеизразяването, свободата да бъдеш „себе си”. Поколението от 1968 г. разглежда тези свободи като безценни победи над един някога всемогъщ и потиснически културен режим. Те се виждат като велики освободители и техните прегрешения се възхваляват като най-благородни морални постижения, за които целият свят трябва да им бъде благодарен.

[/et_pb_text][et_pb_text _builder_version=”3.19.4″ admin_label=”15″]

Индивидуализмът, изолацията и безцелността са широко разпространени

15. За по-младите поколения на Европа обаче реалността е много повече позлатена, отколкото златна. Либертинският хедонизъм често води до отегчение и всепоглъщащо чувство за безцелност. Брачната връзка е отслабена. В размътеното море на сексуалната свобода дълбоките желания на младите хора да се оженят и да създадат семейства често биват фрустрирани. Свобода, която фрустрира най-дълбоките стремежи на нашето сърце, се превръща в проклятие. Изглежда нашите общества пропадат в индивидуализъм, изолация и безцелност. Вместо свобода, сме проклети с празния конформизъм на култура, движена от консумеризма и медиите. Наш дълг е да кажем истината: поколението от 1968 г. разрушаваше, но не съграждаше. Те създадоха вакуум, който сега се запълва от социалните медии, евтиния туризъм и порнографията.

[/et_pb_text][et_pb_text _builder_version=”3.19.4″ admin_label=”16″]

Регулират ни и ни управляват

16. В същото време, когато слушаме хвалби за безпрецедентната свобода, европейският живот бива регулиран все по-всеобхватно. Правилата – често изфабрикувани от безлични технократи, сдружени с могъщи интереси – управляват нашите работни взаимоотношения, нашите бизнес решения, нашата образователна квалификация, нашите медии за новини и забавления. И Европа днес иска да затегни съществуващите регулации на свободата на речта – автохтонната европейска ценност, израз на свободата на съвестта. Мишената на тези ограничения не са сквернословията или другите атаки срещу почтеността в публичния живот. Вместо това управляващите класи на Европа желаят да ограничат явната политическа реч. Политическите лидери, които изразяват неудобни истини за исляма и имиграцията, биват изправяни пред съд. Политическата коректност налага силни табута, които смятат предизвикателствата към статуквото за недопустими. Фалшивата Европа в действителност не насърчава културата на свободата. Тя промотира култура на движена от пазара хомогенност и политически принуден конформизъм.

[/et_pb_text][/et_pb_column][/et_pb_row][et_pb_row _builder_version=”3.0.48″ background_size=”initial” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat”][et_pb_column type=”4_4″ _builder_version=”3.0.47″ parallax=”off” parallax_method=”on”][et_pb_image align=”center” _builder_version=”3.19.4″ src=”https://conservative.bg/wp-content/uploads/2018/12/jeff-ackley-1167352-unsplash.jpg” disabled_on=”on|on|off”][/et_pb_image][/et_pb_column][/et_pb_row][et_pb_row _builder_version=”3.0.48″ background_size=”initial” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat”][et_pb_column type=”4_4″ _builder_version=”3.0.47″ parallax=”off” parallax_method=”on”][et_pb_text _builder_version=”3.19.4″ admin_label=”17″]

Мултикултурализмът е неработещ

17. Фалшивата Европа също така се хвали с безпрецедентна отдаденост на равенството. Тя твърди, че промотира не-дискриминацията и включването на всички раси, религии и идентичности. Тук е постигнат истински прогрес, но утопичното откъсване от реалността надделява. При миналото поколение Европа работеше над големия проект на мултикултурализма. Да се изисква или дори промотира асимилирането на новодошлите мюсюлмани към нашите маниери и обичаи, в много по-малка степен, към нашата религия, се смяташе за огромна несправедливост. Беше ни казано, че отдадеността на равенството изисква да отричаме всеки намек, че вярваме в културното си превъзходство. Парадоксално, европейското мултикултурно начинание, което отрича християнските корени на Европа, се основава на християнския идеал за универсална благотворителност в една негова преувеличена и неудържима форма. То изисква от европейските народи една степен на себеотрицание, достойна за светец. Ние трябва да потвърдим, че самата колонизация на нашите домове и упадъкът на нашата култура са голямата слава на Европа от двадесет и първи век – колективен акт на саможертва в името на зараждащата се нова глобална общност на мир и просперитет.

[/et_pb_text][et_pb_text _builder_version=”3.19.4″ admin_label=”18″]

Лошата вяра нараства

18. В това мислене има голяма степен на лоша вяра. Голямата част от управляващите ни класи несъмнено вярват в превъзходството на европейската култура – което не трябва да бъде изразявано публично, по начини, които биха обидили имигрантите. Предвид на това превъзходство, те смятат, че асимилацията ще протече естествено и бързо. В иронично ехо на старото империалистично мислене, Европейските управляващи класи предполагат, че някак по силата на природните и историческите закони „те” непременно ще станат като „нас” – и че е немислимо, че може да стане обратното. Междувременно официалният мултикултурализъм бива прилаган като терапевтичен способ за лекуване на злощастните, но „временни” културни търкания.

[/et_pb_text][et_pb_text _builder_version=”3.19.4″ admin_label=”19″]

Тиранията на технократите се засилва

19. В сила е и друга лоша вяра от по-мрачен вид. При последното поколение все по-голям сегмент от управляващата ни класа реши, че ускорената глобализация е в неин интерес. Те желаят да изградят наднационални институции, които да могат да контролират без неудобствата на народния суверенитет. Става все по-ясно, че „демократичният дефицит” в Европейския Съюз не е обикновен технически проблем, който може да бъде решен чрез технически мерки. По-скоро този дефицит е фундаментален ангажимент, който бива яростно защитаван. Независимо дали се легитимират посредством предполагаеми икономически нужди или автономно развиващото се законодателство на човешките права, наднационалните мандарини от институциите на ЕС изземват политическия живот на Европа, отговаряйки на всички всички възражения с технократския отговор: „Няма друга алтернатива”. Това е меката, но все по-реална тирания, с която сблъскваме.

[/et_pb_text][/et_pb_column][/et_pb_row][et_pb_row _builder_version=”3.0.48″ background_size=”initial” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat”][et_pb_column type=”2_5″ _builder_version=”3.0.47″ parallax=”off” parallax_method=”on”][et_pb_image _builder_version=”3.19.4″ src=”https://conservative.bg/wp-content/uploads/2018/12/josh-hild-798811-unsplash.jpg” disabled_on=”on|on|off”][/et_pb_image][et_pb_image src=”https://conservative.bg/wp-content/uploads/2018/12/photo-1546776473-c5f38714e230.jpg” _builder_version=”3.19.4″ disabled_on=”on|on|off”][/et_pb_image][/et_pb_column][et_pb_column type=”3_5″ _builder_version=”3.0.47″ parallax=”off” parallax_method=”on”][et_pb_text _builder_version=”3.19.4″ admin_label=”20″]

Фалшивата Европа е крехка и импотентна

20. Високомерието на фалшивата Европа вече става очевидно, независимо от усилията на привържениците ѝ да поддържат удобни илюзии. Преди всичко фалшивата Европа се разкрива като по-слаба,отколкото някой е предполагал. Популярните забавления и материалната консумация не представляват граждански живот. Лишени от по-възвишени идеали и обезкуражени да изразяват патриотична гордост от идеологията на мултикултурализма, сега нашите общества не могат да съберат волята да се защитават. Нещо повече, гражданското доверие и социалното сцепление не могат да се подновят от инклузивната реторика или от безличната икономическа система, доминирана от гигантски международни корпорации. Отново трябва да бъдем откровени: европейските общества се изхабяват опасно. Ако си отворим очите, ще видим все по-голямата употреба на държавната власт, социалното инженерство и индоктриниране. Не само ислямският тероризъм изкарва тежко въоръжени войници по улиците ни. Понастоящем полицията за справяне с безредиците е необходима, за да потушава протести срещу статуквото и дори за да се справя с тълпите от пияни футболни запалянковци. Фанатизмът на нашите футболни лоялности е отчаян знак за дълбоката човешка нужда от солидарност, нужда, която иначе остава неосъществена във фалшивата Европа.

[/et_pb_text][et_pb_text _builder_version=”3.19.4″ admin_label=”21″]

Установи се култура на отрицанието

21. За жалост европейските интелектуални класи са сред главните идеологически поддръжници на самонадеяността на фалшивата Европа. Нашите университети несъмнено са част от славата на европейската цивилизация. Но ако някога те са се стремяли да предават на всяко ново поколение мъдростта на изминалите векове, днес повечето европейски университети приравняват критичното мислене на опростеното отрицание на миналото. Пътеводната звезда на европейската цивилизация винаги е била непрекреклонната дисциплина на интелектуалната честност и обективност. Но при последните две поколения този благороден идеал бе трансформиран. Аскетичността, която някога се е стремяла да освободи умовете от тиранията на господстващото мнение, се е превърнала в един често самонадеян и закостенял дух, насочен срещу всичко, което е наше. Това състояние на културно отрицание функционира като евтин и лесен начин да бъдеш „критичен”. По време на последното поколение то беше репетирано в аудиториите, превръщайки се в доктрина, в догма. Присъединяването към проповядването на тази вяра се прима като белег за „просветеност” и духовно извисяване. Като последица от това, днес нашите университети са активни проводници на протичащата културна разруха.

[/et_pb_text][et_pb_text _builder_version=”3.19.4″ admin_label=”22″]

Елитите арогантно парадират с добродетелите си

22. Нашите управляващи класи защитават човешките права. Те са заети да се борят с климатичните промени. Те създават по-глобално интегрирана пазарна икономика и хармонизират данъчните политики. Те се грижат за напредъка на равенството между половете. Те правят толкова много за нас! Какво значение има по какъв начин са заели длъжностите си? Какво значение има, че европейските народи се отнасят все по-скептично към службата им?

Има алтернатива

23. Тази нарастваща скептичност е напълно оправдана. Европа днес е доминирана от безцелен материализъм, който изглежда неспособен да мотивира мъжете и жените да имат деца и да създават семейства. Културата на отрицанието лишава следващото поколение от чувството за идентичност. В някои от нашите държави съществуват региони, където мюсюлманите живеят в състояние на неформална автономия от местните закони, сякаш са колониалисти, а не обикновени членове на нашите нации. Индивидуализмът ни изолира едни от други. Глобализацията трансформира изгледите за живот на милиони. Когато действията им бъдат оспорени, нашите управляващи класи казват, че те просто работят, за да дадат път на неизбежното, приспособявайки се към неумолимите необходимости. Никакъв друг курс не е възможен и съпротивата е ирационална. Нещата не могат да се случват по друг начин. За тези, които възразяват, се казва, че страдат от носталгия – за което заслужават морално заклеймяване като расисти или фашисти. Докато социалните разделения и гражданското недоверие стават все по-очевидни, европейският обществен живот стана все по-гневен, все по-озлобен и никой не може да каже как ще свърши това. Не трябва да продължаваме по този път. Трябва да отхвърлим тиранията на фалшивата Европа. Алтернатива има.

[/et_pb_text][et_pb_text _builder_version=”3.19.4″ admin_label=”24″]

Трябва да отхвърлим ерзац религията

24. Работата по обновлението започва с теологичното себепознание. Универсалистките и универсализиращите претенции на фалшивата Европа я разкриват като ерзац религиозно предприятие, изпълнено със силна религиозна отдаденост – и с анатеми. Това е мощен опиат, който парализира Европа като политическо тяло. Трябва да настояваме, че религиозните аспирации принадлежат по право на религията, а не на политиката и още по-малко на бюрократичната администрация. За да възстановим нашата политическа и историческа сила, е задължително да ре-секуларизираме европейския публичен живот.

[/et_pb_text][et_pb_text _builder_version=”3.19.4″ admin_label=”25″]

Трябва да възстановим истинския либерализъм

25. Това ще изисква от нас да отхвърлим лъжовния език, който избягва отговорността и подхранва идеологическата манипулация. Приказките за разнообразие, приобщаване и мултикултурализъм са празни. Често подобен език са използва, за да характеризира провалите ни като постижения. Разпадът на социалната солидарност „всъщност” е знак на приемане, толерантност и приобщаване. Това е маркетингов език, предназначен да замъглява реалността, а не да я осветява. Трябва да възстановим почтителното уважение към реалността. Езикът е деликатен инструмент и той девалвира, когато бива използван като сопа. Трябва да бъдем покровители на лингвистичната почтеност. Ракурсът към отрицанието е знак на упадъка на нашето настояще. Не трябва да толерираме вербалните закани, а още по-малко смъртните заплахи. Трябва да защитаваме тези, които говорят разумно, дори когато възгледите им са погрешни. Бъдещето на Европа трябва да бъде либерално в най-добрия смисъл, което означава посветено на силен публичен дебат, свободен от всякакви заплахи от насилие и принуда.

[/et_pb_text][/et_pb_column][/et_pb_row][et_pb_row _builder_version=”3.0.48″ background_size=”initial” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat”][et_pb_column type=”4_4″ _builder_version=”3.0.47″ parallax=”off” parallax_method=”on”][et_pb_image align=”center” _builder_version=”3.19.4″ src=”https://conservative.bg/wp-content/uploads/2018/12/simone-savoldi-620408-unsplash.jpg” disabled_on=”on|on|off”][/et_pb_image][/et_pb_column][/et_pb_row][et_pb_row _builder_version=”3.0.48″ background_size=”initial” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat”][et_pb_column type=”4_4″ _builder_version=”3.0.47″ parallax=”off” parallax_method=”on”][et_pb_text _builder_version=”3.19.4″ admin_label=”26″]

Нуждаем се от отговорни държавници

26. Премахването на магията на фалшивата Европа и на на нейния утопичен, псевдо-религиозен поход към свят без граници означава да се отгледа нов тип държавничество и нов тип държавници. Добрият политически лидер охранява благосъстоянието на даден народ. Добрият държавник вижда нашето споделено европейско наследство и нашите конкретни национални традиции като великолепни и животворни, но също крехки дарове. Той не отхвърля това наследство, нито рискува да го загуби заради утопични мечти. Такива лидери мечтаят за почестите, с което ги награждава техният народ, нито ламти за одобрението на „международната общност”, която е в действителност апаратът за връзки с обществеността на олигархията.

[/et_pb_text][et_pb_text _builder_version=”3.19.4″ admin_label=”27″]

Трябва да подновим националното единство и солидарност

27. Признавайки специфичния характер на европейските нации и техните християнски белези, не трябва да се смущаваме от изопачените претенции на мултикултуралистите. Имиграция без асимилация е колонизация и като такава трябва да бъде отхвърлена. С право очакваме тези, които мигрират в нашите земи, да се впишат в нашите нации и да възприемат нашите обичаи. Това очакване трябва да бъде подкрепено от смислена политика. Езикът на мултикултирализма беше привнесен от Америка. Но голямата ера на американската имиграция беше в началото на двадесети век, период на забележително бърз икономически растеж, в страна, в която на практика не съществуваше социалната държава и с много силно чувство за национална идентичност, в която от имигрантите се очакваше да се асимилират. След като прие големи бройки имигранти, Америка почти затвори вратите си за две поколения. Европа трябва да се поучи този американски опит, вместо да възприема съвременни американски идеологии. Този опит ни учи, че работните места са могъщ двигател за асимилация, че щедрата социална система може да възпрепятства асимилацията и че мъдрото политическо лидерство понякога диктува ограничения на имиграцията – дори и драстични ограничения. Не трябва да позволяваме на идеологията на мултикултурализма да изкривява нашата политическа преценка как най-добре да служим на общото благо, което изисква национални общности които достатъчно единни и солидарни, за да виждат добруването си като общо.

[/et_pb_text][et_pb_text _builder_version=”3.19.4″ admin_label=”28″]

Само империите са мултикултурни

28. След втората световна война Западна Европа отгледа жизнеспособни демокрации. След колапса на Съветската империя Централноевропейските нации възстановиха своята гражданска жизнеспособност. Това са сред най-ценните постижения на Европа. Но те ще бъдат загубени, ако не се справим с имиграцията и демографската промяна в нашите нации. Само империите могат да бъдат мултикултурни и Европейският съюз ще се превърне точно в това, ако не успеем да превърнем подновената солидарност и гражданското единство в критериите, по които оценяваме имиграционните политики и стратегиите за асимилация.

Подходящата йерархия подхранва социалното благоденствие

29. Мнозина погрешно смятат, че Европа е разкъсвана само от противоречия относно имиграцията. Истината е, че трябва да бъдат преобърнати множество измерения на социалния разпад. Трябва да възстановим достойнството на определени роли в обществото. Родителите, учителите и университетските преподаватели имат дълг да формират тези роли под тяхната грижа. Трябва да се опълчим на култа към експертността, който е за сметка на мъдростта, такта и стремежа към културен живот. Не може да има обновяване на Европа без решително отхвърляне на раздутия егалитаризъм и свеждането на мъдростта до технически знания. Приветстваме политическите постижения на модерната ера. Всички мъже и жени следва да имат равен глас. Основните права трябва да бъдат защитени. Но здравата демокрация изисква социална и културна йерархия, които насърчават стремежа към изключителност и отдават почести на тези, които служат на общото благо. Трябва да възстановим чувството за духовно величие и да му отдадем дължимата почит, за да може нашата цивилизация да се противопостави на нарастващата власт на богатството само по себе си от една страна и на вулгарните развлечения от друга.

[/et_pb_text][et_pb_text _builder_version=”3.19.4″ admin_label=”30″]

Трябва да възстановим моралната култура

30. Човешкото достойнство е повече от правото да бъдеш оставен на мира и доктрините за международните права на човека не изчерпват исканията за справедливост, още по-малко за добрина. Европа трябва да възстанови консенсуса за моралната култура, така че населението да бъде напътствано към добродетелен живот. Не трябва да позволяваме фалшивият възглед за свободата да възпрепятства мъдрата употреба на закона като спирачка на порока. Трябва да прощаваме човешките слабости, но Европа не може да процъфтява без да възстанови общия стремеж към праведно поведение и човешка изключителност. Културата на достойнството извира от почтеността и от разпределението на задълженията между нашите положения в живота. Трябва да възстановим взаимното уважение между социалните класи, което характеризира обществото, което оценява приноса на всички.

[/et_pb_text][et_pb_text _builder_version=”3.19.4″ admin_label=”31″]

Пазарите трябва да бъдат насочени към социални цели

31. Въпреки че признаваме положителните аспекти на свободната пазарна икономика, трябва да отхвърлим идеологиите, които искат да превърнат логиката на пазара в абсолют. Не можем да позволим всичко да бъде за продан. Добре функциониращите пазари изискват върховенство на закона и нашето върховенство на закона трябва да цели нещо повече от голата икономическа ефективност. Пазарите също така функционират най-добре, когато са положени сред силни социални институции, организирани по собствени, не-пазарни принципи. Икономическият растеж, макар и полезен, не е най-висшето благо. Пазарите трябва да бъдат ориентирани към социални цели. Днес корпоративният гигантизъм заплашва дори политическия суверенитет. Нациите трябва да си сътрудничат, за да се справят с арогантността и безумието на глобалните икономически сили. Подкрепяме мъдрата употреба на правителствена сила, за да бъдат поддържани неикономическите социални блага.

[/et_pb_text][/et_pb_column][et_pb_column type=”2_5″ _builder_version=”3.0.47″ parallax=”off” parallax_method=”on”][et_pb_image align=”right” _builder_version=”3.19.4″ src=”https://conservative.bg/wp-content/uploads/2018/12/photo-1529349269623-0f08511ba573.jpg” disabled_on=”on|on|off”][/et_pb_image][et_pb_image align=”right” src=”https://conservative.bg/wp-content/uploads/2018/12/kai-pilger-661534-unsplash.jpg” _builder_version=”3.19.4″ disabled_on=”on|on|off”][/et_pb_image][/et_pb_column][/et_pb_row][et_pb_row _builder_version=”3.0.48″ background_size=”initial” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat”][et_pb_column type=”4_4″ _builder_version=”3.0.47″ parallax=”off” parallax_method=”on”][et_pb_text _builder_version=”3.19.4″ admin_label=”32″]

Образованието трябва да се реформира

32. Вярваме, че Европа има история и култура, които заслужават да бъдат съхранени. Нашите университети обаче твърде често предават културното ни наследство. Трябва да реформираме учебните програми, така че засилим предаването на нашата обща култура, вместо да индоктринираме младите хора с култура на отрицанието. Учителите и наставниците на всяко ниво имат дълг към паметта. Те трябва да се гордеят с ролята си на мост между миналите и бъдещите поколения. Също така трябва да възстановим високата култура на Европа, превръщайки сюблимното и красивото в наш общ стандарт и отхвърляйки деградирането на изкуствата във вид политическа пропаганда. Това ще изисква отглеждането на ново поколение покровители на изкуството. Корпорациите и бюрократите се доказаха като лоши пазители на изкуствата.

[/et_pb_text][et_pb_text _builder_version=”3.19.4″ admin_label=”33″]

Бракът и семейството са от съществено значение

33. Бракът е основата на гражданското общество и базата за хармонията между мъжете и жените. Той е интимна връзка, организирана около изграждането на домакинство и отглеждането на деца. Потвърждаваме, че нашите най-фундаментални роли в обществото и като човешки същества са тези на бащи и майки. Бракът и децата са съставна част от всяка визия за процъфтяването на човечеството. Децата изискват саможертви от страна на тези, които са ги довели на този свят. Тази саможертва е благородна и трябва да бъде почитана. Подкрепяме мъдрите социални политики, които насърчават и укрепват брака, раждането и отглеждането на деца. Общество, което не успява да приветства децата, няма бъдеще.

[/et_pb_text][et_pb_text _builder_version=”3.19.4″ admin_label=”34″]

Популизмът трябва да бъде ангажиран

34. Днес в Европа съществува голяма тревога заради възхода на това, което се нарича „популизъм” – макар че значението на този термин, изглежда, никога не се дефинира и се използва основно като обида. Ние имаме своите резерви. Европа трябва да се опира на дълбоката мъдрост на своите традиции, вместо да разчита на опростенчески лозунги и разделящи емоционални призиви. Въпреки това, отчитаме, че много неща в този нов политически феномен могат да представляват здравословен бунт срещу тиранията на фалшивата Европа, която заклеймява като „антидемократична” всяка заплаха срещу своя монопол над моралната легитимност. Така нареченият „популизъм” е предизвикателство срещу диктатурата на статуквото, срещу „фанатизма на центъра”, и с пълно основание. Той е знак, че историческата сила на европейските народи може да се възроди дори и в условията на нашата деградирала и обедняла политическа култура.

[/et_pb_text][/et_pb_column][/et_pb_row][et_pb_row _builder_version=”3.0.48″ background_size=”initial” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat”][et_pb_column type=”4_4″ _builder_version=”3.0.47″ parallax=”off” parallax_method=”on”][et_pb_image align=”center” _builder_version=”3.19.4″ src=”https://conservative.bg/wp-content/uploads/2018/12/soroush-karimi-250194-unsplash.jpg” disabled_on=”on|on|off”][/et_pb_image][/et_pb_column][/et_pb_row][et_pb_row _builder_version=”3.0.48″ background_size=”initial” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat”][et_pb_column type=”4_4″ _builder_version=”3.0.47″ parallax=”off” parallax_method=”on”][et_pb_text _builder_version=”3.19.4″ admin_label=”35″]

Нашето бъдеще е истинската Европа

35. Отхвърляме като лъжливо твърдението, че няма алтернатива на изкуствената, бездушна солидарност на обединения пазар, транснационалната бюрокрация и повърхностните развлечения. Хляб и зрелища не са достатъчни. Отговорната алтернатива е истинската Европа.

[/et_pb_text][et_pb_text _builder_version=”3.19.4″ admin_label=”36″]

Трябва да поемем отговорност

36. В този момент ние призоваваме всички европейци да се присъединят към нас и да отхвърлим утопичната фантазия за един мултикултурен свят без граници. Ние с право обичаме родните си места и желаем да предадем на нашите деца всички благородни неща, които самите ние сме получили в наследство. Като европейци, ние също така споделяме и общо наследство и това наследство изисква от нас да живеем заедно в мир като Европа на нациите. Нека подновим националния суверенитет и възстановим достойнството на споделената политическа отговорност за европейското бъдеще.

[/et_pb_text][/et_pb_column][/et_pb_row][et_pb_row _builder_version=”3.19.4″][et_pb_column type=”4_4″ _builder_version=”3.19.4″ parallax=”off” parallax_method=”on”][et_pb_divider admin_label=”Divider” _builder_version=”3.19.4″][/et_pb_divider][et_pb_text _builder_version=”3.19.4″]

Превод: Любомир Талев

[/et_pb_text][et_pb_divider admin_label=”Divider” _builder_version=”3.19.4″][/et_pb_divider][/et_pb_column][/et_pb_row][et_pb_row _builder_version=”3.19.4″ custom_padding=”0|0px|22.4063px|0px|false|false”][et_pb_column type=”4_4″ _builder_version=”3.19.4″ parallax=”off” parallax_method=”on”][et_pb_text _builder_version=”3.19.4″]

Филип Бенетон (Франция)
Реми Браг (Франция)
Шантал Делсол (Франция)
Роман Йох (Чехия)
Ланци Андраш (Унгария)
Ришард Легутко (Полша)
Пиер Манен (Франция)
Яне Хааланд Матлари (Норвегия)
Далмасио Негро Павон (Испания)
Роджър Скрутън (Великобритания)
Роберт Шпеман (Германия)
Барт Ян Спрюйт (Холандия)
Матиас Сторм (Белгия)

[/et_pb_text][et_pb_divider _builder_version=”3.19.4″][/et_pb_divider][/et_pb_column][/et_pb_row][/et_pb_section]