– Имаш богат блог, богато изписван от теб, богат и на реакции. Определяш го като твоята си лаборатория за оценка на качеството на мислите и текстовете си. Какво се джурка напоследък в тази лаборатория?
– Като в алхимията: джуркат се какви ли не съмнителни субстанции с надеждата да се получи злато.
– Много ти се иска да дойде денят, в който да блогърстваш за тъпи реклами и пиянски истории, а не за политически манипулации и безнадеждни протести пред парламента. Кога виждаш туй светло бъдеще?
– Пропиляно е. Гледам рекламите, подскачам, пише ми се за реклами, но накрая винаги излиза за политика. Повредиха ни. Но щом допуснаха веднъж да си хванем, връщане няма. Ще се занимаваме с политика, докато ТЕ съжалят, че са ни принудили.
– Искаш да бъдеш ироничен, а не саркастичен, да си невъзмутим вместо възмутен или гневен. Сега какво е на върха на перото ти?
– На върха на копията и перата винаги е свободата. И то не просто свободата на социалната или професионалната реализация, даже не и свободата на волята и мисълта, а страшната свобода на духа. За човека е важно да различава добро и зло и да вярва, че е свободен да избере едно от двете. Разбира се, аз препоръчвам да се избере доброто, защото това е правилният избор. В крайна сметка един ден доброто ще победи злото.
– Май парламентарната врява засега е като приказката за парата и свирката, че всичко в крайна сметка е ненужен поток от изобличаващ патос?
– Не е така. Винаги е много важно какво става в парламента и около него. Дори това да са грозни хули и евтини нападки. Че последните ни парламенти са карикатурни, е по-скоро тъжно, отколкото смешно, защото в тях се възпроизвежда нашето общество. Логичният извод е, че ако парламентът е пълен с простаци, то и обществото ни е просташко. Но на мен все ми се ще да вярвам, че не е така и че нашето общество е способно да излъчи и по-добро представителство. Нужна е промяна в изборните правила – увеличаване на избирателната активност и намаляване на измамите. За постигането на първото добра мярка е задължителното гласуване. За постигането на второто добра мярка е машинното (а не електронно, както иска президентът) гласуване. Аз не се скандализирам от идеята за избирателен ценз, макар че въвеждането му е невъзможно, след като сме приели принципа на всеобщото избирателно право. И все пак, ако гласуването е право, то ползването на това право трябва да настъпи след изпълнението на някакъв минимален пакет от задължения. За най-елементарни неща се търси образователен минимум, само за най-важното – не. Две неща са искали българските консерватори в края на XIX век: двукамарен парламент и избирателен ценз. Според мен това са разумни искания.
– Времената са такива, каквито ни сполетят – за теб това е по-точно от такива, каквито си ги поръчаме или направим. Докога времената ще ни набутват в тинестото дъно?
– Търпение. Исторически ние сме изгубили много и то сме го губили на няколко пъти през последните столетия. Не може нещо съсипвано от османската империя и от комунизма в продължение на повече от половин хилядолетие да се поправи с щракване на пръсти за една нощ. Просто не е възможно. Времената са си времена. Историята като цяло е справедлива и всеки получава каквото заслужава. Това, от което пищим и се оплакваме днес, е с дълбоки исторически корени. Напоследък надигат глас разни „интелектуалци“, които тръбят, че времето от 1944 до 1989 е било много хубаво. Пълни глупости! Това е време на бедност, на интелектуална зависимост, на липса на елементарни свободи, на грозни илюзии и абсолютна творческа импотентност. Нищо им няма на времената. Хората никога не са били по-богати, по-спокойни и по-обезпечени, отколкото са сега. Няма войни. Няма терор. Вижте само средната продължителност на живота. Вижте и броя на хората, които в момента пъплят по тази грешна земя – те са в пъти повече от всички хора, живели във всички времена, откакто има времена изобщо. Всеки е нахранен, всеки има достъп до някаква медицина, всеки в някаква степен е защитен от закона. Всеки има кола, телевизор и прахосмукачка, а ако това не му е достатъчно, може да избира измежду десетки най-причудливи философски и религиозни системи. Достъпът до информация никога не е бил по-лесен. Чак да те хване страх, че всичко това може да свърши! Днес хората трябва да се опитат да бъдат и малко благодарни. Това, между другото, изглежда лесно, но не е. Да бъдеш благодарен значи да бъдеш щастлив. Благодарността е фундаментът на щастието. Но, разбира се, не бива да спират и усилията на всеки да направи себе си, другите и света още по-добри. В това е смисълът на живота.
– Защо мнозинството мълчи като ремсист на разстрел за питанията на опозицията извън парламента?
– Защото е ремсист на разстрел. Няма такова парламентарно мнозинство, на което да му искат оставката от улицата в продължение на половин година. Това просто не е мнозинство. И нека не броят колко хора са на улицата да протестират. Ако зад тях не стои много по-широка подкрепа, те не биха могли да протестират толкова дълго време. Улицата обаче също има своите грехове. Тя за толкова време не успя да формулира силна теза срещу управляващите (което, между другото, е тежък грях и на професионалната опозиция). Не посочи алтернатива. Не създаде политически субект, който да поиска властта, след като овластените очевидно я нямат. Не се намери субект, който да прокара границата между себе си и всичко останало. Вместо това, сега сме свидетели на поредните аритметики с процентчета, листички и коалицийки. На хората вече им се повръща от това. Долу ремсистите! Впрочем, новата политическа вълна ще вдигне онзи, който успее да формулира национален идеал. Всички го знаят, всички се опитват да го направят, но засега не успяват.
– Преди време имаше една запалка с фенерче. Ако го насочиш към стена, на нея се проектираше образът на Бойко Борисов. Толкова ли са тщеславни нашите политици?
– Толкова. Понякога даже и повече. С фенерчето „Бат’ Бойко“ герберите са направо скромни в сравнение с паметника на Тодор Живков в Правец. Но пак казвам, че българските политици са еманация на българското общество. Ако техният път към сърцето на „народа“ минава през куче-касичка или запалка-фенерче, то явно това е пътят. То не е проблем на политиците, а на „народа“. Между другото, имаше и вафла „Бат’ Бойко“. Какво значи това? Нищо. Можем само да съжаляваме, че през 1981 по случай 1300 години от предполагаемото начало на нашата държава нямаше вафла „Хан Аспарух“ или кренвирши „Авитохол“. Който няма самочувствие в себе си, търси го извън себе си. Това е валидно както за нациите, така и за политиците. Всъщност, като се върнем на въпроса и се замислим – що за душевна нагласа е това да си прожектираш нечие лице на стената! Ужас!…
– Наскоро мина последният конгрес на БСП. Така значима и незаменима личност ли е Сергей Станишев за своите съпартийци?
– Нито им следя конгресите, нито се опитвам да им вляза в кожата, та да се запитам какъв е за тях Сергей Станишев. Съпартийците на Станишев са сложни личности, така че не бих се изненадал, ако се окаже, че за тях той е незаменим. Но ако имам това право, бих ги посъветвал същото, което бих посъветвал и всеки друг човек – да не си правят кумири. Един „незаменим“ партиен лидер не е нищо повече от кумир. Аз например бих приел обществото ни за много по-хармонично, ако лидер на социалистите беше Янаки Стоилов. Или друг някакъв искрено ляв човек. Тогава щяхме да имаме автентична левица, което щеше да доведе и до консолидирането на автентична десница с автентични лидери. А сега какво? Социалистическата партия е партия на едрите индустриалци и крупните работодатели, но бидейки „социалистическа“, тя уж обича синдикатите, уж милее за благоденствието на наемния труд и уж страда заедно със социално слабите. Дрън-дрън! Прекият резултат е, че т.нар. „десни“ формации в стремежа си да опонират на т.нар. „лява“ социалистическа партия са се превърнали в лигави либерали и излъчват толкова леви послания, че човек направо може да се изчерви! Както в политическия така и в другия смисъл…
– Твърдиш, че политик, който допусне избирател да му обърне гръб, не е никакъв политик. Въпреки това много гербаджии станаха бивши и гласуваха за БСП и за други формации. Как си го обясняваш?
– Това ли съм твърдял? Явно съм бил слънчасал или пък контекстът е бил твърде специфичен. Политиката не обединява. Политиката разделя. Обединява църквата, но не и политиката. Когато човек си избира политическа сила, която да подкрепи, той първо гледа не ЗА какво се обявява тя, а ПРОТИВ какво. Когато българите са тръгнали след Левски, те са тръгнали защото е бил ПРОТИВ османската империя, а не защото е бил ЗА „чиста и свята република“, ЗА „Млада Европа“, ЗА „Млада България“ или ЗА каквото там е бил. В началото на демокрацията хората тръгнаха след демократичните сили, не защото бяха демократични или пък изповядваха някаква уникална философия. Тръгнаха, защото бяха ПРОТИВ комунистите и тоталитарния режим. Когато видя врага си да обърне гръб на някой политик, тогава ще знам, че това е моят политик. Що се отнася до това, че активистите изоставят партиите си и се насочват към други според конюнктурата – в това няма нищо сензационно. Тези гербаджии, които са се обърнали към БСП, какви са били, преди да се обърнат към ГЕРБ? Явлението се наблюдава особено отчетливо в средните и малките общини. Във всяка от тях има по няколко души, които приемат себе си за политици и искат да правят кариера като такива. От това зависи заетостта им и обществените им позиции. Те са едни и същи от 1989 насам и са минали през всички партии. И ще продължат да минават. В това няма нищо страшно. То е част от т.нар. „фасадна демокрация“, която пък е явление, свързано с дълбоко византийските ни корени, които се правим, че не виждаме, само и само да се почувстваме част от проспериращата в момента Западна цивилизация.
– Защо българинът не гласува?
– Ха! Прост на пръв поглед въпрос, но всъщност доста интересен. Ако приемем негласуващите за 100%, то поне 70% от тях не гласуват, просто защото ги мързи. Има десетина процента, които не гласуват, защото според тях няма за кого – те мразят всички и не признават никого за по-кадърен от себе си. Има и десетина процента, които вярват, че от гласа им зависи нещо. Накрая вероятно има и десетина процента, които не гласуват, за да не би случайно да се минат. Нали знаете кои са двете неща от които се страхува селянинът – да не настине и да не се мине. И сигурно е прав.
– Автор си на политически програми. Какво ни трябва сега в сферата на икономиката, образованието и социалната политика?
– Твърдя, че икономиката не е най-важното, въпреки че съм водел именно групите по икономическа политика. Моралът е много по-важен. Именно защото смятаме, че икономиката е най-важна, когато отидем на лекар, неговата главна цел не е да облекчи страданието ни, а да калкулира печалба за болницата. Затова ни подлага не на необходимите, а на скъпите процедури, дори и да са рисковани. И е напълно прав, защото болницата е търговско дружество и той е длъжен да се отнася към печалбата му с грижата на добър стопанин. Ще отговоря конкретно. В областта на икономиката ни трябва ниска данъчно-осигурителна тежест, предвидимост (тоест непроменливост на условията за дълъг период от време) и гарантирана законност без административен, политически и криминален рекет. Образование. Задължително средно и средно специално образование. Пълно преразглеждане на учебната програма. Изучаване на сравнителна световна и особено европейска история. Изучаване на история на литературата и културата. Преосмисляне на авторите и образците. Задължително православно вероучение. Задължителна пълна матура и тежки последици за онези, които не я покрият. Тези последици са във връзка с третата част на въпроса – социална политика. Чувствително редуциране на социалните придобивки за хора, които не са изпълнили образователните си задължения. Въвеждане на принципа „права срещу задължения“ – някои права се ползват тогава, когато са изпълнени някои задължения. След определен период на неоправдана безработност – социални помощи срещу обществено полезен труд. Диверсификация на здравните и пенсионните фондове.
– Измъдрува, че когато тръгнеш на лов за душите и сърцата на избирателите, неизбежно ти се налага да продадеш собствената си душа. Толкова ли са черни днешните управляващи?
– Не помня кога съм го „измъдрувал“, но определено има нещо такова. В смисъл че човек много лесно се поддава на изкушението, когато говори на други хора с цел да ги спечели, да им говори онова, което те искат да чуят, а не това, което той има да им каже. Но това не прави политиците черни. Политиците са малко незаслужено очернени според мен. Не можеш да мразиш политиците си и да искаш да имаш политика. Всеки от нас има право, има възможност и даже при определени обстоятелства е длъжен да се заеме с политика. Иначе ще оставим политиката в ръцете на безпринципни брокери, които купуват и продават „гласчета“ и бабуват на инженерни проекти, от които лично се облагодетелстват както когато ги правят силни, така и когато нарочно ги провалят. Иначе ще оставим политиката в ръцете на некадърни зубрачи, абсолютно лишени от политически инстинкти, но пък доказали себе си в послушанието, предсказуемостта и лицемерието. Що се отнася до продаването на душата, това е метафора. Всъщност човек никога, на никого и за нищо на света не бива да продава или отстъпва безсмъртната си душа.
– Божидар Димитров е на мнение, че всъщност нямаме истински политици, че затова се учи…
– Самият той беше известно време министър. Това е висш политик. Или не е бил такъв, или някъде е учил. Къде? Съгласен съм, че политиката се учи. Съгласен съм, че и в политиката, както във всяка друга област, е необходимо да има добре квалифицирани експерти. Аз съм последният човек, който ще се опълчи в защита на дилетантството и непрофесионализма. Но експертизата не е най-важното в политиката. Експерти се наемат и им се плащат заплати. В политиката най-важно е визионерството, способността да се взимат решения и решимостта да се носи отговорност. Президентът Никсън, по чието време американците стъпиха на Луната, беше ли космонавт? Не съм съгласен, че министърът на икономиката задължително трябва да е икономист, както не съм съгласен, че министърът на земеделието трябва да е земеделец. Те и двамата са тежки политически фигури. Те са политици, а не политолози. Те са ръководители, а не експерти. Но пък да се пишеш десен политик и да рониш сълзи за наемния труд срещу работодателите – и това е малко неграмотно и смешно.
– Кой от днешните политици може да се нарече лидер?
– Какво значи да си лидер? За да си лидер, не е необходимо да си умен, макар че това помага. Не е необходимо да си и много образован, макар че и това помага. За да си лидер, трябва да си самоуверен или поне да изглеждаш такъв, да караш хората да ти вярват, дори когато ги лъжеш, и да ги накараш да те последват там, накъдето си ги повел. Обикновено лидерството се свързва и с таланта да разделяш и владееш най-близките си съратници. Лидерът е човек, превърнал името си в марка, която масите са възжелали. Най-ярките национални лидери след 1989 са Иван Костов, Царят и Бойко Борисов. Има и други лидери. Лидерството винаги се свързва с популярността и затова сме свидетели как няколко телевизионни водещи отбелязаха учудващ политически успех. Може да имаш страхотни идеи и голям лидерски талант, но ако не си познат „от телевизора“, ще увлечеш след себе си само хората, които те познават лично. Но рейтингът не е гаранция за лидерство. Българските еврокомисари, например, имат традиционно висок институционален рейтинг, но това не ги прави лидери. Има и хора, които през годините са успели да направят имената си известни и винаги успяват да заемат някаква позиция в държавата и политиката. Но по причина че са известни само с това, че са известни, те също не са истински лидери. Ако известността и разпознаваемостта бяха гаранция за лидерство, то Стоичков щеше да е пожизнен президент.
– Защо българинът мрази елитите си?
– От дребнавост, завист и злоба. Но пък какво значи „българинът“? Аз съм българин, вие сте българи, аз не мразя елитите си, предполагам, че не ги мразите и вие. Много хора обаче ги мразят. Кои елити мразят българите (пък и не само българите)? Мразят богатите. Но всеки иска да е богат. Мразят успелите. Но всеки иска да е успял. Мразят известните. Но всеки иска да е известен. Мразят корумпираните политици, но тези които ги мразят най-силно, с удоволствие биха продали майка си и баща си, само и само да са на тяхно място. Изключение правят единствено умните, защото тях ги мразят просто така – без тези, които ги мразят, да искат да са умни. Тоест, всичко това не е точно омраза, а по-скоро завист, която безспорно ражда и омраза и то от най-лошия вид. Много по-грозно е да мразиш някого, защото е по-добър от теб, отколкото да го мразиш, защото е потъпкал правдата, например. Но пък понякога може би и елитите заслужават да бъдат мразени. Особено когато са фалшиви елити.
– Кога референдумите у нас ще имат решаващата дума?
– На теория те и сега я имат, стига да ги организират и проведат, както трябва. Друг е въпросът дали всичко става за референдум. Референдумите са плодородна почва за крупни манипулации на общественото мнение. Аз например не се чувствам достатъчно информиран и подготвен да участвам в референдум за АЕЦ „Белене“. Това не е тема за референдум, защото решението по нея се нуждае от огромно количество специализирана информация. От друга страна, темата за избирателната система е хубава тема за референдум. Само че аз бих махнал въпроса за мажоритарното гласуване. Идеята не е добра. Вместо този въпрос бих включил въпрос за преструктуриране на избирателните райони така, че зад всеки мандат да стоят един и същ брой гласове. Така е справедливо. Но аз съм привърженик на представителната, а не на пряката демокрация. Ето защо не съм най-подходящият човек, на когото да се задават въпроси за референдуми.
– Написа “За пушачите с любов”, където казваш, че не си пушач, но пушачите нито ти пречат, нито мислиш, че с нещо ти вредят. И твърдиш, че целта на антитютюневите мерки по цял свят не е хората да не пушат, а да си плащат повече за това, че пушат…
– Ето. Тук, защитавайки достойнството на група, към която не принадлежа, се проявявам като краен либерал, какъвто за Бога не съм! Защо да имаш сексуални отношения със сестра си да е не само допустимо, но и похвално, а ако пушиш, трябва да бъдеш заклеймяван като получовек? Да забранят цигарите, както е забранен хероинът, и тогава няма да има никакъв проблем. Освен това трябва да се зачита и частната собственост. Ако аз имам кръчма, мой е изборът дали в нея да се пуши или не. Който иска – да я посещава; който не иска – да не я посещава. Аз не обичам чалга и по този случай не посещавам чалга клубове. Но и през ум не ми е минавало да искам да се забрани чалгата в чалга клубовете. Така и с цигарите. Ако мразя тютюнев дим, просто не посещавам заведения, където се пуши. И ако непушачите са чак такава критична клиентска маса, сигурен съм, че ще има стотици заведения, в които пушенето ще е забранено лично от собственика по негова воля и в негов интерес. Иначе, справедливо е пушенето в кръчмите да е забранено, само ако посещението на кръчми е задължително.
– Кой измисля истериите за лудите крави, за птичия грип?
– Лошите. Но нека да има такива истерии. В момента на земята живеят страшно много хора. Те трябва да се управляват по някакъв начин. А страхът е най-добрата пропаганда. Който се оставя да го управляват чрез митове за луди крави, очевидно трябва да бъде управляван точно по този начин.
– Разбираш от реклама. Нормално ли е, когато българинът обикновено сяда около масата, по телевизора да гърмят реклами за превръзки, кървящи зъби, тоалетна хартия, измъчена простата или пък до “главата” на сериозен вестник да се мъдри подкана за редовна перисталтика на червата?
– Забравяте гъбичките по ноктите на краката и бактериите в тоалетната чиния. Да, нормално е. Кой го кара българина, докато се храни, да гледа телевизия? Клозетите и ноктите си плащат, за да им излъчват рекламите. На българина му остава избора дали да ги гледа или не. Но това далеч не е най-големият проблем на рекламите. Много по-лоши са рекламите, които лъжат. Напоследък например има една за шампоан с екстракт от мая, който кара косата ти да бухне, както маята кара да бухне козунака. Темата за екстрактите ми е особено любима – екстрактът от бамбук прави косата гъвкава, екстрактът от памук прави прането меко, а екстрактът от перли му придава мек блясък. Да оставим настрана какво точно се екстрахира от перлите и памука и как то носи качествата на източника. Памукът, например, не е мек заради химическия си състав, а заради структурата си. Това качество не може да се придаде на екстракта от него, нито пък екстрактът може да го предаде на прането, дори такъв екстракт да е възможен. Рекламата с екстракт от мая обаче е върхът на наглостта и аз се чудя дали не си заслужава да се сезира КЗП, която по закон може да принуди рекламодателя да докаже истинността на твърденията в рекламата си. Маята са микроорганизми, които се размножават в хранителна среда и така карат тестото да бухне. Какъв е тоя екстракт от тях, който извършва същия процес в човешката глава и кара косата да се държи като тесто! Но най-лоши са рекламите, които внушават на хората, че щастието е в пудинга и че няма нищо по-хубаво от банковия кредит.
От m.trud.bg
