Гидиън Рахман, “Файненшъл таймс”
Само допреди няколко месеца беше модерно Владимир Путин да бъде хвален заради стратегическия си гений. Десни американски политици сравняваха неговата самоувереност с предполагаемата слабост на своя собствен президент.
В колонка, озаглавена “Обама срещу Путин, неравните съперници”, Чарлз Краутхамър заяви: “При този президент Русия се представи много по-добре от Америка”. Руди Джулиани, бившият кмет на Ню Йорк, похвали решителността на Путин и се оплака: “Ето това е лидер.” Найджъл Фараж, лидерът на Партията на независимостта на Обединеното кралство (ЮКИП), каза, че Путин е световният лидер, от когото най-много се възхищава.
Тези похвали изглеждат твърде неуместни след свалянето на полета МН17 на малайзийските авиолинии. Очевидната руска политика на доставяне на противовъздушни ракети за украинските бунтовници не беше просто неморална. Тя разкрива колко е измамна идеята, че Путин е някакъв стратегически гений. Всъщност, той се разкри като безразсъден комарджия, чиято параноидна и цинична политика води Русия към икономическа и политическа изолация.
Кремълският “мини-Макиавели” смята, че може да дестабилизира Източна Украйна, като същевременно правдоподобно отрича връзките на Русия със сепаратистките бунтовници. Кукловодът обаче не успя да удържи всички връвчици. След смъртта на близо 300 невинни граждани, руското участие в трагедията беше безмилостно осветено.
Руските власти сега са изправени пред много труден избор. Ако сътрудничат на международното разследване на трагедията с МН17, резултатите може да се окажат крайно неудобни. Но ако блокират разследването, опитат да се скрият зад конспиративни теории или дори изпратят войски в Източна Украйна, ще насърчат още по-суров международен отговор.
Миналата седмица, още преди трагедията с пътническия самолет, САЩ обявиха, че ще наложат по-строги санкции на Русия. Сега и от Европейския съюз се очаква да втвърди позицията си. Някои от големите руски компании губят достъп до западните капиталови пазари.
Задава се и политическа изолация. Русия вече беше изхвърлена от Г8 – групата на водещите индустриални държави. Австралийците, които загубиха свои граждани в самолетната катастрофа, не са доволни от това, че трябва да посрещнат Путин на срещата на Г20 в Брисбейн през ноември. Домакинството на Русия на Световното първенство по футбол през 2018 г. не след дълго също ще бъде поставено под въпрос.
Грешките на Путин се простират отвъд безотговорността на действията, с които беше дадена възможност на сепаратистите да стрелят по преминаващ самолет. Този гаф почива на поне четири други провалени политики. Първо беше прекомерната реакция на идеята, че Украйна може да подпише споразумение за търговия с ЕС. Идеята, че Брюксел отчаяно се опитва да превземе Украйна беше параноидна. В действителност, ЕС от десетилетие насам демонстрира неохота да присъедини Украйна. Членството в НАТО – което Москва определи като голяма заплаха за Русия – беше по подобен начин отдалечена перспектива. На срещата си през 2008 г. НАТО отклони предложението да даде на Украйна перспектива за членство и оттогава насам това остава основната позиция на алианса.
Втората грешка на Русия беше, че насърчаваше безредиците в Украйна, докато отричаше отговорността си за тях. Това трябва да е изглеждало хитро по един циничен начин – и определено завари света неподготвен, що се отнася до анексирането на Крим. Но в Източна Украйна манипулациите на Москва бяха по-малко ефективни и по-трудни за прикриване. Това достигна кулминацията си в трагедията с МН17. Резултатът е, че Русия се оказа в най-лошата възможна позиция. Тя не контролира напълно събитията, но въпреки това е обвинявана за тях. И така й се пада, защото дори заповедта за стрелбата да не е дошла от Москва, руснаците дадоха възможност тази катастрофа да се случи.
Третият капан, който Путин сам си постави, се отнася до манипулацията на руското обществено мнение чрез все по-груба националистическа пропаганда. Това постигна желания ефект за вдигане на рейтинга на президента. Но за него става все по-трудно да отстъпи. Всяко действие, което е по-малко от пълна подкрепа за сепаратистите, прави Путин уязвим за обвинението, че не е успял да защити рускоезичното население от “фашистите”, които според неговите медии контролират Украйна.
Четвъртата му грешка беше непрекъснатото подценяване на реакцията на Запада. Подмазвачите около него вероятно са го убедили, че е виртуозен стратег, а Западът е слаб. Отговорът на Запада може понякога да беше бавен, но бяха наложени действителни санкции и се задават допълнителни ограничения. Руските бизнес лидери са потресени от ситуацията. Но те засега са безпомощни.
Като допусна да затъне в ненужна и разрушителна конфронтация със Запада Путин освен това се захвана с грешния проблем. Въпреки цялата московска параноя за НАТО, истинската стратегическа заплаха за Русия е възходът на Китай. Но, вкопчен в конфронтацията със Запад, Путин се превърна в молител в Пекин, както се вижда от несиметричната енергийна сделка, подписана наскоро с Китай.
Задача на питомните руски медии е да лустросат тази поредица от провали и грешни преценки и вместо това да представят Путин като герой, който се опълчва срещу един враждебен свят. Проучвания на общественото мнение създават впечатлението, че тази компания за момента работи добре.
Опасността идва оттам, че единственият начин за Путин да прикрие многобройните си провали е да продължи да нагнетява атмосферата на криза, създавайки едно самоизпълняващо се пророчество, в което Русия наистина ще бъде изправена пред един все по-враждебен Запад. Тази политика е опасна за света и най-вече за самата Русия.
