А. Тимаров, К. Цанев
Много граждани на страната чуха за първи път за “меката беларусизация” от руските медии, които изведнъж започнаха да говорят за “потискане на руския език и култура в Беларус”. През септември съдът в Минск наложи глоба на директора на районния градски съвет, защото отговорил на руски на писмената молба на един гражданин. Редица руски медии написаха по този повод, ча в страната се провежда политика на “мека беларусизация”.
Прегрешенията на беларусите
Руските медии дават и други примери за “мека беларусизация”. В края на юни в град Витебск бе открит паметник на княз Олгерд, който впоследствие става велик литовски княз. Паметникът ни най-малко не учуди местните жители, тъй като – според историческите данни – по време на управлението на Олгерд в началото на 14-ти век Витебск се превръща в голям културен и търговски център. Руските медии обаче не закъсняха да се възмутят, обвинявайки Олгерд в “многократни завоевателни походи срещу Москва”. И припомниха, че във Витебск са се отказали да вдигат паметник на Александър Невски /който няма никакво пряко отношение към града/.
И отново се заговори за “мека беларусизация”. Московските журналисти припомнят и факта, че в деня на Русия, на 12 юни 2013, била закрита организацията на техните съотечественици “Минско общество на руската култура”. Руските медии подчертават, че в Минск не признават войната от 1812 година за отечествена и не искат да възстановят паметника на император Александър Втори. Президентът Александър Лукашенко пък произнесъл речта си по случай Деня на независимостта 3 юни на беларуски. И това далеч не бил последният пример.
Целенасочен ли е процесът?
В последно време беларуските власти действително отделят повече внимание на местната култура, на езика и историята, казват експертите. Означава ли това, че е в ход процес на беларусизация? Директорът на Центъра за европейска трансформация Андрей Егоров смята, че в Беларус няма целенасочена беларусизация. “В контекста на боевете в Украйна, руските медии реагират раздразнително на всички действия, свързани с откъсването от руската култура в полза на независимостта”, казва той. Освен това отбелязва, че т.нар. “пълзяща беларусизация” отдавна е в ход. Но този процес няма планомерен характер, а по-скоро се явява спонтанна реакция на външни дразнители.
При това в Беларус е в ход съкращаване на броя на беларуските училища. “В същото време беларуските власти разбират, че националните особености са основа за съществуването им.” И затова в редица случаи предприемат неочаквани стъпки, реагирайки на събитията в Русия или Украйна. Но това не е целенасочена политика за беларусизация на страната, казва Андрей Егоров.
Политологът Сергей Николюк е убеден, че процесът на беларусизация е факт и съответства на ръста на пробеларуските настроения. “Но ако тези настроения на беларуските граждани са по-скоро своеобразна реакция на руската пропаганда, то властите в страната съзнателно се обръщат към националните ценности. Събитията в Украйна показаха колко неизвестности крие в себе си липсата на съгласувана национална политика. И това плаши Минск”, казва политологът. “Властта усети угрозата за своето съществуване и започна да се обръща към народностните корени. И това е естествено”, твърди Сергей Николюк.
Тенденцията ще продължи
Дори и най-ревностните радетели на славянското единство обаче не виждат повод за безпокойство. Председателят на партията “Беларуски славянски комитет” Сергей Костян заявява, че “беларусизацията на Беларус е нещо съвсем нормално”. Той пропомня, че съгласно последното преброяване на населението, в Беларус живеят 93,7 процента беларуси. 70 на сто от населението определя беларуския като свой роден език. Завръщането на беларуския език и култура не застрашава никого, а съхранява националната идентичност на страната.
Председателят на Сдружението на приятелите на беларуския език Олег Трусов казва, че през последните години се наблюдава тенденция към беларусизация. “За истинска беларусизация би могло да се говори, ако президентът произнася половината от речите си на беларуски, а 50 на сто от училщата и университетите провеждат занятията си на този език”, казва той. Засега обаче се забелязват само отделни фрагменти от този процес, твърди Трусов. Той дава пример с реставрирането на беларуските замъци, с връщането към беларуските културни традиции и с електронните табели в градския транспорт, на които надписите са само на беларуски и английски. Олег Трусов не смята, че страната е застрашена от масова беларусизация, но е убеден, че тази тенденция ще продължи през следващите години.
От dw.de
