От Петър Николов
Несъмнено Ангела Меркел е голям политик и поредната й изборна победа го доказва. И все пак този успех няма как да бъде надценяван, тъй като не той, а пробивът на “Алтернатива за Германия” е голямата новина, идваща откъм Берлин. Защо и как се стигна до него? По същата причина, поради която преди години се стигна до пробива на Фараж във Великобритания – напускането от страна на автентичната десница на традиционното за консерватизма пространство и изместването й в политическия център.
В Германия това се случи заради флирта на Меркел със зелените каузи, гей браковете и разбира се – бежанците. А също и заради последователното й предпочитание да управлява в коалиции с левицата. Резултатът от всичко това беше предвидим и, в крайна сметка, се стигна до появата на политическа алтернатива, вдясно от ХДС.
“АзГ” прочее е много по-различна партия от това, което обикновено привиждат в нея. Всъщност тя е създадена от част от някогашното интелектуално крило на ХДС и не просто не е нацистка, а даже по общоевропейските стандарти е твърде умерена. И трите партии от българските “Обединени патриоти”, например, са по-крайни от “АзГ”. По-крайна е и унгарската “Фидес”, и полската ПиС. И това не пречи на никоя от тях да управлява успешно в своята страна. Подобно на всички тях, “АзГ” не е крайнодясна, а консервативна политическа формация, защитаваща, за разлика от Меркел, традиционните германски ценности.
Оттук накъде? Отговорът май вече е ясен и той води към т.нар. коалиция “Ямайка” с участието на зелени и либерали. Или, с други думи, към преместването на ХДС още по-вляво. А това, от своя страна, ще влее нови сили на Алтернативата, превръщайки я на следващите избори в реален претендент за първото място. Което от своя страна ще прекрои до неузнаваемост германската политическа система и най-накрая ще свали Меркел от сцената.
Има ли друга възможност? Има разбира се, но на този етап тя няма как да се случи. Другата възможност е Ангела Меркел да последва примера на своя български съюзник и да създаде коалиция с “АзГ” и с подкрепата на Свободните демократи. При такъв вариант като с магическа пръчка биха се разрешили няколко проблема – би спрял процесът на електорална и идеологическа ерозия на християндемократите, би било потушено напрежението с баварската сестринска на ХДС партия ХСС и, накрая, биха се притъпили антиевропейските настроения в самата “АзГ”, с което тя би станала част от европейския консенсус. Именно това постигна Бойко Борисов с коалицията си с Патриотите преди няколко месеца и това е модел, който рано или късно ще бъде наложен на европейско ниво.
Засега обаче трябва да чакаме. Германската политика е твърд Зае обременена от призраците на миналото, за да може днес да вземе толкова важно решение и да се превърне във флагман на надигащата се консервативна реакция в Европа. Утешителното е, че докато чакаме, ще можем да се насладим на лебедовата песен на европейския либерализъм. Вече от първия ред.
От Гласове
