Съветът на министрите на ЕС[1] одобри Европейския стълб на социалните права. Стълбът се състои от 20 принципа, които се стремят да предоставят равни условия на труд и социална закрила, но в същността си представляват потъпкване на основни идеи на пазарната икономика и общество. Въпреки че няма силата на закон, Стълбът е политически ангажимент, отговорност и програма минимум за държавите-членки. Той ще бъде отправна точка за политките в сферата на заетостта на национално и европейско ниво.
Притеснителни са здраво залегналите социалистически идеи и политики в Стълба
Принцип 14 отваря вратата за въвеждане на безусловен базов доход (ББД), защото гласи, че хора без достатъчно средства имат право на подходящи обещетения за минимален доход, както и на ефективен достъп до стоки и услуги за подкрепа.
Последното проучване на Dalia Research за обществото и икономиката в ЕС, показва следните тревожни резултати
- при референдум за въвеждане на ББД, 68% биха го подкрепили
- 42% смятат, че ще създаде повече равенство и възможности
- Но само 1/4 от запитаните 11000 души разбират напълно какво е.
- 24% биха гласували “против” ББД
Тоест, държавите-членки вече ще имат политическата основа да въведат напълно неоправдано икономически, а и морално, мярка, която повечето хора искат, точно защото не разбират. ББД ще накаже най-продуктивните и успешни икономически единици, чиито труд и високи данъци ще отидат за нетолкова трудолюбиви техни сънародници. Според заключението на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) ББД няма да пребори бедността, освен ако не бъдат повишени данъците. Изследването на ОИСР показва, че не най-бедните, а средната класа ще спечели от такъв модел.
Стълбът на социалните права също така прокарва погрешното схващане, че здравеопазването не е услуга. Принцип 16 третира здравеопазването като привилегия, на която всеки има право, гласейки, че “всеки има право на своевременен достъп до финансово достъпни превантивни и лечебни медицински грижи с добро качество.” Здравеопазването обаче е услуга като всяка друга – такава, която трябва да бъде икономисвана, защото е оскъдна.
Ако искаме качеството на здравеопазването да е високо и неговото предлагане ефективно управлявано, то трябва да се предлага на пазарен принцип. Да не говорим, че предоставянето на всякакви подобни “права” към конкретни стоки и услуги всъщност нарушава правата на данъкоплатците. Защото именно те са тези, които ще трябва да платят за “безплатното” здравеопазване, което държавата осигурява на тези, които не могат да си позволят платено такова. Това е нещо, което нарушава правата на гражданите към техните лични доходи и собственост.
“Социалните” права нарушават правото на частна собственост
Друг фундамент на добре развиващото се пазарно общество, а имено защитата на частната собственост, също е застрашен от Стълба, чийто 19-ти принцип гласи, че на нуждаещите се от подслон хора следва да се предостави достъп до социално жилище с добро качество. На доста места в Западна Европа, където местните власти си позволяват да предоставят частна собственост на бездомни, под претекста, че тези имоти не са били стопанисвани и обществения интерес надделява, това е вече факт.
Този принцип е поредният карт бланш за хората, които са склонни да се установяват незаконно върху чужда собственост. Много са примерите с хора от малцинствените групи, които окупират паркове или сгради в България, Румъния или Франция. След като бъдат принудително изселени, успяват да осъдят съответната страна в Страсбург, чиято съдебна практика, за съжаление, отдавна имплементира този принцип на Стълба.
Достъпът до основни услуги като ВиК, енергия, транспорт или комуникации е също записан като „право“. Отново, тук проблемът е същият като при здравеопазването. Отново данъкоплатците са тези, които ще трябва да покриват финансово измерение на това „право“, за да може нуждаещите се да ползват услугите.
Междуинституционалната прокламация включваща Съвета, Европейския парламент и Европейската комисия ще бъде подписана в Гьотеборг на 17 ноември по време на Срещата за справедливи работни места и растеж.
[1] Състоящ се от министрите на всички държави – членки на ЕС, отговарящи за заетостта, социалните въпроси, здравеопазването и политиката за защита на потребителите (Съвет EPSCO)
Източник: ЕКИП
