От Виктория Стойчева
Само за протокола и пак за изясняване на понятията:
1. „Подписали“ конвенцията не означава „ратифицирали“ и „само Русия и Азърбайджан от СЕ“ не са я подписали е нерелевантен и пропаганден аргумент (сакън да не се изложим пред демократичните чужденци), защото България също я е подписала. Дебати подобни на нашите по ратифицирането има в редица държави от ЕС, от които са я ратифицирали само 17 от 28 (поне по информация на медиите).
2. В демокрацията основната единица е „гражданин“ (независимо от раса, етнос, религия, пол и т.н.) И без включване на понятието „джендър“, конвенцията разделя гражданите на „мъже“ и „жени““, тоест вече ги дели по полов признак, което по определение си е чиста дискриминация. Конвенцията твърди, че се бори за равенство, но на едната група (мъжете) иманентно се вменява качеството „насилник“, а на другата група (жените) – качеството „жертва“, тоест тя самата не ги приема за равни. Полът е изведен като основание за насилие, което пренебрегва основен принцип на правото – „невинен до доказване на противното“ – тоест мъж ли си, задължително си насилник, жена ли си – задължително си слаба и имаш нужда от допълнителна закрила.
3. „Социална роля на пола“ (което съществува и в нашето законодателство и се отнася наистина до социалната реализация на половете в обществото, без да се пренебрегва биологията), изобщо не е същото като „полът е социален конструкт“, който не зависи от биологията и засяга предимно сексуалното самоопределение. Тоест, „мъжът готви в кухнята“ и „жената работи като полицай“ няма нищо общо с „човек се ражда полово неутрален и има право да си избира от какъв пол да бъде, независимо от тялото, в което се е родил“. И тъй като в конвенцията се употребяват и „пол“, и „джендър“, абсолютна манипулация или невежество е да се говори, че тя се отнася само за едното или само за другото. Да, тя засяга правата на жените, но и правата на ЛГБТИ общностите, което на свой ред отделя трета група от „гражданите“ в противоречие на заявеното „равенство“.
4. Дясното се бори за равните права на всеки един „гражданин“, пак без оглед на раса, пол, религия и т.н. Борбата за групови права (класови, расови, малцинствени и т.н.), както и преследването или пък виктимизирането на едни групи от населението за сметка на други, вече е марксизъм, културен марксизъм и левичарство. Идеите за рушене на стереотипи, деконструкция на обществото и революция на половете нямат нищо общо с демокрацията и класическия либерализъм, а по-скоро с анархизма, болшевизма и неомарксизма и абсолютно никой в цивилизования свят не ги приема за десни, нито пък изповядващите ги се правят на десни, напротив – те самите се определят като леви и ултралеви. У нас нещата са обърнати абсолютно противоположно, а дискусията и от двете страни е пародийна и в повечето случаи без аргументи с крясъците „ти си тъп неграмотен балкански субект“, а пък „ти – гнусен еврогей“.
Това НЕ Е толерантност, сори…
