от Иван Стамболов
Кога успя да се промъкне това схващане? Кога решихме, че доброто, правилното, човешкото се нуждаят от специални неправителствени организации? Ние, жителите на тази планета, не искаме съзнателно и за удоволствие да унищожим природата. Не искаме да измъчваме сирачета. Не искаме да сегрегираме малцинства. Не искаме да пребиваме жените си. Кога някой реши, че сме такива и затова се нуждаем от нарочно финансирани кой знае от какви фондове организации, които да ни пазят от самите нас?
Пазенето на природата е нещо, което се подразбира. Всеки пази природата, а който не я пази – за него си има закони, полиция и съдилища. Защо трябва да има и нарочни НПО? Защо трябва да има даже и специализирани политически партии?
Не следя напъните на природозащитниците в медиите, но те са толкова шумни, че сами се набиват на око.
Плаж „Корал“. Дори не самият плаж, а някакъв парцел край него, който е частна собственост и собственикът не желае в нея да се разпъват палатки и да се ака насам-натам из шубраците. Общината е разпоредила парцелът да се огради и собственикът се е подчинил. И ето, дойдоха професионалистите и започнаха да крещят за правда. Обявиха „Корал“ за Шипка – място, където ще се състои „бой последен“ (както се пее в „Интернационала“) с лошите, които и да са те. Всъщност знаем кои са лошите – гадните капиталисти, които движат икономиката, създават работни места, печелят и плащат данъци, докато „добрите“ дрънкат на китари и се борят за „един по-добър свят“. Тоест, доколкото разбирам, според парадигмата на професионалните природозащитници така лелеяните от цял един народ чуждестранни инвеститори са „Сюлейман безумни“, а застаряващите хипари и неправителствени активисти са „Столетов, наший генерал“ (както пее Дядо Вазов). Доколкото „Корал“ е Шипка, де…
Пирин. Там държавата, местната власт и местните общности (разбирай хората, семействата, гражданите) единодушно искат да се развива планински туризъм с адекватни съоръжения. Обаче неправителствените рицари на справедливостта, възмездно работещи за интересите на същите тези хора, семейства и граждани, знаят по-добре кое е полезно за тях и ще им го наложат с цената даже и на революция! (Извинете за внезапната скоба, но нали знаете що е то „революционер“ – оплешивяващ ерген на средна възраст, който все още живее с родителите си и взима джобни от тях, но иначе е наясно кое ще спаси планетата и човечеството).
Та, така. По въпроса за Пирин през последните дни се изказа и ЮНЕСКО и това се превърна в допълнителна дъвка за публичните говорители и от едната, и от другата страна на барикадата. Извън фриволните тълкувания на формулировките, ЮНЕСКО застана на страната на нормалността и каза, че държавата и институциите не са сторили нищо, което ще унищожи Майката Природа и планетата. Земята ще продължи да се върти, ще се раждат поети и мечтатели и прочие.
Имаше и някакво поредно напрежение за пластмасите. Не го проследих внимателно, но си припомних мита за онзи огромен остров от пластмасови бутилки в океана, който бил голям колкото Гренландия, но кой знае защо не се вижда от спътник (като осъзнаха тъпотията си, авторите и разпространителите на този мит го актуализираха и смениха плочата – пластмасата си е там, но е раздробена от природните сили на малки частици, разджуркала се е в океанската вода и затова не можем да я видим с просто, докато някое нарочно финансирано с баснословни суми НПО не ни я покаже. Но пък я поглъщаме, когато ядем риба, и това е убийствено). Спомних си и кампаниите как стъклените бутилки били по-екологични от пластмасовите, защото пластмасовите се правели от невъзобновяеми източници на суровини. Ало, кварцовият пясък, от който се прави стъклото, възобновяем ли е, бе!? Но то е като с ядрената енергия – ту е екологична, ту е вредна. Зависи от това кой плаща на природозащитниците. Както и да е…
Тези неща не са важни. Те са само повод за едни други разсъждения. Какво защитават природозащитниците? Природата? Едва ли. Те защитават природата точно толкова, колкото техните колеги „включваха“ циганите по време на „декадата на ромското включване“. Усвоиха се невероятни суми, но посочете ми, моля, един „включен“ (в какво всъщност?) ром! Да ти плащат за „независимата“ ти гражданска позиция – това е сюрреалистично!
Природозащитните НПО налагат следното убеждение, което , за жалост, все повече безкритични потребители на масови медии приемат за аксиома: съществува глобален заговор за унищожаване на природата, в който участват правителствата, бизнесът и политическите партии (с изключение на зелените). Ако не бяха природозащитните НПО – единствените, дръзнали да се опълчат на този заговор, – досега майката планета да е заприличала на пустиня, из която хищни капиталисти бродят, възседнали своите камили-клонинги, отхранени с ГМО, и търсят да доизсмучат последните останки от природни ресурси, за да ги превърнат в печалба за себе си. Това е. Ни повече, ни по-малко.
Веднъж наложили убеждението, че природата е жертва на осъзнат заговор за унищожението ѝ, природозащитниците започват необезпокоявани да развиват своята дейност, която може да бъде разгледана в три направления.
Грантове. Природозащитните НПО защитават природата единствено в тази нейна част, която е финансирана от техните донори. Непосредствено до офисите им може да се загробват радиоактивни отпадъци под градини с годжи бери, но те, щом им е платено за това, ще броят буболечки и ще изследват дали същите тези буболечки се чувстват удовлетворени от средата си. Защо им плащат ли? Злите езици говорят, че грантовете са трохите, които изпадат при въртенето на голямата световна пералня на донорите. Други зли езици говорят, че така се търси политическо влияние.
Власт. Много природозащитници са политически партии. Как, кажете ми, опазването на околната среда може да бъде политическа идеология! Как вегетарианците не са се сетили и те да си регистрират политическа партия! Или кръводарителите… Всичко се прави за власт. Има една група умилителни неща, които хората одобряват, без да се замислят – природа, дечица, животинки, актьори и музиканти, бедни учени и т.н. Щом някой се бори за природата и дечицата, е добър и ние ще гласуваме за него, ще му дадем ключа от държавната хазна, командването на армията и полицията, болниците и училищата. Така поне си мислят зелените политици, пък дали ще им се случи е въпрос на здрав разум.
Партийните природозащитници използват умилението за привличане на гласове. Горките еделвайси! Горките охлюви! Горката чуруликаща и подпръцкваща жълтогуша коприварка! Но нека попитаме „зелените“ партии – ако дойдете (не дай Боже!) на власт, дали ще промените с нещо експлоатацията на природните ресурси от държавата? Ще изгоните ли инвеститорите? Ще тръгнете ли против законите? Няма, разбира се! Няма, защото като политици на власт сте ДЛЪЖНИ да не го правите. Но всички знаем, че едно се говори преди идването на власт и съвсем друго се върши след това.
Рекет. Човек се храни от природата. Трябва ли да оставим човекът да мре от глад, само и само за да запазим природата в нейния див и неподправен вид? Какво богатство е тя в този си вид за човека? Светът прилича на градина, защото човекът е отвоювал земи от трънаците и пущинаците, за да ги превърне в ниви, градини, селища и пътища. Днес 1/3 от територията на България представлява защитени трънаци и пущинаци, очертани на картата от същите тези природозащитници, които впоследствие ще получават пари да ги съхраняват в неподправения им вид.
Човекът е стопанин на света, негово задължение е да го превърне от джунгла в градина, да се грижи за другите твари, но и да се възползва от тях, защото е Стопанин на творението, а не просто „венец на еволюцията“ или Mother Nature’s Son. Нима трънаците и пущинаците са нещо по-ценно от човека? И ако са – за кого? От чия гледна точка? От чия гледна точка е по-важно съхраняването на блатния плужек от развитието на икономиката, изхранването на хората и създаването на нова духовна култура (евентуално) върху досегашния му хабитат? От чия?
Имам приятели, които инвестираха в бизнес на различни места в страната. Този бизнес създаде заетост за мнозина. Този бизнес вкарва невиждани досега пари в общините. Какво казаха природозащитниците? Казаха: „Бизнесът ви е супер! Нямаме нищо против, даже подкрепяме! Обаче, видите ли, плужекът… Ще трябва да се бръкнете за няколко десетки хиляди евра, иначе ще заведем дела срещу вас в защита на плужека и ще ви разплачем фамилията!“. Нещо повече. На няколко места те първо заведоха дела и после отидоха да искат пари, за да ги спрат. И където им платиха, наистина ги спряха. Та толкоз за правата на плужеците и любовта към природата.
Аз не вярвам, че доброто трябва да се върши от организации. Доброто трябва да идва от сърцето на всеки човек и тогава всичко ще е наред. Не ми трябва специална фондация, която да обича дърветата и птиците вместо мен. Не ми трябва специално сдружение, което да съчувства на слабите вместо мен. Но тъй като за жалост добротата не блика по подразбиране от всяка душа, очевидно трябва да има институции, които да защитават обществения интерес от индивидуалното зло у хората и сред тези институции безспорно място имат и НПО.
НПО излизат на сцената тогава, когато се окаже, че държавата е корумпирана. Тяхната функция е да изправят деформациите, да защитават интереса на обществото от държавата, която е тръгнала срещу него. Те вършат много полезна и достойна за възхищение работа. Но какво става, когато се корумпират и НПО? А практиката показва, че бързо се корумпира всяка система, в която се вкарат пари. Не знам.
Що се отнася до нашите природозащитни партии и организации (понеже разговорът тръгна за тях), аз смятам, че те са вредни, защото спекулирайки с естествената любов на човека към творението, се стремят единствено към пари и власт. Моля да ме извинят всички природозащитници, които честно си вършат работата, творят добро и не попадат в тази категория. Със сигурност има такива, но те не участват в шумните медийни скандали, за които говорим. Моля ги да не кандидатстват за големи грантове, защото парите ще ги разваля. Но и да кандидатстват, хиените няма да ги допуснат до кранчетата, край които са се настанили, тъй че – спокойно! Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
