Видимата тема от последните дни е за качеството на въздуха в големите градове и най-вече в София.
Какво е ФПЧ?
Фините прахови частици (ФПЧ) са основният и най-масов замърсител на атмосферния въздух.
Те са два типа и имат несъмнено вредни за човешкото здраве ефекти:
ФПЧ2.5 Фини прахови частици с диаметър по-малък или равен на 2.5µm
ФПЧ10 Фини прахови частици с диаметър от 10µm или по-малко
По дефиниция, те могат да бъдат естествени (например цветен полен) или изкуствени, които ни интерeсуват.
За да реагираме по адекватен начин на предизвикателство с мръсния въздух е необходимо първо да си отговорим на въпроса – защо въздухът е мръсен?
Двете най-популярни тези са – въздухът е мръсен заради автомобилния транспорт или че е мръсен заради отоплението на твърдо гориво. Отговорът е – и двете, дядо попе.
Извън дискусията, срещу кое да се предприемат мерки първо, горният спор е като цяло безсмислен. Данните на общината казват едно, а тези на Министерството на Околната Среда и Водите, по доклад ръководен от Ръсел Фрост от Световната Банка – съвсем друго.
Тъй като тези на МОСВ са по-нови и благодарение на това, че са описани в нормален, човешки вид, нека да обърнем внимание на тях.
Разбира се, докладът на МОСВ, обхваща цялата страна, а София има специфични особености.
На първо място, това, че се намира в котловина, което обуславя специфични климатични особености, които утежняват проблемите с въздуха.
Софийската агломерация е основен финансов и логистичен център, като дори официалните данни за транспорта, не могат да обхванат реалния брой превозни средства, които минават на дневна база през столицата. Т.е. най-вероятно реалната цифра за замърсяване, вследствие на транспорта за Столицата са по-високи, отколкото средното за страната, макар и да не надвишават в процентни стойности тези на отоплението.
Относно самото отопление – нека да разгледаме как се извършва то в страната:
По таблицата се вижда, че домакинствата, които се отопляват на твърдо гориво в столицата са около 12%.
В официалната статистика, обаче, не влизат най-проблемните сектори от отопляващите се, чрез горене на различни видове боклуци – гуми, дрехи, пластмаса и т.н. Реално, това изгаряне е най-опасното за здравето на хората, защото генерира най-много опасни вещества във ФПЧ.
Независимо от споровете дали отоплението на твърдо гориво допринася на 75%, на 49% или на 51% за общото замърсяване, проблемът е сериозен и не бива да се неглижира и то напълно съзнателно, като се замита в помощ на безболезнени и безполезни „решения“ като зелен билет и велоалеи.
Което ни води до другия огромен сектор в проблема – Транспорта. За всички ни е очевидно, че в София има около 300% повече автомобили, отколкото са предвиждали всички планове на града, дори в най-смелите мечти на архитектите.
Освен чисто логистичните проблеми, автомобили замърсяват – а в България замърсяват още повече, поради това, че над 70% от автомобилния парк е на 15 и повече години, т.е. не покрива съвременните изисквания и евростандартите по никакъв начин.
Направена е и разбивка, за кои горива замърсяват най-много:
Изчислени емисии на първични ФПЧ10 от транспорта в София
Тук проблем отново е наличен, независимо дали той е на първо или на второ място по значимост.
Какви са възможните решения?
Задължителна стратегия за намаляване дяла на отоплението на твърдо гориво.
За да се мине към друго решение на гражданите трябва да бъде предоставена алтернатива. Такива могат да бъдат – топлофикация, електричество и газификация.
Най-логичният вариант за това е да се заложи на Топлофикация, като най-чисто, удобно и безпроблемно отопление. На теория. На практика, обаче, по-голяма част от населението на Републиката храни само топли чувства към роднините от женски пол на всички замесени с Топлофикация. Тук решение може да има, което минава през концесиониране, но то ще отнеме много време за да даде резултат.
Газификацията, ако се прави поетапно също би отнела твърде много време, а и газта все още е възприемана в България като опасна и е възможно да не бъде възприета достатъчно масово.
Третата възможност е отопление на електричество. Тук има един основен фактор, който е спирачка – отоплението на електричество е скъпо и се възприема като луксозно решение. Неясно е и дали електропреносната мрежа в момента може да го поеме, а и голяма част от отопляващите се на твърдо гориво….как да го кажем – не са от най-изрядните платци.
Отговорът на въпроса „кое да изберем“ отново е – И трите (дядо попе). Диверсифицирането на начините на отопление може само да намали делът на отопляващите се на твърдо гориво, но това трябва да бъде възприето като държавна и общинска политика. Което ни води и до:
Пренасочване на помощите за отопление от твърдо гориво към електричество
Задължително е да имаме стратегия, която не създава зависимост от твърдото гориво, каквато е налична в момента. Ако то е насърчено с държавна субсидия, няма как да бъде премахнато. Като междинни етапи, които могат да се случат ВЕДНАГА е въвеждане на стандарт за качеството на горимите материали.
Строг контрол над горенето
За какво става дума – за акции, ако е нужно и показни срещу всички, които горят опасни материали. Тук освен горенето на боклуци, включваме и кражбата и обезлесяването на дърва за огрев с неясен произход, което е сериозен бизнес . Друг контрол, който е необходим е замяната на горивните образци с такива, отговарящи на екостандартите и задължаването на използването на коминни филтри. Както вече споменахме, помощите които се раздават могат да преминат към изискване за поставяне на такива приспособления като задължително условие на първо време.
Основна част от отопляващите се на твърдо гориво принадлежат към бедните прослойки на обществото, тоест въвеждането на нови данъци или повишаването им НЕ Е решение, тъй като…те просто няма да ги плащат или още по-лошо – ще преминат към крадени или некачествени материали за огрев (тези, които вече не го правят).
Мерки срещу замърсяващите автомобили
Макар притежанието на лек автомобил отдавна да не е лукс…май по-добре да е. Ежедневното движение на автомобили, особено в столицата е огромен проблем, а всеки, който си позволи да направи нещо по въпроса, трябва да бъде готов на негативна обществена реакция, както видяхме при последните мерки срещу старите автомобили.
Въвеждането на временни мерки като зеления билет не решава проблема из основи, дори да допуснем, че има някакъв положителен ефект изобщо. Нефелните напъни на столична община, които се материализираха във велоалеи по средата на нищото, също не са решение, тъй като за да се използват масово е необходим твърде голяма културна промяна, която може и да не се случи. (Може би за добро)
Единственото адекватно решение би било подобряване на обществения транспорт свързано ръка за ръка с утежняване режима за автомобили в Столицата.
Но двете трябва да са неразривно свързани – защото не може просто да въвеждаш ограничения, без да си предоставил алтернатива. И разбира се, не по откровено малоумен начин, като велоалеи, които заемат половин платно и се използват от средно двама човека на ден.
Друг голям проблем специфично за София е, че много от автомобилите, които използват инфраструктурата на общината и замърсяват въздуха ѝ, всъщност не плащат данъци в нея. За по-малки общини с по-малък автопарк, това би било пренебрежимо, но при милиони автомобили вече става реален проблем – изходът е само един – въвеждане на винетка за София, за автомобили, които не са със софийска регистрация.
Макар всички описани мерки да са вероятно крайно недостатъчни и предимно пожелателни, единственият сигурен начин за справяне с екологичните проблеми си остава само един – повишаването на благосъстоянието на хората. Необходимо е, вместо да изпадаме в крайности – от пълна свобода на всякакви емисии, горива и т.н. до глупави екотерористични идеи за пълна забрана на всякакъв вид индустрия да изберем път, който поставя богатството на хората на първо място.
Което ще реши проблема и с некачественото отопление на твърдо гориво, така и със стария автопарк.
