Крис Фрайнд*
Попитайте някой американец на средна възраст, независимо от политическите му пристрастия, как се справя страната, и неизменния отговор ще е песимистичен, с отбелязване на разклатената икономика, растящите цени на колежите и прахосническо здравеопазване.
А ако попитате поколението на техните родители отговорът е още по-мрачен. Първо, идва една мъчителна въздишка, последвана от поклащане на главата и: „Докато се тревожа за бъдещето на децата си, аз съм направо ужасен от света, който ще наследят внуците ми“.
Нещата в Америка са толкова излезли от контрол, че самото сърце на нацията е изтръгнато. И става все по-лошо, защото все по-малко стават тези, които се изправят да спрат лудостта.
Със сигурност всяко застаряващо поколение мисли, че нещата са били по-добре по „тяхно време“, но този път това не е случаят на розово оцветената реминисценция. Някъде по трасето, нещата се промениха.
От огромния дан плащан на политическата коректност до неутолимото желание за социално инженерство за промяна на всичко, и от контрола над всяка вдишване на децата до безпрецедентното ниво на тотална тъпота, американското общество се потопи в рефрена „Какво по дяволите си мислим?“.
Ако на мълчаливото мнозинство не му пука, тогава да хвърля кърпата, защото играта свършва. Но ако мисли, че се движим в грешна посока, трябва да иска да се сложи край на това безумие.
Вижте за какво става въпрос:
Каналът Холмарк забрани думата „Гей“
(весел на английски) от коледната песен “Deck the Halls“, заради смисъла. Така се поклони на олтара на политическата коректност. Защо да си създаваме проблеми? Не искат нищо да предизвиква недоразумение, въпреки че мелодията се изпълнява на Коледа от началото ХIX век. И всеки знае „смисъла“. Никой никога не го е отнасял към хомосексуалните хора. Изкореняването на думата е обида за всички, които обичат коледната песен. Ако от Холмарк са умни, ще върнат думата и ще уволнят служителя, който е наредил промяната, без да му дадат коледна премия!
Забрана на гоненицата.
Все повече училища забраняват старата детска игра. Децата могат да тичат и да скачат (поне докато не забранят и това), но не бива да се гонят, защото това нарушава правилото „Без контакт“. Мярката се приема, защото много деца пострадали по време на играта. Искат децата да действат като слабоумни, за да се хигиенизира всичко и да се минимизира риска. Това няма как да стане! Училище в Лонг Айланд стигна още по-далеч. То забрани „твърдите“ игри като футбол, ръгби, народна топка и бейзбол, ако няма директен надзор от възрастен. Звучи успокоително, защото както знаем игрите с топки и гоненицата са един от най-големите причинители на детско щастие, а ние не може да си позволим да имаме щастливи деца. Игрите могат да доведат до творчество, приятелство, състезателен духа – и възможност да „преговарящ“ с връстниците ти, докато разрешавате спорове помежду си сами. Но понеже нашите училища не подготвят децата ни за живия живот, защо трябва да е различно и на училищния двор?
Ако сте съгласни, винаги може да правите циганско колело на двора, за да покажете подкрепата си. О, чакайте. Извинявайте. Училището забрани и тях. Без майтап.
Без здрависване след училищни игри.
Мислите, че политиката „Без контакт“ е лоша? Това е нищо, след като спортната асоциация на гимназиите в Кентъки наскоро излезе с позиция, че здрависването трябва да бъде забранено, заради многото препирни след спортни събития.
Има стотици, ако не и хиляди, училищни спортни състезания на ден (99.9 % от които завършват без проблеми), но те унищожават спортсменството за всички, които играят по правилата, за да отделят черните овце. Къде е справедливостта?
Живей в страх, елиминирай всеки риск и добрите момчета да са последни – какво ужасно послание изпращаме до нашите млади ученици спортисти.
Най-бързият начин едно общество да изгърми отвътре, не е финансовата криза или външната инвазия. Това се случва, когато неговата морална тъкан се разпадне, и когато правата се загубят, не със сила, а чрез доброволно предаване. Дали коравият американски дух отново ще победи, или както е написал Т. Елиът „Така свършва светът… не с взрив, а с хленч“?
Правя циганско колело за първото, а те току що го забраниха.
* Крис Фрайнд е американски журналист, телевизионен коментатор и разследващ репортер, който ръководи собствена агенция – Freindly Fire Zone Media. Статията е публикувана на блога на консервативния американски сайт Нюзмакс.
