Изборите са след 11 дена. 11 дена, в които очаквам да се развият два сценария – голям скандал подобен на т.нар. „Костинбродска афера“ и ниска избирателна активност или липса на политическа сензация и шум и ниска избирателна активност.
Първият сценарии изглежда вероятен. Тихата, дори отсъстваща предизборна кампания води към подобна прогноза. Или политиците и техните екипи са изчерпани и нямат какво да ни кажат, или за пореден път се предвижда предизборна кампания на скандала, където на изхода ще помним единствено и само експлозията от черни истории, подтикнали ни към отказ от гласуване или към гласуване „против“. Идея нямам какво би могло да бъде скалъпено, дори не подозирам кой би могъл да бъде жертвата, вероятно ще е ГЕРБ или БСП, или по-скоро правителството на Пламен Орешарски. Преди година ГЕРБ „изгърмяха“ тежко, предполагам това ги прави по-подготвени от всякога, вероятно е ред на „червените“. Ниско обществено доверие в правителството, лошо управление, липса на стабилен парламент, все фактори, които ги правят лесна мишена. Изстрела може да дойде от Делиормана, а може и да не дойде, а може би никога няма да разберем от къде е дошъл.
Но как да гласуваме „за“ е въпросът, който води към втория сценарий. Обикновено позитивният вот е възможен при наличието на висока осведоменост по политически въпроси или симпатия към политик или политическа партия. Все по-често гласуваме с емоция, но породена от омраза и все по-рядко правим своя политически избор защото познаваме или харесваме някого. Именно тук идва ролята на предизборната кампания, да мобилизира хората да гласуват и да ги запознае с основните кандидати, техните програми, послания и разлики с опонента.
Оценка на предизборната кампания
Можем да разграничим два типа участници в предизборната кампания – кресливи популисти и тихи популисти. Кресливите популисти са тези, които денонощно лъжат, провъзгласяват се за борци за свобода, склонни са да инсценират атентати над тях самите, техни близки или партийни централи, служат си със съмнително много пари, заливат ни с кухи послания, задушават ни с плакати, билборди и интернет реклами. С две думи правят ни заложници на агресивна, но скъпо платена кампания, в която често дори участниците (партийци, доброволци и др.) са „платени“. Типичен представител е Николай Бареков. Друг креслив популист е Волен Сидеров, но за разлика от Николай Бареков неговата кампания е подозрително скромна и проста, може би защото той си прави такава целогодишно. Подобни участници в политическия театър обикновено отричат политическия елит и демонстрират висока загриженост към бедните и нуждаещите се, иначе казано кресливи социалпопулисти.
Тихите популисти, са онези субекти на предизборната кампания, които на пръв поглед изглеждат по-безобидни, но в тях е съсредоточено повече влияние. Тихите популисти са умерени, в редки случаи цинични, говорят добре, обикновено са били в управлението на страна и това им дава възможност да се хвалят с успехите си (макар и малобройни), не защитават непопулярни идеи като тези за гей браковете или кръвосмешението, по-всеобхватни са и таргетират разнородни социални групи. Тук лесно можем да поставим политици от партии като ГЕРБ, БСП, ДПС, СДС, ДСБ, НДСВ, ДБГ, макар някои от тях сега да са в коалиция, като Реформаторския блок например. Разбира се, че тези партии се обособяват от различни свои специфики и характеристики, но ако проследим предизборното поведение на всеки поотделно ще открием доста сходства. Така например най-голям ресурс и време се отделя на обиколки по селски събори и малки населени места, където разговорът за ЕС седи някак си периферно. Разбира се концерти, чествания, молебени и други подобни са задължителен елемент от едномесечното рекламиране на кандидати за ЕП. Прави впечатление, че предизборни клипове почти не се срещат по телевизионните канали, като изключим тези на БСП и ДПС, а що се отнася до листовки, плакати и други рекламни средства, то тяхната рядкост е очевидна.
Всичко това е твърде недостатъчно, толкова недостатъчно, че ни кара за пореден път да си създаваме сами представи и очаквания, да си фантазираме ефекти и слабости . За пореден път политиците ни оставят да правим избор на тъмно. Не ни показаха листите си (скриха ги дълбоко в партийните сайтове), не ни убедиха в качествата на старите лица, обикновено с най-големи шансове за ЕП, не ни представиха нови лица, а тук надеждите бяха най-вече към Реформаторския блок, не ни демонстрираха смислен европейски дебат било то и през националните теми, не ни посочиха разликите по между си, напротив дори някои от тях вместо опоненти започнаха да се наричат конкуренти. Може би пожънаха и някои псевдо успехи, като например това, че съумяха да подновят разделителната линия „русофили“ и „русофоби“.
От казаното дотук е важно да знаем, че популизмът било то креслив или тих е възможен заради тенденциозното изместване на дебата за политическите ценности и идеологии.
