През 1892 година правителството на Стефан Стамболов преживява силно сътресение. Григор Начович, който през годините на стамболовия режим е посланика на България във Виена и министър на финансите и външните работи скъсва отношенията си с управляващата партия и подава оставка като министър. Причините за този акт са толкова много, че вече не е ясно коя точно от тях е довела до ескалацията на отношенията между премиера и министъра. За никого от съвременниците им не е тайна, че двамата се мразят още от хъшовските си години и съвместната им работа от 1886 до 1892 година е изпълнена с множество интриги, удари под кръста и задкулисни политически игри.
След оставката на Начович, Стамболов организира грандиозна медийна кампания срещу него. През пролетта на 1894 година тя стига до там, че в официоза на управляващите вестник „Свобода” е публикувано сензационно „разкритие”, според което бившият министър е извършил кръвосмешение с дъщеря си Радка. Когато вижда статията Начович припада, а малко след като се свестява заявява: „За тази чудовищна гнусотия ще платя жестоко на Стамболова!” Няколко месеца след дръзкия компромат премиерът Стамболов пада от власт. Свалянето му не е плод на заканата на Начович, но със сигурност влиятелният политик има пръст в него. През пролетта на 1895 година бившият премиер пише писмо адресирано до австрийския журналист Рихард фон Мах, в което информира, че ще бъде убит и описва начина, по който това ще се случи. Той назовава, както поръчителите на убийството си, така и изпълнителите. Като поръчители на убийството му са посочени княз Фердинанд и Григор Начович. Твърденията на Стамболов остават недоказани, но и до днес хвърлят сянка върху имената на споменатите в писмото му.
Григор Начович е една от най-влиятелните политически фигури в първите години след Освобождението. Той често е свързван с това, което днес наричаме задкулисие, заради силните си международни контакти и дългата си политическа биография. Прагматик и човек на хладния разум, Начович успява да премине на бял кон през бурните следосвобожденски години, като често е принуден да прави компромиси с личните си възгледи. Той е консерватор по убеждения, но дълги години е принуден да работи с омразните либерали. В едно от редките си публични откровения обяснява, защо е избрал консерваторите пред либералите по следния начин: „Останах в тоя лагер, но без да се идентифицирам с него, защото се състоеше от добри хора и честни патриоти, докато в другия кипеше само чапкънлъкът, вдъхващ ми най – силно погнусяване.”
Роден през 1845 година в заможно свищовско семейство, първоначално Начович посещава йезуитско училище. Завършва политико – икономически науки в Париж и след връщането си в България се захваща с мащабна търговия. Заедно с това се увлича по революционното движение и оглавява Свищовския революционен комитет. Заради това през 1867 година е принуден да имигрира в Румъния. До Освобождението продължава да се занимава, както с революционна дейност така и с търговия.
Веднага след възстановяването на българската държава е избран за депутат в Учредителното събрание. Там е един от най-яростните критици на Търновската конституция и по този начин се нарежда сред лидерите на консерваторите. През пролетта на 1881 година е сред вдъхновителите на държавния преврат, чрез който княз Александър Батенберг бламира Конституцията и налага режима на пълномощията. Григор Начович е избиран за депутат неизменно от 1879 година до 1903 година независимо от бурните процеси, които текат в политическия живот на младата българска държава. През впечатляващата си политическа кариера е четири пъти министър на финансите, два пъти министър на външните работи и по веднъж на вътрешните работи, на търговията и на земеделието. Назначаван е за посланик във Виена, Цариград и Букурещ.
Интересен е фактът, че през 1882 година Начович лично интернира политическия си противник Драган Цанков във Враца, а година по-късно, след реабилитацията на стария политик става министър в неговото правителство. Подобно е развитието на отношенията му със Стефан Стамболов. Двамата са в лоши отношения още от времената, в които развиват революционна дейност. След това се сблъскват в Учредителното събрание, където Стамболов е сред лидерите на либералите, а Начович на консерваторите. Обединява ги превратът срещу княз Александър от 1886 година. По това време Начович помага на Стамболов за потушаването на метежа, който е организиран от консервативни кръгове начело с Митрополит Климент. След това е назначен за министър в правителството на Стамболов. През цялото време на сътрудничеството си двамата продължават да поддържат лоши лични отношения и си говорят само на правителствените заседания. През 1886 година Григор Начович е човекът, който къса отношенията на България с Русия. Десет години по-късно, след падането на Стамболов, пак той възстановява дипломатическите връзки на двете страни.
След свалянето на Стамболов от власт Григор Начович участва в създаването на Народната партия, която в следващите десетилетия ще бъде сред най-важните политически фактори в държавата. Избран е за министър в кабинетите на Константин Стоилов и Тодор Иванчов, а от 1903 година се отдава изцяло на дипломатическа дейност, като е изпратен за посланик в Цариград. Въпреки политическите си успехи остава неудовлетворен. През 1910 година пише, че не вижда характер и държавнически способности в нито един български политик след Стамболов. Три години по-късно Начович слага горчив край на дипломатическата си дейност, като участва в подписването на трагичния за България Цариградски договор последвал краха от Балканските войни.
В края на 1919 година Султана Рачо Петрова го посещава в дома му. По това време Григор Начович преживява тежко втората българска национална катастрофа. Мълчалив и болен той успява да каже само: „Това са последствията от убийството на Стамболова – нищо не остава ненаказано.” Няколко дни по-късно, на 4 януари 1920 година умира на 75-годишна възраст.
