Симона Русева
Всички настръхнаха срещу канцлерката Ангела Меркел – и в Германия, и в Европа.
Защо? Не заставала категорично зад кандидутарата на Жан-Клод Юнкер за председател на Европейската комисия (ЕК).
Преди евровота тя го подкрепи, но след оповестяването на резултатие замлъкна. Е, вчера късния следобед изрече с половин уста и увъртяно: “В момента водя разговори по посока, че Жан-Клод Юнкер би следвало да стане президент на ЕК”. Това е нито категорично да, нито не. Така тя си остави една вратичка отворена.
Меркел добре знае проблемите:
– По повод кандитурите за наследник на Барозу германските християндемократи и социалдемократи са на нож.
– Юнкер и Шулц са един срещу друг в битката за поста.
– Британците си играят своята игра и де факто са срещу останалите от ЕС.
Защо при това положение Меркел мълчи? Защото е умна!
Аргументите:
– Канцлерката беше против издигането на водачи на листи за евровота, което автоматично ги правеше кандидати за президент на ЕК. Тя знаеше, че не е възможно да има абсолютен победител с необходимото мнозинство от гласовете, което да му гарантира най-високия пост в ЕС.
– Меркел не беше убедена, че Юнкер е най-подходящият да оглави ЕК. Тя го познава отдавна, до нея достигнаха и слуховете, че той обича чашката. На канцлерката не се понрави, че Юнкер водеше вяла предизборна борба, изглеждаше уморен. Съвсем друг беше Мартин Шулц – борбен, завладяващ, енергичен, като че ли силите му нямат край.
– Тя не се помири и с неточното тълкуване на Договора от Лисабон. Там няма и дума за някакви водачи на листи, ерго мажоритарен вот при избор на председател на ЕК. В него е записано само, че държавните и правителствените ръководители предлагат на Европейския парламент кандидат за председател на ЕК, като съблюдават изхода от европейски парламентарен вот. Нищо повече!
Досегашният Европарламент обаче, или по-точно неговият президент, социалдемократът Мартин Шулц, изтълкува повратно буквата на договора и така се появи идеята за водачи на листи.
Меркел стои на много столове. (Де да бяха само два!)
Като германска канцлерка би било редно тя да подкрепи немеца Шулц, все едно от каква политическа боя е. А и социалдемократите са неин коалиционен партньор в Берлин. Като лидерка на Християндемократическия съюз обаче тя би била длъжна да застане зад Юнкер. Но, като най-влиятелната жена в Европа, че и в света (според класация на Форбс) тя прави всичко възможно да се избегнат раздорите между европейските лидери.
Меркел по никакъв начин не би допуснала британците да излязат от ЕС. Тя е бясна на крайните залитания на премиера Дейвид Камерън, който на всичкото отгоре е против Юнкер и действа задкулисно за провала му при вота в Европарламента за избор на шеф на ЕК. Канцлерката не налага открито кандидатурата на Юнкер, за да не даде още един коз на Камерън. Тя знае много добре, че ако Великобритания излезе от ЕС, както се заканва премиерът, това би било началото на края на Европейския съюз.
И още – ако тя не се съобрази с желанията на Камерън, задава се опасност неговите тори (британските консерватори) да се съюзят в Европарламента с германските евроскетпици от партията Алтернатива за Германия. Това би било кошмар за Меркел.
Защо тя говори за “пакет от кандидатури”, по който да се намери разумен баланс?
Защото предстои да бъдат избрани петима на ключовите постове в ЕС: председатели на ЕК, на Европейския съвет и на Европарламента, върховен представител по въпросите на външната политика и председател на еврогрупата.
Меркел иска тези постове да бъдат разпределени така, че всички страни да са удовлетворени. За да стане това, трябва да се осигури нужното мнозинство в Европарламента. Меркел е наясно – всяко прибързано изявление ще е в ущърб на желания от нея консенсус.
Така че не бива от Ангела Меркел да се очаква да изрече: “Стига препирни!” или “Това трябва да стане!”, или пък да не стане.
Умният политик търси консенсус. Ученият търси най-вярното решение. Физичката Меркел с трети канцлерски мандат е и едното, и другото.
От clubz.bg
