Първите дни след изборите очертаха какво ще бъде поведението на БСП в следващите месеци. В изборната нощ изглеждаше, че столетницата е изпаднала в нокаут и всеки що годе нормален човек можеше да прогнозира, че Сергей Станишев ще обяви оставка като лидер на БСП, а правителството на Орешарски има още няколко седмици живот. Така щеше да бъде ако българската политическа действителност се подчиняваше на някакви нормални политически правила. Когато предварително си обявил, че европейските избори са референдум за работата на правителството и изградиш цялата си кампания върху тезата, че ако хората не гласуват за теб ще се върне Бойко Борисов, то единственото, което трябва да направиш след като собствените ти избиратели не са излезли да те подкрепят е да се оттеглиш.
През последните няколко дни обаче Станишев показа, че няма намерение да се съобразява с изборните резултати. За начало той свика две заседания на ръководството на БСП, с които потопи всички надежди за разумно поведение от негова страна. На първото заседание анализирал резултатите от изборите в продължение на четири часа, докато на останалите членове на ръководството му им прималяло и след тежкия анализ забравили да му поискат оставката. След второто заседание на Изпълнителното бюро пък изпрати червените барони Дъбов и Гуцанов да обяснят на медиите, че слабият резултат за БСП е отговорност на правителството. Обаче и правителството нямало да подава оставка, а щели да му правят ремонт. То трябвало да стане по-социално. Социалната политика куцала и затова БСП загубила изборите. Това беше камък в градината на ДПС, защото за тази политика в правителството отговаря Хасан Адемов. Дали от БСП правят знак към коалиционния партньор или просто си дрънкат, колкото да минава времето, а с него и болката от изборния разгром не е ясно. Сама по себе си тезата за недостатъчната социална политика е крайно неадекватна. Социалната политика е един от секторите, в които правителството не е направило радикална реформа, каквато безспорно е необходима. Такова обаче е положението във всички останали сектори. За разлика от много от тях в социалната сфера, през последната година, поне не е имало никаква сериозна драма. Реформа не е направена, защото ако има такава, тя трябва да е към раздържавяване на фалиралата пенсионна система и засилване на частното осигуряване. Това обаче БСП няма да позволи да се случи никога.
Обвиненията към социалната политика се случват в момент, когато лекарите от „Спешна помощ” подават масови заявления за напускане в знак на протест срещу здравния министър Таня Андреева, Европейската комисия в прав текст обявява, че българската част от проекта „Южен поток” е незаконна, а енергетиката затъва все повече в дългове, които рано или късно ще бъдат платени от всички български данъкоплатци. Заедно с това страната демонстрира непредвидимост и политическа нестабилност, които правят частните инвестиции в икономиката невъзможни. От там шансовете за справяне с безработицата и ниските доходи стават все по-малки.
Днес БСП има възможност да помогне за решаването на само една криза, в която затъват българската държава и общество. Това е политическата криза. От една година насам правителството на Орешарски не е способно да реши нито един сериозен проблем на обществото, защото работи с нестабилно мнозинство в парламента. Тази ситуация непрестанно генерира нестабилност, която задълбочава останалите кризи. По правило политическата криза се решава с предсрочни парламентарни избори и колкото по-бързо бъдат проведени такива, толкова по-голям ще бъде шансът обществото да бъде успокоено и изпадналите в колапс сектори да бъдат лекувани. Вместо дата за предсрочни избори обаче получаваме тупкане на топката, мишкуване и бодрячески възгласи, че не се е случило нищо фатално. За кого не се е случило нищо фатално? За БСП? За онези, които след летния сезон ще останат без работа? За енергетиката, която ще фалира? За здравеопазването, образованието и пенсионната система, които с всеки изминал ден затъват?
БСП се е вторачила в пъпа си и в собствените си проблеми и единственото, с което се занимава е да бистри стратегии, как да се освободи по-деликатно от лидера си. Заради БСП точка номер 1 в дневния ред на държавата гласи: „Как да настаним Станишев на достатъчно удобно място, та да ни освободи от присъствието си?”. Няма как с подобен дневен ред да очакваме да ни се случи нещо добро. Защото всички мислим за Станишев и неговото бъдеще, а не за бъдещето на българското общество.
Правителството не подава оставка и не казва кога ще има предсрочни избори, защото лидерът на социалистите иска да емигрира от страната под формата на еврокомисар. Той все още не знае дали ще му се получи и затова тупка топката. Ако в Европа му направят проблем за еврокомисарството може да му се наложи да си остане в България и тогава ще трябва да продължи да лидира БСП. Затова изборите и политическата стабилност на страната ни зависят от личните планове на Сергей Станишев. Всичко останало е разтягане на локуми и високопарни изявления, които нямат никакво значение. България е спряла по средата на блатото и чака лидера на БСП да си нареди личния живот. Чак тогава опитите за излизане от тинята ще могат да започнат. Какво ще струват тези бакалски сметки на самата социалистическа партия е тема за друг коментар, но и това няма голямо значение. Защото България само би спечелила, ако след над 100 години вършене на глупости БСП вземе, че изчезне.
