Георги Ганев
Пренията по вота на недоверие към правителството заради фискалната му политика бяха пълни с числа, сравнения, статистика. Управляващите се показаха доволни и горди с постиженията във финансовата област, а министърът на финансите дори направи прогноза, че приходите в бюджета може да бъдат преизпълнени. Тогава защо опозицията – във и вън от парламента, говори за “гръцки сценарий”, “фалит”, “катастрофа”? Дали истината е някъде по средата?
Първо, нямам съмнение, че министърът на финансите знае, че има проблеми. Просто политическата игра повелява той да говори оптимистично. Но няма как да се скрият два много тревожни процеса, които се развиват успоредно. Единият е, че текущите финанси на държавата не вървят на добре.
Официалните данни на МФ показват, че дотук планът за бюджетните приходи не се изпълнява, и то сериозно. Това означава и сериозен проблем за разходите. При това положение предстоящата емисия на дълг става особено важна. Вярно е, че в нея няма нищо неочаквано и скандално, тя е планирана заради предстоящото през януари 2015 г. погасяване на около 800 млн. евро стар външен дълг на държавата. Само че плащането е 800 млн. евро, а се планира поемане на 1.5 млрд. евро нов дълг. Защо ли? Заради бюджетния дефицит. Тоест в емисията е предвидена и част за покриване на текущи разходи. Няма да се учудя обаче, ако се наложи да се взимат още пари назаем, за да се покрият плащанията по външния дълг идния януари.
Текущият бюджет очевидно има проблем.860 млн. лева е превишението на разходите над приходите само за първите 4 месеца. Това не е според предвижданията. Дефицит има дори за април, който традиционно е месец на силни приходи и на сравнително ниски разходи. Значи имаме 860 млн. лева бюджетен дефицит за април. А към тази дупка трябва да прибавим още две – в здравеопазването и във финансите на местната власт. По приблизителни оценки става дума за недостигащи между 300 и 500 млн. лева за всяка от двете системи, или общо между 800 милиона и един милиард лева. “Запълването” на тези гигантски дупки също в един момент ще опре до консолидирания държавен бюджет – не можеш да оставиш тези системи без средства. Парите на здравната каса ще стигнат само до септември, има недостиг на 400 млн. лева. Това го казва не опозицията, а директорката на НЗОК.
Никой не отрича, че България в сравнение с много други европейски държави е в добра финансова форма. Само че тя е наследена, за нея са работили няколко предишни правителства, не може сегашното да си я присвоява като заслуга. Освен това сегашното правителство всъщност допуска влошаване на публичните финанси.
Министри и депутати от управляващото мнозинство напоследък често повтарят, че фискалният резерв се бил увеличил много – през февруари 2013 г., в последните дни на правителството на Борисов, бил спаднал на 3.9 млрд. лева, а към края на април вече бил стигнал 6 милиарда лева. Излиза, че има 2.1 милиарда лева увеличение. Това привидно е вярно, но всъщност сравнението е абсолютно непочтено, защото от началото на тази година има промяна в начина на отчитане на фискалния резерв. Министерството на финансите вече добавя тук и средствата от еврофондовете, които България очаква да получи от Европейската комисия – сертифицирани, но още непреведени суми. Мисля, че става дума за около 1 млрд. лева. А през февруари 2013 г. също е имало европейски средства за получаване, но те не са били причислявани във фискалния резерв и без тях той е бил 3.9 млрд. Освен това аз пък бих сравнил сегашния май с положението преди година. Знаете ли колко беше фискалният резерв през май 2013 г.? Над 5 млрд. лева. Тогава имаше един уникален период от 8 поредни седмици, във всяка от които депозитът на правителството в БНБ, т.е. фискалният резерв, растеше. Това беше по време на служебното правителство с един друг финансов министър, който остави над 5 млрд. лева фискален резерв, без да броим бъдещите приходи по еврофондовете. С други думи, за изминалата година фискалният резерв всъщност е спаднал. А очакваните от ЕК средства не са “ликвидност от първи ред” – ако утре потрябват за плащане на пенсии примерно или за заплати на чиновници, не можеш да ги извадиш и да платиш. Те могат да дойдат след месец, след половин година или кой знае дали и кога.
И така, нямаме никакво увеличение на фискалния резерв, увеличение има на дефицита и на дълга. Това е влошаване на финансовата позиция на държавата, и то осезаемо.
Това развитие изнервя и рейтинговите агенции и неслучайно се стигна до намаляване на рейтинга на България. А това е лоша новина – може да повиши цената на финансирането за България. Оттам пък ще последва и вдигането на лихвите за фирми и за домакинства. Добре знаем, че банките нямат нужда от много извинения, за да вдигнат лихвите по ипотеките.
Самата политическа нестабилност изнервя финансовите пазари и това може да оскъпи финансирането за България. Съвсем друго щеше да е, ако правителството беше казало – да, имаме проблем, но имаме и план как да оправим нещата. За съжаление, това правителство няма политическо бъдеще, с което да се ангажира. Това е лошо.
И все пак дотук все още не можем да говорим за “гръцки сценарий”. Но стигаме и до другия процес на влошаване, който върви паралелно. Това е появата на още черни дупки, които не са причинени точно и само сега, от това правителство, но изведнъж стават толкова огромни, че няма как да се скрият. Това са т. нар. квазифискални дефицити, възникващи във важни предприятия – основно в енергетиката, и по-специално в БЕХ и НЕК. Въпреки че има отчаяни опити за покриване на данните, стана ясно, че НЕК има 336 милиона лева загуба и огромни задължения – за повече от 3 млрд. лева. Формално те не са част от държавния бюджет и от консолидираната фискална програма, но със сигурност ще тежат на българската публична кесия за в бъдеще. БЕХ има задължения за още около един милиард. А не се знае какви задължения на енергийния холдинг ще изскочат тепърва.
Ето как се появяват още едни над 4 милиарда лева дългове. Като ги съберем с бюджетните пробойни, се получава тази пропаст в държавните финанси, за която се тревожим. Дали обаче това означава, че България “лети” към фалит, към финансова катастрофа?
Много хора си мислят, че държавите фалират като фирмите. Или по начина, по който ни се случи през 1990 г., когато на 29 март премиерът Андрей Луканов обяви фалит на България – изпрати писмо на кредиторите в стил: “Прощавайте, ама не можем да плащаме”. Това беше много необичайна процедура.
Всъщност фалитът на държавата е процес. Той се случва тогава, когато правителството все по-отчаяно търси и все по-трудно намира кеш, с който да се разплаща. А страната потъва в ликвидна криза, която поразява действията на целия държавен апарат и всички трансфери по социални програми – просто идва моментът, в който пари няма. Дори да има активи зад задълженията, няма налични пари, с които да се плаща. Това видяхме в Гърция, където с години потъваха и все отричаха, че има проблеми.
Помним как в края на 2009 г. тогавашният финансов министър Симеон Дянков се озова пред ликвидна криза – с неразплатени договори за над 800 милиона лева и т.н. С цената на скандали и рязане на разходи бюджетът бе вкаран в рамки. Това е – или режеш разходи, или взимаш все повече заеми, докато положението стане неспасяемо. .
България е тръгнала натам. Възможно е през юни-юли фискалният резерв да спадне сериозно, а следващото правителство да се чуди как да го възстанови до законовия минимум в края на годината. Ликвидната криза е съвсем реална заплаха. И може да се стигне до вдигане на данъци, до болезнено рязане на разходи. Има и друго “решение”, което Дянков пробва, и има и лоши примери, като Унгария, Аржентина – да се сложи ръка на частни активи – като частната пенсионна система например. Като нищо на някого може да му хрумне да посегне на тези 5-6 милиарда лева – ще говори за пенсии, за грижа за старите хора, но всъщност ще “кърпи” текущи проблеми на държавата.
Ето защо трябва обединение около план за излизане на България от кризата, който да бъде приложен след предсрочните избори.
От sega.bg
