На това място няма пъстри цветя, макар името на местността да обещава именно пъстроцветен килим. “Тел ал Уарид”, или хълмът на цветята, е демаркационната линия и последният пост на иракските кюрди “преди фронта”, както те обичат да казват. От другата страна са бойците на ислямистката групировка ИДИЛ /Ислямска държава в Ирак и Леванта/ и техните съюзници от иракските сунитски кланове. Навсякъде в праха лежат униформи на иракската армия. Войниците са ги разменили за цивилно облекло, преди да дезертират, или да се присъединят към бунтовниците. На тяхно място позиции са заели иракско-кюрдските сили Пешмерга /”Бойците, които гледат смъртта в очите”/. Те са иззели всички изоставени от иракските войници оръжия и боеприраси.
“По-добре снаряжението да е в наши ръце, отколкото да попадне в ръцете на ИДИЛ”, казва един от водачите на Пешмерга. Само 48 часа след като бойците на ИДИЛ превзеха град Мосул, кюрдите заеха позиции във всички “спорни области” от сирийската граница та чак до провинция Диала в близост до Иран. Това са градове и села, за които кюрдите открай време казват, че принадлежат към иракската част на Кюрдистан. Например богатият на петрол град Киркук, наричан от кюрдите “сърцето на Кюрдистан” или “Ерусалим на кюрдите”. През 1991 година, след войната за Кувейт, кюрдите получиха автономна област, която беше охранявана от американците с помощта на зона, забранена за полети, но някои от техните области все пак останаха под контрола на Саддам Хюсеин.
Когато “коалицията на желаещите” навлезе в Ирак през 2003 година, кюрдите воюваха на страната на САЩ и окупираха въпросните области. В това число и Киркук. Американците обаче ги изтласкаха обратно в техния автономен регион. Окупационните американски войски настояха в новата иракска конституция да бъде записано, че териториалните претенции на кюрдите следва да бъдат проучени. Премиерът Нури ал Малики обаче така и не проведе никакви народни допитвания във въпросните региони. Междувременно от тях вече няма и никаква нужда: в хода на новото въстание в Северен Ирак, кюрдите поставиха правителството пред свършени факти. За тях войната от 2003 е получила своя завършек именно сега. Затова те нямат намерение да се изтеглят от окупираните от тях градове като Киркук. Салах Дело е представител на партията на президента на Иракски Кюрдистан Масуд Барзани. Бойците на Пешмерга дойдоха да защитават Киркук и вече никога няма да се изтеглят оттам. Това е невъзможно”, казва Дело.
Целта е независима кюрдска държава
Външният министър на Ирак Хошияр Зебари наскоро заяви, че бойците Пешмерга могат да се присъединят към редовната иракска армия, за да спрат настъплението на ИДИЛ към Багдад. Самият Зебари е кюрд и член на партията на Масуд Барзани. Салах Дело обаче смята, че е изключено кюрдските бойци да се включат в отбраната на Багдад. “Пешмерга никога няма да участват в операции за отбраната на столицата. Те са тук, за да защитават Кюрдистан”, казва той.
Според Дело присъединяването на Киркук към автономния кюрдски регион е още една стъпка към независимостта и създаването на кюрдска държава. А кога това ще стане факт? “Скоро”, казва Салах Дело. Това, че подобно нещо би означавало разпадането на днешната иракска държава, според кюрдския политик не е страшно. Той смята, че проблемът може да бъде решен само чрез разделянето на Ирак на една сунитско-арабска, една шиитска и една кюрдска държава. “Защото сунитите и шиитите не са разбират помежду си, а ние имаме проблем и с едните, и с другите”, казва Салах Дело.
Кюрдите могат да се възползват от сегашните боеве, за да осъществят старата си мечта за собствена независима държава. Дали обаче биха могли да си съжителстват със съседи като бунтовниците от ИДИЛ?
Салах Дело смята, че те не представляват опасност за кюрдите. “ИДИЛ няма да посмее да нападне кюрдите. Той твърди още, че повечето бойци и без друго не били ислямисти, а обикновени сунити, които са недоволни от шиитското правителство в Багдад. А феноменът на ислямския тероризъм, свързан с “ИДИЛ” ще изчезне от само себе си, след евентуалното разпадане на Ирак, казва Дело.
От dw.de
