Иван Ибришимов
Попитали Станишев защо е русофил. Защото съм социалист, отвърнал той. Попитали го защо е социалист. Защото съм патриот, отвърнал той. Попитали го защо е патриот. Защото съм русофил, заключил Станишев.
В този, напомнящ за пияницата от „Малкият принц” на Екзюпери словесен каламбур, има много истина, защото до ден днешен голяма част от привържениците на БСП, АБВ и „Атака” възприемат патриотизма и русофилството като синоними. След онова 45 годишно промиване на мозъци сам по себе си този факт не е изненадващ. Изненадваща е метаморфозата на самото русофилство, което бавно но сигурно се превръща от емоционално в комерсиално.
По следите на децата и парите
Отдавна не е тайна, че повечето деца на големците в България – политици, предприемачи, банкери, добре облечени бизнесмени и пр. учат в най-прочутите университети на Европа и САЩ . Не съм чувал скоро някои от тях, дори потомци на най-върлите русофили, да са се затичали към Русия. В голяма част от случаите по-късно те намират професионалното си осъществяване и новия си дом точно в страните, в които са получили образованието си.
В самата Русия положението е идентично. Двете дъщери на президента Путин живеят в чужбина, едната в Холандия, другата в Германия, а сега май в Корея. Дъщерята на външния министър Лавров учи и живее в Ню Йорк. Синът на вицепремиера Жуков е в Лондон. Дъщерите на двама заместник председатели на руския парламент са съответно в Швейцария, Англия и Германия… При децата на олигарсите тенденцията е още по-ярко изразена. В Русия, по разбираеми причини, не е проява на добър вкус да се говори по темата, но въпреки страха информацията все пак пробива тук-там.
Така стои въпросът за младите и техния „патриотизъм”, но той подсказва, че и патриотизмът на родителите им е с по-особен характер. Финансов, а не емоционален характер, защото средствата, с които те разполагат и демонстративно харчат, далеч надхвърлят официалните им приходи! Изглежда, от кремълска гледна точка, това не впечатлява особено руското общество.
Същото е и тук, но с допълнението, че една голяма част от мръсните пари, които играят на българска сцена, също имат руски произход.
Диагнозата на Михник и далаверата
„Путин би могъл да корумпира всички страни в Европейския съюз – било чрез шантаж, било като развива „специални отношения” с бизнеса, било като корумпира ключови хора – както направи с бившия германски канцлер Герхард Шрьодер.” Това каза пред студенти и преподаватели бившият голям полски дисидент, а днес още по-голям журналист и общественик Адам Михник при последното си посещение в София. Макар индиректно, той даде най-точното обяснение за много от необяснимите, на пръв поглед, особености на т. нар. български преход. Ветеранът бръкна в раната и направо постави диагноза!
Тук се крие и кодът за дешифриране на яростната битка в левицата кой да контролира отношенията с Русия – дори не толкова политическите, колкото икономическите и в частност – отношенията в енергетиката. Обясняват се и връщането на президента Първанов, автор на прословутия „голям шлем” в политиката чрез формацията „АБВ”, и яростната битка на Станишев за оставането му във властта, и щуротиите на приближените му министри и депутати в подкрепа на руските интереси и против политиката на ЕС и НАТО, чиито членове сме. Защото корупционните пари около големите руски енергийни проекти са факт, за който все повече политици и у нас, и в чужбина говорят открито.
Според бившата депутатка от БСП Татяна Дончева дори в конфликта между Делян Пеевски и Цветан Василев основна роля играят не парите на „Булгартабак” и КТБ, а очакваното участие на контролирани от тях фирми в осъществяването на далаверата Южен поток. Така беше доскоро и с финансовата клоака АЕЦ „Белене”, където Първанов и кръгът около него държаха в желязна захапка всички мераклии да се облажат. Очаква ли някой ДАНС и прокуратурата да разследват къде потънаха над два милиарда лева или кой е виновен за неустойките, които евентуално България ще плаща за беленския гьол? Аз поне – не. Но за сметка на това що годе разбрах, защо дори премиерът Орешарски твърди, че не знаел какво съдържат договорите за Южен поток. Такива са тайнствата на „загадъчната славянска душа”.
Къде остана русофилството?
Ами остана при драгия електорат на левицата и при свързаните с нея социологически агенции, които все повече приличат на пропагандни централи. Според тях едва ли не над 60% от българските избиратели са русофилски настроени и основната причина БСП да се провали на евроизборите била придържането на министрите на отбраната и на външните работи, Найденов и Вигенин, към позицията на ЕС за конфликта между Русия и Украйна. Но ако процентите за всички избиратели наистина бяха над 60, то те не биха изхвърлили от европарламента представителите на проруските националисти от „Атака”, които открай време заемат открита антиевропейска и антинатовска позиция.
Така окуцялата върхушка на БСП се изправи пред нова дилема – да провежда крайна проруска политика, каквато ще се хареса на твърдото й избирателно ядро, или да играе по-внимателно за разширяване на периферията. И тъй като в ръководството на БСП все още има умни хора, които различават доброто чувство към Русия от прагматизма на евроатлантическия избор, драмата на социалистите тепърва предстои. На очакваните наесен предсрочни парламентарни избори ядрото ще даде на БСП толкова или малко повече гласове, отколкото сега на европейските, но без разширяване на периферията. Тогава БСП със сигурност ще остане в опозиция, а ако разчитаме правилно ходовете на ДПС през последните месеци, не само в опозиция, но и в изолация. Защото откритото й коалиране с „Атака” неизбежно би довело до нелицеприятния термин „националсоциализъм” , а ББЦ на Бареков логично може да стане финансова жертва на конфликта между Пеевски и Василев.
Затова не са изненада и обвиненията на кръга около Станишев за намесата на американски и европейски политици в българските потайности. Че иде реч за търсено оправдание за провала е ясно, но това е тъпа и уязвима позиция, след като знаеш, че не само си член на ЕС и НАТО, но си и външна граница на двете могъщи организации.
В крайна сметка за всички е видно, че парите, влизащи в България от ЕС са явни, чисти и стигат под контрол до много хора, а парите от Русия са договорно законспирирани, съмнително чисти и предназначени за малък кръг безконтролни кремълски протежета. Затова съм убеден, че и за държавата, и за хората е много по-добре да бъдем под евроамериканско, отколкото под руско влияние, но още по-убеден съм, че разкраченото положение на БСП е опасно не само за бъдещето на лявата партия, но и за националната ни сигурност.
От pozicia.eu
