Да започнем с анализ на последните събития, арести, прокурорскигрешки, банки, поставени под надзора на БНБ… Задава ли се криза оттипа на тази през 1996–97 година?
Не, днес има законови гаранции и механизъм за банков надзор, които не позволяват подобно развитие. Но сценарият за източване, фалиране и неплащане на крупните кредити към КТБ е същият. Нека направим сравнение.
Хиперинфлацията от 1996–97 година е резултат от неконтролираното рефинансиране на търговските банки от БНБ с пари от бюджета. Търговските банки, от своя страна, отпуснаха средствата, заети от БНБ на клиенти, за които предварително знаеха, че няма да ги върнат. Процесът беше прецизно планиран от среди в БСП, свързани с бившата Държавна сигурност. В последвалите съдебни процеси откраднатите бюджетни пари и вложенията на хората не бяха върнати и виновниците за кризата не бяха наказани. Единствените, които спечелиха от хиперинфлацията през 96–97 година бяха подставените лица и фирми на БСП (ДС) с крупни кредити, които не върнаха.
Политиците, които финансираха през КТБ огромните си сделки за закупуване на медии, на разпространителски вериги, на „Булгартабак“, на „Виваком“ и др. искат да фалират банката, за да не платят дълговете си, а да прехвърлят на всички нас това задължение.
Нека проследим активното мероприятие. Подготовката на блицкрига започна с тежък артилерийски огън от страна на прокуратурата и полицията – арести на псевдоатентаторите на Пеевски, чието убийство било поръчано от собственика и шеф на КТБ Цветан Василев. Нападението на ДПС започна със 72-часова медийна обработка за убийците на Пеевски и за тежки съдебни спорове на големи търговски дружества с банката. Съдът прекъсна медийната атака с освобождаването на мнимите убийци „поради липса на доказателства”. Но медийната атака беше изиграла ролята си – започна лавинообразно теглене на каса от вложителите, а големите държавни дружества изтеглиха стотици милиони левове от банката. Никоя банка не може да издържи на подобен натиск – не издържа и КТБ и поиска помощ от БНБ. Парирането на помощта от БНБ стана с втора поява на прокуратурата на бойното поле – привика управителния съвет на БНБ да даде обяснения и връчи обвинение на подуправителя на централната банка, отговарящ за банковия надзор. Това забави действията на централната банкова институция, която едва в неделя – с шест дни закъснение, взе решение за сливане на КТБ с Българската банка за развитие и Фонда за гарантиране на влоговете.
Решителният удар за фалиране на банката и за придобиването й на безценица от ДПС беше планиран да се нанесе от ВТБ или от Оманския фонд, но той не попадна в целта. БНБ все пак взе вярно решение и едновременно сля КТБ с ББР и постави дъщерната й „Креди агрикол България“ под особен надзор. Плячката КТБ се оказа далеч от лапите на Ахмед Доган. Поне засега!
Нещо повече, ако квесторите на банката пристъпят към незабавно преструктуриране на кредитите в изпълнение на всички надзорни изисквания на централната банка, завесата ще падне и ще стане ясно кой тресе държавата и защо се рискува финансовата й стабилност. Отговорът – този, който откаже да плати дълговете си към КТБ, е властелинът на държавата, октоподът с пипала в законодателна, изпълнителна и съдебна (прокурорска власт) – почетният председател.
Банкерът Василев съвсем не е невинен в този сценарий. Години наред под негово ръководство банката обслужваше властимащите и просперираше от злоупотреба с влияние – нейни дружества печелеха апетитните обществени поръчки, изкупуваха на безценица държавни дружества, притискаха с лостовете на властта и печеливши частни фирми и придобиваха контрол в тях, наливаха парите на бюджета и големите държавни фирми в банката и др. Василев дължи обяснение на важни за обществото въпроси: Кои са истинските собственици на „Нова медийна група“ и разпространителската им мрежа, „Булгартабак“, „Лафка“, „Виваком“ и др., закупени с кредити от КТБ? Кои са политиците които реално имат собственост в горните дружества? Как тези политици са въздействали с публичната си власт за придобиването на горните дружества? Коя е реалната власт зад привидната?
Защо се стигна дотук и на какво се дължи разпадът на политиката и науправлението?
Разпадът на политиката и управлението се дължи преди всичко на ерозирането на доверието на гражданите в българските институции и в партиите на статуквото.
Правителството започна работа в условия на ниско обществено доверие, с лабилна и прикрита парламентарна подкрепа. След поредица от компрометирани назначения, връх в които бе това на Пеевски за председател на ДАНС, доверието в кабинета допълнително се срина. Последвалите продължителни протести доведоха до обществена криза – до „студена война” между гражданите и властта.
Неадекватните опити на тройната коалиция да успокои политическата обстановка демонстрираха неспособността й да се справя с управлението. Партиите в парламента доказаха, че вместо да се грижат за интересите на страната и хората, ежедневно прокарват лобистки закони и произвеждат скандали. Разкри се и най-уродливото лице на българската политика – партии, превърнати в корпорации, се хванаха „гуша за гуша” за разпределението на порциите на властта. Корпоративните войни по политическите върхове, на които сме свидетели през изтеклата година, ясно показаха, че партиите използват институциите за саморазправа и самообогатяване. В тези условия разпадът на институциите достигна степен, в която държавата спря да работи.
Не мислите ли, че това напрежение беше малко изкуствено създадено?Това правителство, общо взето, се справя с управлението на страната.Или не споделяте такава теза?
Правителството на Орешарски не се справя с управлението на страната. То закрепва интересите на управляващите бизнес групировки. Решенията на МС следват интересите на корпорацията ДПС или на кръга фирми на БСП. За „Атака“ се отделяха блага и от двата клана – все пак псевдонационалистите дълго време крепяха правителството.
Има ли опасност за България от конфликта между Русия и Украйна?
Свидетели сме не просто на нападение на Украйна от страна на Русия, а на исторически сблъсък по оста Европа – Евразия. Анексирането на Кримския полуостров и газовият рекет на Русия над Украйна и Европа поставиха на карта сигурността на повечето европейски държави. България се оказа най-уязвимата страна от потърпевшите от този конфликт. Освен несигурност на газовите ни доставки България бе нападната пропагандно от Русия, изливаща огромни пари за оцапването на проевропейската гледна точка и против мненията, защитаващи европейската ни принадлежност. Стана медийно непрестижно да се говори за естествения ни европейски избор. В тази медийна война българи се изправиха срещу българи по фалшивата ос русофили – русофоби. Единствено Реформаторският блок зае ясна позиция за приоритета на България в този исторически момент – незабавно влизане в Шенгенското пространство.
Кои са основните реформи, зад които застава Реформаторският блок?
Хората се нуждаят от повишаване на доходите си и от повече възможности за работа, особено за младите хора, които все по-трудно намират реализация. Ще отговорим на очакванията им:
Първо, като проведем спешни мерки за спасяване на българската икономика от последиците на финансовата криза и създаване на условия за икономически растеж. Повече и по-добре платени работни места може да има само след ръст в производството и услугите.
Второ, като спрем източването на европейските фондове и насочим средствата приоритетно в нови производства, а оттам и в нови работни места. България очаква почти 8 милиарда лева фондове от ЕС – ще бъде национално престъпление с тях да не се разкрият поне 160 хиляди нови работни места.
Трето, като очертаем ясно мястото на монополите и ги принудим да не се простират извън него. Хората днес са нормативно и регулаторно безпомощни пред монополите – това спешно трябва да се промени. Ще притиснем тръстовете и разбием картелните споразумения и така ще осигурим конкуренция, т.е. ниски цени на стоките и услугите.
Четвърто, като променим начина на работа на полицията, прокуратурата и съда така, че у хората да се върне усещането за справедливост, да почувстват живота и имуществото си сигурни и правораздаването – бързо и ефективно.
Пето, като осигурим гаранции за прозрачност и свобода на медиите.
Шесто, като проведем административна реформа, повишаваща ефективността на работа на администрацията и поставяща я в услуга на гражданите.
Тези и много други промени във всички области на обществения живот са основата на управленската програма на Реформаторския блок. Повече от когато и да било сме готови да преосновем България!
Възможно ли е друго управление? Всички казват, че следващотомнозинство ще е същото, но в друга конфигурация. Защо да го сменяме?
Народите се учат единствено и само от грешките си. Това е исторически потвърдено. Няма друг начин българинът да научи кое е правилно и кое грешно. В момента той знае, че последните правителства бяха силни на харчене и слаби на реформи. Всяко общество (както и всеки човек), за да е успешно, трябва непрекъснато да се развива и усъвършенства – да се реформира. Макар и труден, този е единственият път да живеем по-добре и да завещаем на децата и внуците си шанс за равен стандарт на живот с този в Западна Европа. Надявам се повече българи да са го осъзнали.
Вярвам в българския инстинкт за самосъхранение и очаквам на парламентарните избори през есента доверието в Реформаторския блок да бъде значително по-високо от това на европейските. Блокът ще бъде незаобиколим фактор при формиране на следващото правителство и в определяне на управленската му програма. Без блока новото управление отново ще бъде съвкупност от корпоративни интереси. Само нашето участие гарантира модерно, проевропейско и реформаторско управление на страната – без задкулисни договорки, без влияния от олигархични кръгове, без мафиотски сраствания, за силни антимонополни мерки, за ефективни съд и прокуратура и т.н. Хората, които припознават горните цели, ще гласуват за Реформаторския блок, а вярвам, че те са мнозина.
Въпреки това, което казвате, има един основен въпрос – процентите виса малко, за да диктувате правилата на играта. Как се изпълнява товатрудно упражнение: влизане във властта – запазване на цялост –налагане на тези правила, при положение че зависите от ГЕРБ, койтоспоред мен разсипа десницата?
Така е – процентите имат значение и поемането на отговорността за управлението на страната минава през достойно представяне на изборите. Само чрез солидна подкрепа от избирателите блокът може да стане гарант на големите промени, от които се нуждае страната. Доказахме своята сила на европейските избори, сега е време да убедим хората в нуждата Реформаторският блок да бъде трета политическа сила в страната. Това е важно, за да влезем в управлението с необходимата тежест, която да гарантира изпълнението на управленската ни програма и да запазим единството на коалицията. ГЕРБ не е елемент на това политическо уравнение. Нашето участие или неучастие във властта не зависи от поканата на ГЕРБ или на която и да е друга партия, а от политическата тежест на блока и от наличието на политическа воля за поемане на водеща роля от Реформаторския блок в изпълнението на необходимите реформи.
Отстрани РБ не изглежда толкова единен. Вашият коментар на казуса„преференция за Светослав Малинов срещу Меглена Кунева”?
Реформаторският блок е единен. Преминахме първото си изпитание – европейските избори – и се готвим за следващото – предсрочните избори наесен. Нямаме време за вътрешнопартийни маневри или за преформатиране на коалицията. Имам лоша новина за противниците ни – Реформаторският блок ще се яви единен на предстоящите избори.
Преференцията е възможност за хората, не за политиците. Нейното упражняване е коректив на партийно-феодалната система на избори. Като млада коалиция ние не носим греховете и лошите навици на вождистките партии. Доказателство за това е, че избирателите на Реформаторския блок са тези, които в най-висок процент са се възползвали от преференцията в евроизборите. Имам и добра новина –политиците трябва да очакват все повече подобни изненади от избирателите.
Не мислите ли, че граждански съвет в политическа партия е като повечеH2O във водата, цитирам колега журналист. Партията е гражданскообразувание, защо са й повече граждани на една партия, съставена отграждани? Ние с вас сме от течението, което изгради ДСБ, която бешезамислена като гражданска алтернатива на партиите, които вече бяхаизпаднали в клиентела. Защо този граждански съвет не станеполитически орган и не функционира като политически орган?
Гражданският съвет на Реформаторския блок е политически орган. В неговите правомощия са коалиционната политика, отделни позиции от общата политика на блока – предизборна програма, конституционна реформа, външна политика, бюджет и др.
Партиите у нас се превърнаха в корпорации. За да се отличим, трябва да подчертаем, че сме склонни да чуваме гражданския глас. Освен това процесът на събиране на пет партии в общ политически съюз се нуждаеше и от катализатор на „химията” между тях. Този катализатор бе и продължава да бъде Гражданският съвет на блока – неговите членове са пазителите на „свещения огън” на коалицията.
От glasove.com
