– Г-н Прошков, изборите идват и остро стои въпросът за бъдещето на десницата. Все по-често се чуват прогнози, че Реформаторският блок ще се разпадне още преди парламентарния вот. Виждате ли такъв риск?
– Делението на десните свърши и който не съзнава този факт, прави груба политическа грешка. Свърши не в името на нашето мизерно оцеляване. А защото ние имаме доверието в себе си, че сме смислени хора, които могат да вкарат приличие в политиката. За да успеем, трябва да сме единни, да не се разправяме помежду си и да не си човъркаме пъпа.
– Как си обяснявате, че непрекъснато ви притискат да вземете отношение към ГЕРБ, а вие нямате единна позиция? Бихте ли управлявали заедно, ако този път влезете в НС?
– Този въпрос е по-редно да се задава на ГЕРБ. След изборите на 5 октомври това ще бъде партията, която със сигурност ще участва в управлението. Те трябва да решат с кого ще управляват, ако нямат пълно мнозинство. Ако имат, другият въпрос е дали ще търсят конституционно мнозинство.
– Създава се нова партия „Движение 22 септември“ с ярки лица от синьото минало, която гравитира около ГЕРБ. Предполага се, че и тя ще вземе от вашите гласове. Това притеснява ли ви?
– Не изпитвам негативна емоция към създаването на десни партии, но от опит зная, че то не носи нищо. Състезанието кой е най-автентичният десен и кой е по-по-най-десен не работи. Затова в Реформаторския блок се опитваме да вземаме колективни решения, колкото и да е трудно.
Ключът към бъдещето на Реформаторския блок е индивидуалното членство. Това ще отвори възможност към нас да се присъединят нови хора, които не искат да членуват в някоя от партиите в блока. Всяка една от тези партии вече не носи със себе си достатъчно сила и доверие. Докато блокът е символ на обратния процес – на събирането и на доброто. Индивидуалното членство трябва час по-скоро да се случи.
– Кога все пак?
– Въпрос на разговори. Но все повече хора разбират, че то ще стабилизира блока и ще създаде основата за евентуалното прерастване в единен субект. То ще върне хора, които сме загубили – не като гласове, а като знания и опит.
– Наскоро обаче изключихте от ДБГ един млад човек – Иво Иванов, който поиска оставката на Меглена Кунева. Пред медии сега той твърди, че Кунева работи срещу Гражданския съвет и индивидуалното членство, че Даниел Вълчев дърпа конците в партията, че сред вас има симпатизанти на лявото. Има ли отново напрежение в ДБГ?
– Иво Иванов винаги се е изказвал критично. През септември той гласува против нашето ръководство. На фона на тресящата се държава не одобрих, когато той излезе с писма срещу ръководството на ДБГ и срещу нейния лидер. Но за мен изключването му на Национален съвет бе голяма грешка. Присъствали са по-малко от половината от членовете на Националния съвет. Имало е малък кворум. Самият аз не присъствах, но ако бях, щях да гласувам против.
– Защо?
– Изключването води до изостряне на напрежението, до негативи, до интервюта, за които споменахте. Такива вътрешнопартийни вглеждания са излишни. Иво Иванов е просто млад човек, който изказва силно критично мнение. Не одобрявам да се изключва който и да било за каквото и да било. Партия, която изключва от своите редици, не може да бъде голяма. Тя трябва да приобщава различни мнения.
– В българските партии не се търпят различните мнения. И вие напуснахте ДСБ заради „нездрава атмосфера“ преди две години.
– Напуснах, защото не бях съгласен с политиките на ръководството, но това вече не е важно. В ДСБ сега има по-различен разум. С набора Радан – ние сме от едно поколение, затова го наричам набор – работим за единение, а не за тежки квалификации. Надпреварата кой ще стане новият гуру на дясното е само в полза на опонентите.
– Дясното еманципира ли се от Иван Костов?
– Целта на дясното не е да се еманципира от когото и да било. Новото дясно трябва да се еманципира от модела на разцепване на държавата на групировки. Не че сега то е вътре в модела, но предупредителната лампа трябва да свети. Защото, за да създадеш картел като сегашния, не ти трябва цяла партия, трябват ти отделни фигури.
– Използването на преференцията, която измести Кунева, беше ли стъпка към единение, или бе удар под кръста?
– Преференцията е легитимен и свещен инструмент за правото на избирателя да подбере кандидатите. Той би бил опасен в малки населени места при малък брой избиратели, тъй като тогава би могло да се получи пренареждане в интерес на политически брокери. Иначе преференцията учи партиите, че трябва да си подбират кандидатите от първия до последния.
– У вас не остана ли горчивина от случилото се?
– Не. ДСБ имаха по-добра подготовка, а и преференцията мотивира много хора да гласуват. Десният избирател не обича да му спускат нареждания и да му казват: партията майка реши. Той обича сам да си създава мнението. Имаше и елемент на неинформираност – хора, които не знаеха, че гласуването за листа не означава гласуване за водач.
– Реформаторите ще се откажат ли от яростния антикомунизъм, който разделя обществото?
– Комунизмът освен друго е и методология, която в момента е присъща на много партии в България. А антикомунизмът е възможност да разпознаваш тази методология, да отсяваш зърното от плявата, брокери от политици.
Наскоро слушах интересна лекция на моя колега от Столичния общински съвет Вили Лилков за „бившите хора“. Така ги е наричала самата Държавна сигурност. Това са били хора от елита на България, които по времето на комунизма са пречупвани или маргинализирани. И сега има методология, която превръща почтени и нормални хора в „бивши хора“. За да променим това, трябват смелчаци. Моята тайна надежда е, че от Реформаторския блок може да изкристализира отбор от по-смели хора.
– Вярвате ли, че ако ГЕРБ спечели изборите, ще предприеме такива стъпки, че да превърнат фасадната демокрация в истинска?
– Въпросът не е дали вярваме, а дали всеки в обществото, не само ГЕРБ, осъзнава, че трябва да направи тези стъпки. Затова е важно да се откажеш от някои инструменти на властта – от възможността да управляваш съдебната система, когато си политическо лице, от възможността да се обаждаш от червения телефон на медии и т. н. Ако следващата власт не направи този отказ, то тя ще доведе страната до още по-тежка криза, а това ще е недопустимо за самото общество.
