Преди година написах коментар “Тъжно за ДПС”. В него обясних, че с политиката си на подкрепа за БСП, ДПС ще си нанесе толкова силен удар, че в идващите години ще участва в българския политически живот от ъгъла на политическата сцена.
ДПС задмина всички мои очаквания и се омаза от главата до петите.
Не можеш да си национално отговорна либерална партия, когато за повече от година и при очевидна несъстоятелност даваш:
– твърдата си подкрепа за БСП и правителството на Орешарски, което е най-слабото българско правителство от времето на Беров и Виденов.
– твърдата си подкрепа за депутата Пеевски, човек предизвикал две национални кризи – с желанието си да оглави ДАНС и сега, когато с помощта на държавата съсече доскорошния си сътрапезник Цветан Василев и раздруса банковата система.
Всъщност, всичко това стана под благия поглед на Местан и Доган.
Само тези два примера, а те са само малка част от редицата “заслуги” на Движението, са достатъчни за да е ясно, че не трябва да има повече политически сватби с ДПС.
Движението е заслужило заслужена почивка.
Защото ДПС като една Горгона на българския политически живот чака нов партньор да я погледне, след като вкамени БСП. Много е вероятно ГЕРБ да се изкуши да отправи поглед към медузата и да го застигне същата участ.
Всички политически играчи трябва да са наясно, че нова сватба с ДПС води да същата политическа съдба, която сполетя БСП и Атака – нещо, което много прилича на разгром.
Пък ДПС дали е, или не е, застаряваща селска мома, която чака да бъде пожелана, по думите на г-н Местан, дали е Горгона, която чака да бъде погледната от нов политически партньор, за да го вкамени, ще оставим на преценката на историята.
Но човешката оценка е ясна като две и две.
Само заради това, че ДПС остана зад Пеевски и Орешарски, както и зад БСП е достатъчно за да мине за дълго в опозиция.
Защото центристката либерална партия целенасочено и съзнателно, и в голяма степен цинично подкрепяше и подкрепя политики, които изглеждат в интерес на тесен кръг от българското общество.
Всъщност ДПС получи вече червен картон, защото коалицията с Атака и БСП се разпадна под напора на некомпетентността, двуличието, кадруването и задкулисието. Но и тази политика, чиято отговорност е и на ДПС, освен на БСП и Атака, върна България години назад.
И идва моментът на равносметка не на самодоволство, а то се излъчва от всеки политически представител на тази партия.
И защо е това самодоволство? Вероятно си представят поредната балансираща роля в новото НС. Нови министри и заместник-министри, нови шефове на агенции, нови възлови позиции в структурите на властта. Ами ако нещата този път не се получат?
Защото докато пазят Пеевски, като нещо най-свидно, за тях пътят е само в една посока, към ъгъла на политическата сцена.
КОЙ остави депутата Пеевски седмици наред да клати държавата, да ползва службите и прокуратурата в една икономическа битка в която залог бе и е всеки български гражданин? Нито дума по въпроса. Показателно.
Затова е добре малко да смирят тона и да се огледат. Днешна България не е България от близкото минало. Така че с поздравления за изборния успех през май, нека да е ясно, че той ще е доста по-различен през октомври. И не като абсолютни числа, а като диагноза. Защото ДПС ще си вземете своето.
Но и защото няма как да избягат от истината, а тя е, че носят отговорност за всичко случило се от последните парламентарни избори насам. Носят отговорност.
Вярно е и другото. ДПС има гарантирани гласове.И точно това е в основата на всички им проблеми, а от там и на самото ръководство на тази партия. Когато имаш гарантиран вот, това те поставя в коренно различна ситуация. С годините тази ситуация повреди “рецепторите” на ДПС и те вече не отчитат реалностите на България.
Може ли България да бъде управлявана от такава коалиция, в която ДПС да няма балансираща роля?
Отговорът е в ръцете на ГЕРБ. И на Реформаторите. Ще поискат ли (могат ли) да управляват без ДПС.
Мисля си, все пак, че поуката е очевидна.
Далеч от ДПС, далеч от Пеевски, далеч от Местан, далеч от Доган!
Колкото по-далеч, толкова по-добре.
