В този ред и последователно, САЩ и Русия суспендираха участието си в Договора за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег (достигащи цели от 500 до 5500 км). Той изискваше премахването на ядрените и конвенционални наземни балистични ракети, така както и ангажимента от подписалите го страни да не произвеждат, тестват или притежават такива.
Независимо от това какво изговарят двете страни публично, на практика и САЩ, и Русия са по-скоро доволни, че вече няма се съобразяват с разпоредбите на Договора. Спокойно можем да кажем, че и във Вашингтон, и в Москва спрямо този нормативен документ преобладаваше най-вече критичното отношение.
Затова не вярвайте на изкуствените сълзи или на минорния тон по темата, когато те идват от подиуми като тези на Кремъл или Белия дом.
Причините за споделеното критично отношение между САЩ и Русия спрямо Договора за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег са основно две.
Едната е, че този договор оставяше извън обхвата си трети страни като Китай, Пакистан, Индия, Северна Корея, Иран и т.н. Т.е. и Вашингтон, и Москва разбираха добре, че докато се парират и ограничават взаимно, то тяхното предимство в ракетното инженерство и производства бързо се стопява от други амбициозни държави. Нека дадем пример с Китай.
Ако Китай бе страна по Договора, то 95 процента от притежаваните от нея над 2 000 балистични и морско-базирани ракетни снаряди щяха да нарушават разпоредбите в него. Това пише в доклад, изготвен от Комисията за преглед на икономическите отношения и отношенията на сигурност между САЩ и Китай. По-голямата част от наличните ракетни снаряди на Китай са оборудвани с конвенционални глави, някои обаче са с ядрени такива, а трети имат възможност да носят и конвенционални, и ядрени. Ракетната програма на Китай – конвенционалната и ядрената й, продължава цитираният доклад, е разпозната като ключова в стратегията на страната за възпиране на държави като САЩ, Русия, Япония, Индия и т.н.
Оценката на китайската страна е, че ако САЩ и Русия продължават да спазват Договора за ликвидиране на ракетите с малък и среден обсег, докато Китай междувременно остава извън неговия обхват, то това ще създава асиметрия в контрола на оръжия, която работи в полза на Пекин. Затова Китай ще се опитва да съхрани това положение, заключава докладът.
Следователно Китай е сред загубилите от така развилите се обстоятелства, а именно напускането на Договора от страна на САЩ и Русия. Притесненията на Пекин са свързани и с това, че САЩ ще разположат ракети със среден обсег югоизточно от Китай, най-вече в приятелски на Вашингтон държави, което Китай се приеме като опит за обкръжаване на страната.
Ако се стигне до подновяване на Договора, то той трябва да включва и страни като Китай. Един от немногото начини, по които Пекин може да бъде мотивиран да сложи подписа си под такъв договор, се крие по-скоро в това, че страната все още е ядрено пеленаче, в сравнение с Москва или Вашингтон (въпреки че не е ясно с колко ядрени глави разполага китайската държава, тъй като това е нейна държавна тайна, то оценките са в посока на количество, което е в пъти по-малко от това на другите две големи страни).
Втората причина, поради която САЩ и Русия искаха по-скоро да преустановят спазването на Договора за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег е, че всяка една от тях смята, че другата страна го нарушава. Претенциите на Вашингтон са, че руската крилата ракета 9М729 (SSC-8 по класификацията на НАТО) има обсег, по-голям от 500 км. Москва пък обвинява Вашингтон, че американците са разположили в Румъния и Полша универсалната установка за вертикален пуск на ракети Mk 41 (Mark 41 Vertical Launching System), която може да изстрелва различни ракети, включително и “Томахоук”, имаща обхват до 2500 км.
А когато единият не вярва на другия, а и двамата заедно – на третия, то е трудно да играеш на карти, камо ли пък да спазваш договор, който касае притежанието на ракети, включително оборудвани с ядрени глави. Какво ще се случи оттук нататък с Договора ще видим и по отношението на САЩ и Русия спрямо един друг такъв, сключен между двете страни – New Start (Strategic Arms Reduction Treaty), регулиращ количеството на пусковите установки на ядрени ракети, който изтича през 2021-ва година.
Без значение обаче кой – дали САЩ, дали Русия – е по-отговорен, за да се стигне до суспендирането на Договора, международната общност като че ли ще адресира с вина най-вече американския президент. Не толкова заради друго (като да речем това, че един от най-близките му съветници, Джон Болтън, е пословичен с омразата си спрямо Договора и изобщо контрола върху превъоръжаването), а поради факта, че американската администрация първа се изтегли от споменатия Договор. Това позволи на руската страна да влезе по-скоро в ролята на жертвата, отколкото в тази на съучастника.
Но това може би е калкулиран риск от страна на Доналд Тръмп. Приоритетно за него изглежда, един път, адресирането на китайския прогрес във военното натрупване на ресурс, и, втори път, вкарването отново в режим на открито съревнование и конкуренция с руската страна (и по този параграф, касаещ производството на ракети с малък и среден обсег).
А тук вече нещата дори не опират само до военните възможности. Казано най-просто, за да имаш най-добрите оръжия, трябва да имаш най-добрата икономика, с която да си ги позволиш. А това предполага нарастващо икономическо усилие и инвестиции във военния сектор. По-скоро в този аспект е дългосрочният риск за руската държава.
Знаем как СССР рухна след като не успя да издържи на икономическите темпове, необходими за ускореното превъоръжаване. Въпросът е дали Тръмп ще действа като Роналд Рейгън.
В такъв случай излизането от Договора може да послужи на Тръмп като куршум, с който той да уцели два заека: ракетните амбиции на Китай и поставянето на Русия под допълнителен икономически натиск.
За Европа обаче е важно споменатият куршум да не рикошира. Тъй като неограничавана от Договора за ликвидиране на ракетите с малък и среден обсег за Русия ще е прекалено лесно да разположи такива в Калининград и Крим, на мястото на намиращите се там с по-малък обхват ядрени “Искандер”.
Европа тогава ще се окаже третият заек, който, пасейки си лежерно и заблеяно, ще попадне под широк ядрен мерник.
